Един по един

116.

Нито Гарсия, нито капитан Блейк можеха да повярват на какво стават свидетели чрез монитора на компютъра на бюрото на Хънтър.

ЧАСОВНИК: 0:10, 0:09, 0:08…

СПАСИ — 34 146.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 34 155.

— Реално ли е това? — попита Барбара и за пръв път Карлос долови страх в гласа й.

Той не отговори, не помръдна, не мигна и спря да диша. Очите му бяха приковани в компютърния екран.

Страхът пулсираше във вените му. Дори не забеляза, че ръцете му треперят.

ЧАСОВНИК: 0:06, 0:05, 0:04…

СПАСИ — 34 184.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 34 196.

Хънтър най-после се раздвижи и когато го направи, времето сякаш забави хода си.

Първо, лявата му ръка пусна пистолета. След това очите му се натъжиха по начин, какъвто Гарсия не беше виждал, сякаш знаеше, че няма какво друго да направи. Сякаш знаеше, че е надхитрен и изигран от по-умен противник.

И после дясната ръка на Робърт се прегъна по посока на тялото му, заедно с пистолета.

— Боже мой! — Капитан Блейк вдигна ръце към лицето си и закри носа и устата си. И нейните ръце трепереха.

Хънтър вдигна пистолета и го сложи под брадичката си.

Барбара почувства, че в стомаха и се отвори огромна празнота. Тя познаваше Робърт много добре и знаеше, че той наистина би дал живота си, за да спаси някой друг, някой значим и важен като съпругата на партньора си. Усети, че очите й се изпълват със сълзи, и ги стисна здраво. Искаше й се, когато ги отвори, да открие, че е в стаята си и че се събужда от ужасен кошмар. Знаеше обаче, че това няма да стане. Денят беше абсолютно реален и мъчителен.

Барбара не отвори очи. Много добре знаеше какво ще се случи и не искаше да гледа.

Карлос, от друга страна, държеше очите си широко отворени и без да мига, гледаше всичко. Той видя мига, в който очите на Хънтър се промениха от тъжни в спокойни, когато разбра, че няма избор. ЧАСОВНИК: 0:03, 0:02, 0:01…

В същия миг, сякаш програмирани от Греъм, образите изчезнаха и екранът потъмня. Точно преди предаването да се изключи, Гарсия и капитан Блейк чуха слабия звук на единичен изстрел.

— Не, не, не… — Карлос скочи, хвана с две ръце монитора и го разтърси. — Какво стана? Какво стана? Къде е образът? — Сърцето му сякаш спря да бие за миг. Обзе го отчаяние, защото нямаше как да знае дали изстрелът е бил произведен от пистолета на Хънтър или на Греъм.