Един по един

25.

Хънтър веднага вдигна телефона на бюрото си и се обади на Денис Бакстър от отдел „Компютърни престъпления“. Бакстър отговори след второто позвъняване.

— Денис, обажда се Робърт Хънтър от специалния отдел „Убийства“. Уебсайтът отново е онлайн.

— Какво?

Робърт чу забързано шумолене, последвано от тракане по клавиатура.

— Не е — отвърна Бакстър.

— Той не използва същия IP адрес. Този път има уеб домейн.

— Шегуваш се.

— www.pickadeath.com.

Денис отново затрака по клавиатурата и тежко въздъхна.

— Кучи син — каза. — Какво е това на екрана, по дяволите?

Хънтър му обясни каквото знаеше.

— Значи, ако получи хиляда гласа за десет минути, тя ще бъде или ПОГРЕБАНА жива, или ИЗЯДЕНА жива?

— Доколкото разбрах, да.

— Какво ще я изяде?

Цифрата до думата ПОГРЕБАНА стигна до 22. ИЗЯДЕНА имаше деветнайсет гласа.

— Сега не мисли за това — отвърна Хънтър. — Направи каквото трябва и проследи предаването или намери начин да го прекъснеш, за да не могат да гласуват хората. Обади се на приятелите си от отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР, ако трябва, но направи нещо.

— Ще сторя всичко, което мога.

Часовникът в долния ляв ъгъл на екрана показваше: 8:42,8:41,8:40…

ПОГРЕБАНА — 47.

ИЗЯДЕНА — 49.

— Извратена работа — възкликна Гарсия и прокара пръсти през косата си.

Жената в ковчега ридаеше толкова силно, че въздухът не й достигаше. Беше престанала да удря с юмруци и крака по стъклените стени и бе започнала да дращи с нокти като обезумяло животно. Стъклото се оцвети в кървави дири.

Миг по-късно тя се отказа и допря до лицето си окървавените си, треперещи ръце. Устните й се раздвижиха и въпреки че Хънтър умееше да чете по устните, всеки, който гледаше, лесно можеше да разбере какво казва жената.

— Помогнете ми. Помогнете ми.

— Хайде — процеди Робърт през стиснати зъби. — Дръж се. — Ръцете му бяха свити в юмруци.

ЧАСОВНИК — 7:05,7:04,7:03…

ПОГРЕБАНА — 189.

ИЗЯДЕНА — 201.

— Как е възможно това? — попита Карлос и размаха ръце във въздуха. — Как хората попадат толкова бързо на уебсайта?

Хънтър само поклати глава. Очите му бяха приковани в екрана. Лицето му беше мрачно.

Без да почука, капитан Барбара Блейк отвори вратата на кабинета на двамата детективи и влезе вътре.

— Получихте ли… — Тя млъкна, като видя, че Хънтър и Гарсия са се втренчили в екраните на компютрите си.

— Какво става? — Барбара тръгна към бюрото на Робърт.

Никой не й отговори.

— Боже мой! Пак ли е той?

Карлос кимна и набързо й обясни какво става.

— Отдел „Компютърни престъпления“ правят каквото могат — добави Робърт. — Казах на Бакстър да се свърже с отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР и да види дали ще помогнат. — Той не отмести поглед от екрана и не видя, че капитан Блейк се намръщи. Не беше необходимо, защото го почувства. — В момента се нуждая от всякаква помощ, за да спра това. — Посочи екрана на компютъра си.

ЧАСОВНИК — 5:375,5:36,5:35…

ПОГРЕБАНА — 326.

ИЗЯДЕНА — 398.

Жената в стъкления ковчег се беше отказала от усилията си да се освободи и сега само плачеше. Устните й изведнъж се размърдаха отново и за част от секундата всички затаиха дъх. Барбара се приготви да помоли Робърт да й преведе какво казва, но не се наложи. Всички разбраха, че жената се моли.