Един по един

38.

Мишел Кели и Майкъл Милс бяха преговорили стотина пъти всяка стъпка на операцията по залавянето на „Боби“, педофила в интернет, и все пак знаеха, че има един милион вероятности нещо да се обърка. Само се молеха всичко да мине гладко.

Освен това Мишел гореше от желание да приключи с това разследване на ФБР, защото двете убийства онлайн бяха започнали да я обсебват. Безпокоеше я арогантността на убиеца. Тя искаше да вложи всичките си усилия в случая на лосанджелиската полиция.

„Луси“, ученичката, за която се представяше Мишел по интернет, седеше на пейка във Венис Бийч и гледаше парка със скейтърите, когато „Боби“ се приближи зад нея.

— Луси? — предпазливо попита той, макар че вече знаеше отговора, защото от двайсетина минути наблюдаваше от разстояние. Тя се обърна и го погледна. На лицето й се изписа смущение.

— Аз съм, Боби.

В действителност Луси беше Софи Брук, двайсет и една годишна актриса от Източен Лос Анджелис, която ФБР бяха използвали в три предишни случая. Тя беше отлична актриса, но за ФБР истинската й дарба беше, че има вида, тялото, гласа и кожата на тийнейджърка. Облечена в подходящи дрехи, тя безпроблемно минаваше за тринайсетгодишна ученичка. И точно тази снимка беше изпратила Мишел Кели на Боби по интернет — мила и наивна Софи, облечена като Луси, ученичката от стаята за чат, и Боби се хвана на въдицата.

Тази сутрин обаче те не трябваше да полагат големи усилия, за да превърнат Софи в тринайсетгодишна, защото всяко момиче на тази възраст, което се опитва да впечатли по-голямо „момче“, би се постарало да изглежда по-зряло. Бяха я облекли в синя джинсова пола, ниски обувки като на балерина, модна бяла блуза и късо джинсово яке. Русата й коса беше разпусната и падаше на раменете. Беше си сложила лек грим, характерен за момиче, което се опитва да изглежда по-голямо.

Софи беше обучавана за тази роля няколко седмици и дори премина интензивен курс по самоотбрана с инструктор от ФБР. В десния джоб на якето си носеше малък флакон с лютив спрей за всеки случай.

Агентите забелязаха Боби веднага щом той тръгна по Ийст Маркет Стрийт по посока на парка със скейтърите. Беше с тъмносиня качулка на главата, сини джинси, бели маратонки „Найки“ и носеше червена раница. Странното беше, че Луси беше облечена като по-голяма, а Боби — като по-млад.

Всички движения на Боби се заснемаха от камера, поставена на стратегическо място на върха на една от рампите за скейтъри, и всяка негова дума се записваше от подслушвателното устройство, което Луси носеше под блузата си. Агентът под прикритие се преструваше, че играе на топка с кучето си на плажа, докато наблюдаваше Боби от безопасно разстояние.

Изненадата на Луси беше престорена. Двете с Мишел бяха репетирали сценария десетки пъти.

„Не забравяй, че го мислиш за двайсет и една годишен. Когато го видиш, стъписай се. Направи се на обидена, че той те е излъгал. Разсърди се, че е злоупотребил с доверието ти.“

— Брей — широко се усмихна Боби и свали качулката си. — Още по-хубава си на живо. Виж ти, изглеждаш изумително.

— Боклук — отбеляза Хари от наблюдателния си пост в началото на Ийст Маркет Стрийт.

Очите на Луси се насълзиха.

— Това някаква шега ли е?

— Не. Аз съм, Боби.

Боби беше на трийсет и пет години, с къса руса коса, четвъртита челюст, мъжествени устни, голям нос и подкупващи сини очи. Съвсем не изглеждаше зле. Вероятно нямаше проблем да привлече вниманието на жените. Проблемът беше, че предпочита малки момиченца.

Той седна на пейката.

Луси се отдръпна.

— Птичето е в гнездото — каза Хари по микрофона. — Може да го приберем.

— Още не — отговори Мишел, която стоеше само на няколко метра от Луси и Боби и се преструваше, че слуша айпода си и гледа как хлапетата се пързалят със скейтбордове. — Нека поговорят още малко.

— Ти не си на двайсет и една — с треперещ глас каза Луси.

— О, моля те, не се разстройвай. — Боби направи физиономия на тъжно кученце. — Дай ми възможност да обясня, Луси. Пак съм аз, Боби, когото познаваш. Боби, с когото разговаря четири месеца. Боби, в когото каза, че се влюбваш. Аз… не знаех как да ти го кажа в стаята за чат.

По лицето на Луси се търкулна сълза.

— Адски е добра — промълви Хари.

— Забрави за възрастта — каза Боби с нежен глас. — Това не би трябвало да е важно. Спомняш ли си как се свързахме? Как разговаряхме? Как се опознахме и започнахме да се разбираме много добре? Нищо не се е променило. Аз съм същият човек по душа. Хайде, Луси, не мислиш ли, че когато връзката между двама души е силна като нашата и когато те намерят сродната си душа, нищо друго няма значение? Знам, че си достатъчно зряла, за да разбереш това.

Луси не отговори.

— Мисля, че си невероятна и красива — продължи Боби. — Влюбен съм в теб, Луси. Не проумявам защо възрастта трябва да промени това.

— Чуваш ли какви ги бръщолеви този лайнар? — попита Хари по микрофона.

— Да, всяка дума — отвърна Мишел. — Извратен мазник.

Луси не казваше нищо. Седеше и изглеждаше обидена.

— Може ли да се разходим и да поговорим още? — попита Боби. — С такова нетърпение очаквах да те видя.

— Добре, достатъчно — каза Мишел и погледна часовника си. — Слагам край на тази простотия сега.

Само едно от шестте малки момичета, с които ФБР знаеше, че е правил секс Боби, се беше съгласило да съдейства. Тя беше на дванайсет. Но не им трябваха повече. Момичето трябваше да го посочи на очна ставка и той беше в ръцете им. Освен това Мишел знаеше, че щом арестуват Боби и една от жертвите съдейства, ще се обадят и други и ще го разобличат.

Мишел извади слушалките от ушите си, приближи се до пейката, на която седяха Луси и Боби, застана пред Боби и се втренчи в него.

Той я погледна и се намръщи.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Тя се усмихна.

— Дали ти можеш да помогнеш на мен? Не — каза като жестикулираше. — Дали аз мога да помогна на теб? Не. Дали ти можеш да помогнеш на себе си? Не. Дали си извратен негодник, който заслужава да гние в затвора? Определено да. — Извади значката си. — ФБР, мръснико. Трябва да поговорим с теб за онлайн дейността ти в стаите за чат.

За секунда всички останаха неподвижни, а после Боби светкавично се оживи. Скочи и заби глава в брадичката на Мишел. Главата й отхвръкна назад, сякаш я бяха простреляли. Челюстта му се удари в черепа й с такава сила, че зрението й се замъгли. От разцепената й устна бликна кръв. Тя се запрепъва назад. Тялото й отмаля, а краката й не я държаха изправена. Мишел се свлече на земята като кукла с прерязани конци.

Боби прескочи пейката и хукна по посока на Оушън-фронт Уок.