Един по един

30.

Следващото шоу.

Думите отекваха в кабинета цяла вечност. Хънтър, Гарсия и капитан Блейк много добре знаеха значението им и това ги изпълваше със страх.

Хънтър помоли изследователския екип да съставят списък с вероятните значения на ВШУ, трите букви, които се появиха в горния ляв ъгъл на екрана в началото на предаването, и да подготвят доклад за тарантуловите оси. Имаше ли ги в Калифорния? Можеше ли някой да ги отгледа в задния си двор или изискваха специална среда, условия и така нататък?

Гарсия отново се свърза с отдел „Изчезнали лица“ и им изпрати снимка на жената по имейла. Трябваше да я идентифицират колкото е възможно по-скоро.

От Оперативния отдел се обадиха веднага щом Хънтър приключи разговора с убиеца. Този път извършителят не беше прехвърлял обаждането из целия Лос Анджелис, а бе използвал мобилен телефон с предплатена карта без джипиес. Но обаждането не беше продължило достатъчно дълго, за да засекат точно откъде идва. Беше някъде от района на Студио Сити.

Предаването на живо и телефонният разговор с Хънтър потресоха всички, но Робърт знаеше, че трябва да запази хладнокръвие. Двамата с Карлос излязоха от Главното управление на полицията и се отправиха към автобусното депо в Атенс в Южен Лос Анджелис. Трябваше да разберат дали Кевин Лий Паркър, първата жертва, се е качил на автобус 207 в понеделник вечерта. Така щяха да установят дали жертвата е била отвлечена някъде в отсечката между автобусната спирка и дома му в Джеферсън Парк или по време на краткото разстояние от магазина за игри „Следващо поколение“ и автобусната спирка в „Хайд Парк“.

Тази вечер бяха дежурни четирима от шестимата шофьори, които бяха карали автобуси по маршрут 207 в понеделник вечерта. На Хънтър и Гарсия им провървя с третия шофьор, когото разпитаха. След като му показаха снимка на Кевин Лий Паркър, високият, слаб мъж кимна и каза на двамата детективи, че помни Кевин, защото е редовен пътник — винаги се качвал на спирката на булевард „Хайд Парк“ и Десето Авеню, обикновено около деветнайсет часа. Според шофьора Кевин бил учтив човек и винаги го поздравявал, когато се качвал в автобуса. Не можа да си спомни дали Кевин е слязъл на обичайната си спирка на булевард „Уест Джеферсън“.

Детективите напуснаха депото и отидоха на кръстовището между „Креншоу“ и булевард „Уест Джеферсън“. Домът на Кевин Лий Паркър беше на десет минути пеш от автобусната спирка там. Те паркираха колата и извървяха пътя два пъти. Ако Кевин беше минал по булеварда и после бе завил наляво по Саут Виктория Авеню, траекторията от автобусната спирка до дома му би го отвела по добре осветени и оживени улици, но би му отнела три минути повече. Най-бързият маршрут беше през паркинга на църквата „Уест Анджелис“, покрай бензиностанцията „Шеврон“ на ъгъла на „Креншоу“ и „Уест Джеферсън“, и после по задните улички зад Саут Виктория Авеню.

Църквата „Уест Анджелис“ нямаше охранителни камери отвън и паркингът й се намираше зад сградата, добре скрит от улиците. Според графика, закачен на вратата на църквата, в понеделник вечерта нямаше богослужения. Тогава паркингът е бил празен и скрит в сенките около трите много ярки улични лампи. Отвличането на Кевин от там или от задните улички по пътя му за дома би било детска игра. Няма да има свидетели, които да видят нещо.