Един по един

73.

В кабинета на оперативния отдел на първия етаж в сградата на Главното управление на полицията Дезире и Сет бяха залепнали за мониторите на компютрите си и гледаха какво става в pickadeath.com. Двамата, както и всички останали на етажа, не можеха да повярват на очите си.

— Мили боже! — възкликна Дезире, прекръсти се и целуна малкото златно разпятие на верижката на врата си. — Той иска хората да гласуват дали да смаже горкия човек, или да откъсне ръцете и краката му от тялото като на насекомо?

— Десет хиляди гласа за десет минути? — обади се Сет. — Това са много гласове, като се има предвид, че ще се гласува за два метода на умъртвяване.

— Мислиш ли, че ако времето изтече и убиецът не получи десет хиляди гласа, той ще удържи на думата си и ще пусне човека да си ходи?

Сет повдигна рамене.

Дезире и Сет не само следяха развоя на събитията на компютърните си екрани, но и записваха и проследяваха телефонното обаждане на убиеца.

Първото, което установиха, беше, че обаждането идва от мобилен телефон. Те веднага използваха приложение, за да издирят доставчика на услугата за джипиес координатите на телефона.

Никакъв резултат.

Нямаше джипиес.

Мигновено пристъпиха към триангулация на мобилния телефон, много по-бавен и труден процес, който обикновено отнемаше няколко минути и зависеше от два главни фактора. Първо, телефонът трябваше да остане активен по време на целия процес. Ако обаждащият се затвореше или изключеше телефона, триангулацията се проваляше. Второ, телефонът трябваше да остане в същата зона на триангулация. Ако обаждащият се беше в превозно средство и излезеше от обсега на едната от трите кули на триангулация, процесът се разпадаше и трябваше да започне отново от нулата.

Но до тук, добре.

Човекът на телефона все още беше на линията и, изглежда, не се движеше. Ако останеше на телефона още малко, вероятно щяха да определят местоположението му. Дезире и Сет обаче не се вълнуваха много от тази перспектива. Те бяха работили върху двете обаждания до Хънтър от същия извършител и бяха видели колко експертно ги местеше из целия Лос Анджелис, присмивайки се на полицията. Извършителят не беше глупав. Той много добре знаеше, че това обаждане, както и предишните две, ще бъде записано и проследено.

Единият от двата компютъра на бюрото на Сет изпиука веднъж, показвайки, че процесът на триангулация е приключил. Сет и Дезире се обърнаха към монитора, без да обръщат голямо внимание на последните координати. Те чакаха мястото на триангулация бързо да се смени, когато обаждащият се го прехвърлеше другаде, както беше направил по време на първото обаждане.

Това обаче не се случи.

Изминаха десет, двайсет, трийсет секунди, но мястото оставаше същото.

— Не може да бъде — промълви Сет и се наведе над клавиатурата. Едва тогава забелязаха координатите на източника на телефонния разговор.

— Боже мой!