Един по един

103.

Изстрелите експлодираха в тихото утро и отекнаха в другите къщи. Люк взриви двете панти и ключалката за по-малко от три секунди. Щом беше изстрелян последният куршум, капитан Фалън ритна силно вратата, запращайки я в дневната.

Джонсън също беше взривил пантите и ключалката на задната врата за същото време. Дейвис ритна вратата.

Осемте командоси от специалните части носеха картечни пистолети „Хеклер и Кох“ — компактно деветмилиметрово оръжие, изключително мощно и точно в стрелба от близко разстояние. Всичките бяха експертно обучени за такива ситуации.

Тичайки приведени, трите екипа пъргаво влязоха в къщата. Червените лазерни мерници на картечните им пистолети затанцуваха из стаята като дискотечни светлини.

Предната врата водеше право в малка, правоъгълна дневна. Завесите бяха спуснати и единствената светлина проникваше през широко отворената врата. Във въздуха се въртяха облачета дим и прах, осветени от неравни ивици слънчева светлина.

Наредени в клинообразна атакуваща формация по трима, членовете на екип Алфа нахлуха в дневната и с невероятна бързина и точност провериха всеки ъгъл и вероятно скривалище. Вътре имаше две кресла, диван, телевизор върху дървен шкаф и ниска маса за кафе. Стените бяха голи, с изключение на една-единствена сватбена снимка.

Екип Алфа огледа стаята за четири секунди.

— Дневната е чиста — съобщи Фалън в микрофона, а после прекоси помещението и излезе през вратата от другата страна.

Екип Гама влязоха след тях.

Екип Бета бързо провери малката кухня в задната част на къщата, която беше още по-тясна заради квадратната маса, поставена до източната стена.

— Кухнята е чиста — докладва Дейвис.

Той и другите двама командоси от екип Бета минаха през кухнята и излязоха през вратата. Озоваха се в коридор, който водеше към предната част на къщата и стълбите за втория етаж. Когато те стигнаха догоре, екип Алфа влезе в срещуположния край на същия коридор.

Екип Алфа веднага зави наляво към трапезарията. Вратата вече беше отворена. Стаята беше по-малка от дневната и по-голямата й част беше заета от квадратна маса от стъкло и стомана и две големи лавици с книги. И там стените бяха голи. Помещението беше празно и нямаше място, където да се скрие висок и едър човек като Греъм Фишър.

— Трапезарията е чиста — съобщи капитанът.

Морис, единият от другите двама командоси от екип Алфа, вече беше отворил с ритник вратата на мокрото помещение на долния етаж, запращайки я върху стената с бели плочки. Две от плочките се напукаха от удара. Вътре нямаше никого.

— Мокрото помещение долу е чисто — извика той.

Стълбището беше завело екип Бета в дълъг седем метра коридор на горния етаж. Там имаше пет врати — две вдясно, две вляво и една в дъното. От строителния план на къщата тримата командоси знаеха, че първата врата вдясно е на малък килер. Вратата беше затворена. Втората врата вдясно щеше да ги заведе в първата от трите спални, средна по размер, вероятно използвана от Брандън Фишър. Вратата й също беше затворена. Първата врата вляво беше на едната баня. Вратата беше отворена. Втората врата вляво щеше да ги заведе в по-малка спалня. Вратата беше затворена. В дъното на коридора се намираше голямата спалня, където имаше втора баня. Последната врата също беше отворена.

Движейки се бързо като мълния, екипът провери първата стая вляво — банята — и първата стая вдясно — килера — за две секунди. И в двете нямаше никого.

Докато Дейвис и Луис отваряха втората врата вляво, на най-малката от трите спални, Джонсън ги прикриваше в гръб.

Стаята беше превърната в семпъл кабинет, където имаше само бюро от пресовано дърво с компютър и принтер, канцеларски стол, тапициран с черна кожа, претъпкана с книги библиотека и бежово метално шкафче. Там също нямаше никого.

— Първата спалня е чиста.

Двамата командоси излязоха от кабинета и се насочиха към втората врата вдясно — втората спалня. Джонсън натисна дръжката на вратата, но беше заключена. Ключалката не изглеждаше много стабилна.

— Разбий я — каза той и отстъпи назад.

Луис се хвърли напред и удари ключалката с тока на ботуша си. Не беше необходимо да прави повече. Вратата се удари силно в стената и рамката се разби на трески. В стаята беше тъмно и миришеше на старо и занемарено.

Джонсън щракна електрическия ключ за осветлението. Когато лампата светна, двамата с Луис влязоха в стаята, този път оставяйки Дейвис да ги прикрива.

Оказаха се прави. Стаята беше принадлежала на Брандън Фишър и, изглежда, нищо не беше докосвано след самоубийството му. Стените бяха облепени с плакати на музикални групи, автомобили, спортни звезди и момичета по бикини. Вдясно от вратата имаше голям шкаф с черна стереоуредба, а до него — двукрилен гардероб. До прозореца беше поставено старо и издраскано бюро с лаптоп и принтер. До едната стена имаше безупречно оправено двойно легло. Всичко беше покрито с дебел пласт прах, сякаш никой не беше влизал в стаята от години.

Командосите бързо провериха навсякъде, включително в гардероба.

Нямаше никого.

— Втората спалня е чиста — докладва Джонсън.

Оттам екип Бета тръгна към дъното на коридора и последната спалня. Помещението беше много по-просторно от предишните две, с голямо легло, диван, кожено кресло в ъгъла, старомодна дървена тоалетка с правоъгълно огледало до прозореца и гардероб с плъзгащи се врати, заемащ цялата западна стена. Във въздуха се носеше миризма на пот, сякаш стаята не беше почиствана и чаршафите не бяха сменяни от месеци.

Командосите провериха всеки ъгъл, под леглото и в гардероба, но не откриха никого.

Вратата на вътрешната баня беше открехната и Дейвис бързо я отвори с ритник.

Банята беше празна.

Командосите бяха проверили целия втори етаж за по-малко от двайсет и две секунди.

— Тук всичко е чисто, капитане — извика Дейвис. — Психарят не е тук.