Един по един

68.

Хари Милс беше дошъл от подземния етаж на отдел „Киберпрестъпност“, за да посрещне Хънтър и Гарсия във фоайето на сградата на ФБР. Той ги поведе покрай рецепцията, през охраняемите врати, по коридора и накрая до асансьора, но този път натисна бутона за третото подземно ниво вместо за първото.

— Мишел е на стрелбището на третото подземно ниво — обясни. — Така изпуска парата — хеви метъл музика и стрелба по хартиена мишена.

Вратите на асансьора се затваряха сякаш цяла вечност и той няколко пъти натисна бутона.

— Всичко наред ли е? — попита Робърт.

Хари повдигна рамене.

— Току-що получихме лоша новина. Една от жертвите на случаите с педофили, които разследваме, се е самоубила преди час. Беше на дванайсет години.

Последвалото мълчание беше нарушено само от автоматичния женски глас, който извести, че са пристигнали на третото подземно ниво.

Вратите на асансьора се отвориха и Хари придружи детективите по друг бетонен коридор, осветен от флуоресцентни тръби, монтирани в средата на тавана. Завиха наляво, после надясно и стигнаха до дебели двойни врати от тъмно стъкло. Хари прокара служебната си карта през електронното четящо устройство на стената, въведе шестзнаков код и вратите се отвориха.

Тримата влязоха в малко преддверие и доловиха познатия звук от стрелба по мишена. В отделна стая седеше сам оръжейник, който се виждаше през голямото предпазно стъкло в източната стена. Хари регистрира двамата детективи.

— Мишел е в обичайната кабинка — каза оръжейникът и посочи с глава встрани.

Друг къс коридор най-после ги заведе до самото стрелбище, където звукът от изстрелите се усили пет пъти. В западната стена бяха наредени дванайсет индивидуални кабинки за стрелба. Първите четири бяха заети от агенти на ФБР с безупречно изгладени черни костюми, очила за стрелба с жълтеникав оттенък на стъклата и големи заглушители на ушите. Никой не обърна внимание на новодошлите.

Следващите седем кабинки бяха празни. Мишел Кели беше в последната. Беше с черна тениска, черни джинси и черни ботуши. Дългата й коса беше небрежно навита и прехвърлена на дясното рамо. Вместо обичайните заглушители тя беше пъхнала в ушите си бели слушалки. Докато се приближаваха към кабинката й, те я видяха да изстрелва шест куршума в бърза последователност с полуавтоматичен пистолет в силует на мъж, нарисуван върху хартиена мишена, на разстояние двайсет и два метра.

Мишел извади слушалките от ушите си, дръпна предпазителя и остави пистолета на лавицата пред нея. Натисна бутона, за да приближи мишената и мъжкият силует полетя към нея като Супермен.

Шест изстрела в мишената — четири в сърдечната област, един в лявото рамо и един в диафрагмата.

— Страхотни попадения — похвали я Хънтър.

— Ако мислиш, че ще се представиш по-добре, вземи пистолет, перко.

Детективите изненадано вдигнаха глави.

— Не съм казвал такова нещо. И не говорех иронично. Наистина стреляш добре.

— Искаш да кажеш за жена.

Хънтър погледна партньора си и после Хари, и накрая отново Мишел.

— Не съм казвал, нито намеквал и това.

Карлос леко отстъпи назад, предчувствайки неприятности. Не искаше да се забърква в спорове.

— Защо не вземеш пистолет? — настоя Мишел. — Хайде да направим така. ФБР срещу лосанджелиската полиция. Мъж срещу жена. Да видим колко добре стреляш.

Робърт издържа на изгарящия й поглед. Тя очевидно не беше изпуснала парата.

— Ще ти спестя надпреварата. Не съм толкова точен. — Той кимна към хартиената мишена, докато тя я откачаше и слагаше нова — Пък и нямаме много време за губене, Мишел.

— Тъпо извинение. Няма да отнеме повече от няколко секунди — каза тя и пъхна нов пълнител в пистолета — Деветмилиметровият пистолет добър ли е за теб? — попита, но си отговори сама: — Да, разбира се. Хари, може ли, моля? — Кимна към склада с оръжията.

Детективите знаеха, че спорът с жена в такова настроение е безсмислено. Особено жена с пистолет.

Хари бързо се върна. Носеше предпазни заглушители за уши, незамъгляващи се очила с жълтеникави стъкла и деветмилиметров пистолет „Глок“ — същият като на Мишел.

Робърт отказа да си сложи очилата.

— Стандартната практика от шест изстрела — обяви Мишел, въпреки че пълнителят на деветмилиметровия глок беше с петнайсет патрона, и посочи свободната кабинка вляво. — Броят се само фаталните изстрели и недей да се въздържаш. Ще разбера, ако го направиш.

Карлос погледна партньора си, но нищо не каза.

Хънтър влезе в десетата кабинка, оставяйки една свободна между него и Мишел. Тя пъхна слушалките в ушите си, увеличи звука на МП3 плейъра си и му кимна, но той пак я изчака да стреля първа.

Изстрелите отекнаха бързо и гневно. Дванайсет изстрела за осем секунди.

Когато шумът утихна, двамата махнаха слушалките от главите си и приближиха мишените.

Мишената на Мишел показваше три изстрела в сърцето, два в главата — лявата буза и челото — и един в гърлото. Тя се усмихна, докато откачаше хартиения силует.

Хънтър имаше едно попадение в лявото рамо на мишената, а останалите пет бяха разпръснати в областта на гърдите. Само два можеха да се смятат за смъртоносни за сърцето.

Тя погледна резултатите от стрелбата му.

— Не са много окуражителни, като се има предвид, че си обучен да пазиш и да служиш.

— Как така? — попита Гарсия, поглеждайки мишената на партньора си. — Всеки един от тези изстрели би спрял извършителя.

— Вярно е — съгласи се Мишел, — но аз казах смъртоносни изстрели. — Тя гневно погледна Робърт. — Искаш ли още веднъж?

Хънтър спусна предпазителя и върна пистолета на Хари.

— Няма смисъл. Опитах се да произведа смъртоносни изстрели — призна и погледна приятеля си.

Карлос избягваше погледа на Мишел, защото се опасяваше, че тя ще го прочете като отворена книга. Той много пъти беше виждал на полицейското стрелбище как Робърт изпразва цели пълнители в челото на движеща се мишена на трийсет метра разстояние, петнайсет изстрела, събрани на площ не по-голяма от диаметър на топка за тенис. И Гарсия беше добър стрелец, но не беше виждал по-точен от Хънтър. В неподвижна мишена от разстояние двайсет и два метра той беше сигурен, че Робърт би нарисувал с куршуми очи и усмивка на лицето на мишената.

Хънтър погледна Мишел.

— Говорех сериозно, когато казах, че стреляш страхотно.

Тя смутено пристъпи от крак на крак:

— Извинявай, че се държах грубо и че те принудих да стреляш — каза Мишел и извади пълнителя от пистолета си. — Днес денят ми не е от най-добрите.

— Моят също — обади се и Карлос.

Робърт само кимна.

Двамата детективи разбираха, че отказът на Хънтър да стреля или да постигне по-добър резултат, можеше само да влоши състоянието на и без това вече разстроената Мишел. Изпълняването на желанието й и нареждането му на второ място след нея, без да го прави очевидно, оказаха успокояващо психологическо въздействие върху Мишел. Ефектът беше мигновен. Въпреки че беше разстроена, тя овладя враждебността, която беше показала преди минути.

— Можеш ли да ни обясниш как така ние виждахме предаването по интернет днес, а вие не го виждахте? — попита Гарсия.

— Разбира се — отвърна тя. — Но нека първо да се махнем от този шум.