Един по един

106.

Хънтър, Гарсия, капитан Блейк и Мишел Кели сбърчиха носове от противната миризма, която ги блъсна, когато заслизаха по дървените стъпала, водещи към мазето на Греъм Фишър. Никой не можеше да обясни странното чувство, което изпитаха, когато влязоха в къщата. Сякаш прекрачиха прага на къща на ужасите, където болката, страхът и страданията са част от нея като стените.

Когато стигнаха до мазето, всички се заковаха на местата си. Помещението беше голямо и влажно, оградено с голи тухлени стени. В средата на тавана мъждукаше жълтеникава крушка в метална решетка. Слабата й светлина се мъчеше да освети стаята, докато в същото време разпръсваше сенки навсякъде. Подът беше бетонен и осеян с петна, някои нови, други стари и някои по-големи от други.

До източната стена имаше дълъг дървен работен тезгях, на който бяха наредени електронни компоненти като интегрални платки, декодери, кондензатори, потенциометри, микропроцесори и осцилоскопи. В единия край бяха сложени чертежи. В североизточния ъгъл на стаята намериха голям, ръчно изработен шкаф, където имаше внушителна колекция от инструменти, сред които няколко специални дрелки за рязане на стъкло и триони. Но не всяко пространство и кътче бяха заети. Някои инструменти, изглежда, липсваха.

Югоизточният ъгъл беше зает от по-малък работен тезгях с менгеме в единия край и многоцелеви настолен трион в другия. До тезгяха беше поставен голям, бледозелен фризер с чекмеджета. Но онова, което изправи косите на всички, беше в срещуположния край на мазето, до западната стена — нещо, което четиримата с часове бяха гледали на компютърните си екрани и се бяха опитвали да анализират.

Монтиран близо до левия ъгъл, беше стъкленият контейнер, който убиецът бе използвал, за да потопи Кевин Лий Паркър в смъртоносната алкална баня. Тежкият метален стол, на който той беше завързан, още стоеше там, в средата на контейнера, занитен за бетонния под. От двете страни бяха поставени големи флакони с газ, свързани с двете метални тръби, осеяни с дупки, от вътрешната страна на прозрачния контейнер, имаше две широки, огнеупорни тръби.

„Огън или вода — беше казал убиецът. — Да бъде изгорен жив или удавен.“

Образите се възвърнаха в паметта на Хънтър.

Металните тръби можеха да напълнят стъкления контейнер с вода или с огън. С тръбите беше свързана водопроводната система на къщата.

Знаеше, че в онзи ден беше измамен да избере водата, но въпреки това Греъм Фишър се беше подготвил да изгори жива жертвата, ако беше преценил погрешно Хънтър.

До флаконите с газ имаше два петнайсетлитрови варела с индустриална категория NaOH — натриев хидроксид. И те бяха свързани с металните тръби с дебели, устойчиви на химикали проводи.

В другия край на западната стена, монтиран върху хирургична метална маса, беше стъкленият ковчег, който убиецът беше използвал за Кристина Стивънсън. Когато погледът на Гарсия се спря на него, той потрепери и отстъпи две крачки назад. Обзе го паника. В стъкления ковчег имаше стотици мъртви тарантулови оси.

Хънтър долови колебанието на партньора си, леко поклати глава и прошепна:

— Всичките са мъртви.

И все пак гледката беше достатъчна, за да върне Карлос в деня, когато го ужилиха четири тарантулови оси. Тогава едва не умря.

Той си пое дълбоко дъх няколко пъти, пребори се с ледените тръпки и почувства, че сърдечният му ритъм постепенно се нормализира. Гарсия обаче не беше единственият, който се чувстваше неспокоен в мазето.

Двама души бяха садистично изтезавани и убити в това тъмно и влажно помещение. Инструментите, използвани за страданията им, все още бяха там, изпръскани с кръвта им, изпълнени с болката им. Всички имаха усещането, че ужасените писъци и молби на жертвите сякаш все още отекват в тухлените стени. Греъм Фишър беше създал истинска камера за мъчения в мазето си.

Само на няколко крачки от стъкления ковчег имаше инвалиден стол и две стойки за болнични системи за интравенозна терапия. На едната кукичка все още беше окачено старо и празно найлоново пликче от хранителната добавка „Метилкобаламин В-12“, несъмнено един от множеството различни коктейли, които Греъм бе давал интравенозно на съпругата си през последните месеци от живота й.

— Дибата не е тук — отбеляза капитан Блейк. — Онова гротескно нещо, което той използва, за да разчлени третата жертва. Няма го тук.

— Използвал е друго място — рече Хънтър. — Това мазе не е подходящо за целта му. — Инстинктивно огледа помещението.

— Определено е достатъчно голямо — вметна капитан Фалън.

— Да — съгласи се Робърт, — но убиецът беше окачил на дебели метални вериги грамадна и тежка бетонна плоча високо над жертвата. Каза, че дори може да я контролира. Можел бавно да спусне плочата върху тялото на жертвата и да регулира силата на натиска като менгеме. Вероятно му е трябвала много мощна и голяма машина, за да го направи.

— Електронно контролиран кран или нещо подобно — потвърди Гарсия. — Няма как да вкара такова нещо тук.

— Тогава къде? — попита Барбара.

— Не знам — отвърна Хънтър. — Трябва да проверим регистрите за земята и имотите, за да видим дали Греъм Фишър притежава друг имот. Проблемът е, че дори ако не притежава, той може да е наел голям гараж, малък склад или някакъв друг вид сграда, подходяща за целите му. Ако е така, сигурен съм, че е платил в брой за краткосрочен наем. Ще ни отнеме много време, докато го открием по този начин.

Капитан Блейк не изглеждаше обнадеждена.

— Но сега е само въпрос на време, капитане — добави Робърт. — Греъм Фишър живее в тази къща. На поставката в кухнята има наскоро измити чинии и гъбата все още е малко влажна. Той не ни е очаквал днес, затова вероятно не е взел всички предпазни мерки. Сега имаме да претърсваме цяла къща, включително кабинет с компютър горе. Трябва да има улика, която да ни насочи къде може да е той. А в това време ще обявим за издирване Греъм и колата му, черен „Шевролет Силверадо“. Веднага ще дадем снимката му на медиите. Нека лицето му бъде навсякъде. Да затворим кръга около него. Освен това са ни необходими полицаи, които да почукат на всяка врата на улицата и да разпитат дали някой знае нещо.

Барбара вдигна ръце в знак, че се предава.

— Имаш зелена светлина за всичко, което ти е необходимо. — Погледът й се отмести към стъкления ковчег и после обратно към Хънтър. — Само закопчай този психопат.

Тя се отправи към стълбите. Мазето започваше да я плаши. Трябваше да се махне оттук.

Мишел също тръгна, но не към стълбите. Тя се приближи до работния тезгях до източната стена и разгледа електронните компоненти и чертежите, които намери там. Чертежите описваха подробно как са сглобени двата уреда за мъчения в мазето и как работят. Чертежът на дибата, използвана за изтезаването и убийството на третата жертва не беше там, но Мишел откри нещо друго.

Нещо, което накара кръвта й да се смрази.