Един по един

32.

Когато записът свърши, Мишел натисна клавиша ESCAPE на клавиатурата си. Хънтър забеляза, че ръцете й леко треперят.

Хари изпусна дъха си и възкликна:

— Господи! До днес следобед не бях виждал никого да умира. Виждал съм снимки на трупове… и съм присъствал на аутопсия, не съм гледал как някой умира, още по-малко изтезаван и убит. А сега видях два такива случая.

Хънтър обясни подробностите на първия си телефонен разговор с убиеца и как се е стигнало до алкалната баня.

— Мислиш, че те е подвел? — попита Мишел.

Робърт кимна.

— Той знаеше предварително, че ще избера водата. Това беше част от шоуто.

Мишел най-после примигна.

— Да ви донеса ли кафе или нещо друго? Аз лично се нуждая от нещо за пиене. Гърлото ми е пресъхнало като пустинята в Невада.

— Кафе би било чудесно, благодаря — отвърна Хънтър.

— Да, и за мен също — обади се Гарсия.

— Аз ще ги донеса — рече Хари и стана.

— Казваш, че убиецът е използвал IP адрес за това предаване, а не уебадрес като този днес? — попита Мишел.

— Да — отговори Хънтър. — Според Денис IP адресът вероятно е бил откраднат.

Тя кимна.

— Изобщо не бих се изненадала, но е странно.

— Кое? — попита Хънтър.

Хари се върна с четири кафета, каничка мляко, кутия с кафява и бяла захар на бучки и пликчета подсладител.

— Фактът, че първото убийство е било излъчено само за вашите очи — обясни Мишел, а второто е било разпространено по втората мрежа.

Хънтър наклони глава на една страна.

— Според мъжа, който се обади, причината да направи по-публично второто излъчване е, защото аз не съм бил забавен първия път. Не съм играел, както той искал.

— Но ти не вярваш на това — каза Хари и даде на детективите по чаша кафе.

Хънтър поклати глава.

— Той беше добре подготвен.

— Да — съгласи се Мишел. — И именно затова е странно, че още първия път не е направил публично излъчването. Имал е всичко. Проверихме. Домейнът www.pickadeath.com е бил регистриран преди двайсет и девет дни в сървър в Тайван. Не мисля, че го е направил за всеки случай. Знаел е, че ще излъчва пред голяма аудитория и това е вторият огромен проблем.

— Какъв? — попита Гарсия.

— Днешното излъчване е било предавано на живо точно двайсет и една минути и осемнайсет секунди. Имало е повече от петнайсет хиляди посетители, докато е било онлайн. Но сега живеем в ерата на социалните мрежи и всеки споделя всичко.

— Записът е бил клониран — отбеляза Хънтър, който разбра накъде бие Мишел.

— Точно така — потвърди тя. — Две минути след края на излъчването, откъси от него бяха качени в няколко видеосайта и социални мрежи като Ю Тюб, Дейлимоушън и Фейсбук.

Двамата детективи не казаха нищо.

— За жалост това беше неизбежно — добави Хари. — Щом нещо толкова странно се появи, може да се разпространява като вирус в световната мрежа. За наш късмет този потенциал не се материализира. Видеозаписът се е разпространил в интернет, но не с мащабите на вирус, защото ние се заловихме за работа, след като свърши, и успяхме да ограничим разпространението.

— Ние следим хиляди видео уебсайтове и социални мрежи по цял свят — обясни Мишел. — Веднага щом се появи откъс от записа, обръщаме се към администраторите да го затворят. Засега всички съдействат.

— Убиецът е знаел много добре, че това ще стане — каза Карлос. — Имам предвид, че по интернет ще се разпространяват откъси или дори цялото автентично излъчване. Сигурен съм, че е разчитал на това. Той се забавлява, като изтезава и убива жертвите си. И колкото повече хора гледат, толкова по-добре.

Никой не каза нищо.

Мишел щракна на няколко икони на компютъра си и големият монитор вдясно от нея се изпълни с образа на жената в стъкления ковчег. Първата жертва, мъжът в стъкления резервоар, беше на монитора вляво от нея.

— Ние автоматично записваме всяко излъчване по интернет, което преценим като подозрително — каза тя. — Започнахме да записваме това веднага щом попаднахме на него. Мисля, че успяхме да го хванем отначало. — Мишел пусна видеозаписа.

Хънтър кимна, докато гледаше образите.

— Да, успели сте.

— Съдейки по устройствата, които е създал — обади се Хари и посочи стъкления контейнер и прозрачния ковчег на двата екрана, — този човек е много добър майстор и разбира от инженерство.

— Не се и съмнявам — съгласи се Гарсия.

— Провървя ли ви да проследите обаждането му? — попита Хари.

Карлос поклати глава и обясни, че първия път убиецът е местил обаждането из целия Лос Анджелис.

— Но не и втория път?

— Не. Този път използва мобилен телефон с предплатена карта без джипиес. Обаждането беше от Студио Сити, но не продължи достатъчно дълго, за да засечем точните му координати.

Хари се замисли.

— Разпознахте ли вече жената? — попита Мишел и посочи втората жертва.

— Работим по въпроса — отвърна Гарсия.

— Ами първата жертва?

Карлос кимна и й разказа накратко за Кевин Лий Паркър.

Вниманието на Мишел отново се насочи към сцената, разиграваща се на монитора вдясно и жената в стъкления ковчег.

— Тези неща се появиха на екрана само за шейсет секунди. — Тя посочи буквите и числата горе вляво и в десните ъгли на картината — ВШУ и 678. — Знаете ли какво означават?

— Още не.

— Имате ли представа коя е жертвата? — попита Хари.

Гарсия повдигна рамене.

— Това не е ли техническо съкращение? Нещо, свързано с компютрите?

— Нищо, което би имало смисъл в дадения контекст — отговори Мишел и погледна Хари.

— Не се сещам за нищо в областта на компютрите — каза той.

— Случи ли се същото по време на първото излъчване? — попита Хари и насочи поглед към монитора вляво, който показваше Кевин Лий Паркър завързан и със запушена уста в стъкления аквариум. — Виждам, че не сте започнали да записвате отначало. Появи ли се същата или друга комбинация от букви и числа?

— Не, нищо — отговори Хънтър. — Появиха се само буквите, които образуват химичната формула на натриевия хидроксид.

— Това „ВШУ 678“ е нещо, свързано с жената — предположи Хари.

— Може би — каза Хънтър. — Ще знаем повече, когато я идентифицираме.

— Бихте ли ни оставили записа с първата жертва? — попита Мишел. — Искам да го анализирам по-добре и да го сравня с днешното излъчване.

— Няма проблем.

Тя наблюдава още няколко секунди образите на двата монитора и после ги спря. Изражението й представляваше смесица от гняв, отчаяние и отвращение. Устните й се разтвориха, сякаш се готвеше да каже нещо, но се колебаеше и първо обмисли думите си.

— Който и да е този човек, той е надарен програмист, със задълбочени познания за киберпространството. Покрил е всеки ъгъл — времетраенето, използваните сървъри, начините да се скрие, регистрирането на сайтовете в Тайван, прехвърлянето на телефонните разговори и така нататък. Когато излъчването свърши, уебсайтът му изчезна, сякаш никога не е съществувал. Безследно. Крие се експертно под няколко електронни пласта защита. За да стигнем до него, трябва да ги обелим един по един. Няма друг, заобиколен път. Проблемът е, че всеки пласт действа и като предупреждение за натрапник. Успеем ли да обелим някой пласт, той веднага ще разбере, ще има повече от достатъчно време да реагира и ще създаде още пластове, ако е необходимо.

Хънтър си пое дълбоко дъх. Беше пределно ясно, че разследването им трябваше да се съсредоточи върху компютърни програмисти със задълбочени знания за киберпространството, но в Лос Анджелис те бяха навсякъде — публични и частни организации, училища, университети, в собствените си гаражи… Накъдето и да погледнеш, ще откриеш компетентен човек с интернет. Трябваше им нещо повече, за да ги насочи.

Мишел погледна Хънтър в очите.

— Този убиец е толкова самоуверен, защото знае, че е непроследим в киберпространството. Той е кибер призрак. Ако стои там, не можем да стигнем до него.