Един по един

62.

— Е — усмихна се дяволито Патриша, — кога ще ме запознаеш с онзи детектив, партньора на Карлос?

Ана се спря и погледна приятелката си над рамките на слънчевите очила.

— Какво? — попита Патриша. Още се усмихваше, само че сега малко по-изразително. — Всички знаят, че той е много секси. И знам, че не е обвързан, защото ти ми каза.

Тя беше виждала Хънтър само веднъж преди два месеца на купона по случай рождения ден на Ана. Той не стоя дълго. Но след като си тръгна, Патриша беше едната от трите приятелки, които попитаха Ана кой е бил мълчаливият хубавец.

Моторист с черно-червен „Харли Дейвидсън“ зави зад ъгъла и реши да спре на няколко метра пред тях. За момент двете не чуваха нищо от шума на мотоциклета.

Когато човекът най-после изключи двигателя, Ана отново се обърна към Патриша:

— Мислех, че се срещаш с някого.

Двете отново тръгнаха.

— Вече не. Затова те питам — усмихна се Патриша.

Ана я погледна укорително.

— Той беше само несериозен флирт. Всичко продължи няколко седмици. Не се тревожи за него. — Приятелката й махна пренебрежително с ръка.

Двете слязоха на платното, за да не заобикалят масите пред пълна с хора италианска пицария. Ана долови миризмата на пица „Пеперони“ и стомахът й изкъркори. Тя ускори крачка, за да не се подаде на изкушението.

Патриша я последва.

— Партньорът на Карлос се казва Робин, нали? — Тя отново привлече вниманието на Ана.

— Още ли говорим за това?

— Да. Той не се среща с никоя, нали?

— Не, не мисля.

Другата жена пак се усмихна многозначително.

— Мога да те представя, щом искаш — рече Ана. — Но не храни големи надежди.

Патриша като че ли се обиди.

— Не, това няма нищо общо с теб. Знам, че можеш да очароваш всеки мъж на света. Свидетелка съм.

Изражението на Патриша омекна.

— Но Робърт е… — Ана завъртя очи, търсейки точните думи — особен и абсолютна загадка. Избрал е да бъде самотник, но не защото е трудно да се разбираш с него, съвсем не. Той вероятно е най-сговорчивият човек, когото познавам. Но избягва връзки, сякаш са проклятие.

— Неприятно преживяване?

— Никой не знае. — Тя повдигна рамене. — Казвам ти, Робърт е загадка. Разговаря с теб за всичко, освен за работата и личния си живот. Мисля обаче, че греди години е имал някаква голяма любов, но не желае да говори за това.

— Значи не ходи по жени?

— Не съм казала такова нещо, а че не желае да се обвързва. Иначе се среща с много жени.

Патриша се усмихна.

— Добре тогава — напевно каза. — Уреди ме с него, сестро. — Тя се усмихваше, но всъщност изобщо не се шегуваше.

— Искаш да те уредя да спиш една нощ с деловия партньор на съпруга ми?

— Защо не? С този мъж бих правила безсмислен секс всеки ден от седмицата и два пъти в неделя.

Ана знаеше, че приятелката й говори сериозно.

— Непоправима си.

— Знам, но това прави забавен живота.

Ана чу, че телефонът в чантата й звъни, а Патриша се загледа в таена черна рокля с бели орнаменти на витрината на моден магазин вдясно от тях.

Ана започна да рови в чантата си. Намери телефона и го доближи до ухото си.

Мъжът, който стоеше на няколко крачки зад двете жени, се усмихна.