Един по един

69.

— Има няколко начина да блокираш някого да не гледа предаване на живо — каза Мишел, когато се качиха в асансьора, за да отидат на етажа на отдел „Киберпрестъпност“. — Най-лесният е като идентифицираш IP адреса на компютъра на зрителя.

Карлос я погледна недоумяващо.

Вратите на асансьора се отвориха и те излязоха от кабината.

— Спомняш ли си, когато казах, че IP адресът на компютъра е като регистрационен номер на автомобил или телефонен номер? — попита тя. — Всеки компютър има уникален идентификационен номер.

— Аха.

Хари прокара картата си през четящото устройство и въведе кода и всички влязоха в студения, подобен на междузвездния кораб „Ентърпрайз“ кабинет.

— Ако някой се обади по мобилен телефон, но не е активирал „скрий номера на обаждащия се“, адресатът на разговора ще види номера му на екранчето, нали?

— Да.

— Същото е и с компютрите. Разликата е, че ако не си експерт с умни джунджурии, ти не можеш да скриеш IP адреса на компютъра си. В компютрите няма опция „скрий IP адреса“.

— Всъщност — намеси се Хънтър — всеки път, когато се свържеш с някой уебсайт в световната мрежа, мрежовият хост записва IP адреса ти. Това е първата им линия на защита срещу измамници. Когато има IP адрес, идентифицирането на източника на връзката е много по-лесно.

Гарсия се замисли.

— Значи, ако си компютърен програмист и знаеш въпросния IP адрес, можеш да напишеш някакъв код и да го блокираш винаги когато се опита да се свърже със сайта.

— Или в нашия случай, обратното — каза Хънтър. — Убиецът може да е написал код, който позволява само на един IP адрес да се свърже с нашия и блокира всички останали. Затова ние виждахме предаването, но никой друг не го виждаше.

— Точно така — едновременно потвърдиха Мишел и Хари.

— Но това означава, че той знае IP адреса на компютрите в нашия кабинет — продължи Карлос. — Лесно ли може да се сдобиеш с тях?

— Зависи колко си умен — отговори Хари. — А този тип е много умен.

— Когато не можахме да се свържем с предаването, след като вие ни се обадихте — обясни Мишел, — ние се опитахме да разберем как той успява да ни блокира и стигнахме до същия извод. За да го направим, трябваше да знаем IP адресите на компютрите във вашия кабинет. — Тя повдигна рамене. — Но той как ги научава?

— Първото предаване — каза Робърт.

Гарсия погледна партньора си.

— Първото предаване?

— То не беше достъпно за общата публика, а само за нас, спомняш ли си? — поясни Хънтър. — Той ни се обади, даде ни IP адрес и ни каза да го напишем в търсачката. Само ние гледахме предаването. Никой друг.

— Тогава щом сте били единствените — каза Мишел — и убиецът е знаел, че само вие сте свързани със сървъра му, IP адресите, които мрежовият хост е записал в онзи ден, трябва да са вашите.

— Копеле — измърмори Карлос.

— Адски елементарно — отбеляза Хари. — И адски умно. Без да подозирате, той още тогава е маркирал вашия IP адрес. Изглежда, че си играе с вас от самото начало.