Един по един

57.

Шофьорът беше започнал работа преди зазоряване. Беше седял търпеливо зад волана и мълчаливо бе наблюдавал входа на жилищния блок на отсрещната страна на улицата. Повечето хора биха сметнали тази задача за скучна, но той нямаше нищо против. Всъщност дебненето му доставяше удоволствие. Чакането му даваше време да мисли. Да подреди мислите си. Да пресмята. Освен това обичаше да наблюдава хората. Човек можеше да научи много неща, като наблюдава отстрани.

Така например в седем без петнайсет плешив, възпълен мъж, облечен в стар и зле ушит сив костюм, излезе от сградата и пресече улицата. Вървеше бавно, пораженски, с прегърбени рамене и наведена глава, сякаш мислите му бяха твърде тежки за него. Цялото му поведение крещеше едно — тъга. Ежедневието беше ужасна борба. Шофьорът виждаше, че мъжът мрази работата си, каквато и да беше. Големият златен пръстен на дебелия пръст на лявата му ръка показваше, че е женен, но и че е напълнял доста, откакто пръстенът бе украсил ръката му. Спокойно можеше да се предположи, че бракът му отдавна е загубил пламъка, който някога е имал.

Шофьорът вдигна поглед към сградата. На първия етаж жена с къса мръсна руса коса и очевидно малко по-пълна, отколкото би желала да е, гледаше през прозореца към възпълния мъж. Очите й го проследиха, докато той се скри в друга улица. Тя се върна в апартамента, но три минути по-късно отново застана на прозореца. Този път загриженият й поглед се съсредоточи в противоположния край на улицата. Шофьорът забеляза и нещо различно в жената. Косата й беше сресана и грозната нощница беше заменена с нещо по-секси.

Изминаха пет минути, без да се случи нищо. И после устните на жената се разтеглиха в усмивка. Той проследи погледа й, отправен към друг мъж, който зави зад ъгъла и забърза към жилищния блок. Беше най-малко двайсетина килограма по-слаб от съпруга й и десетина години по-млад. Жената се усмихна широко.

Шофьорът се ухили: „Да, само какви неща можеш да научиш, като наблюдаваш.“

Той обаче не беше там, за да разкрие нечия извънбрачна любовна връзка. Задачата му беше много по-важна.

В седем и петнайсет от сградата излезе друг мъж. Висок и с атлетично телосложение. Вървеше целеустремено. Очите му показваха непоколебима решителност. Шофьорът инстинктивно се плъзна надолу по седалката и стана още по-незабележим, докато в същото време внимателно наблюдаваше мъжа, който се качи в колата си и потегли.

Шофьорът се усмихна. Всичко вървеше по план.

Двайсетина минути по-късно от сградата най-после излезе мишената му. Той се наведе напред и се вгледа в нея, докато тя вървеше към колата си. Беше привлекателна, излъчваше чар и имаше тяло, за което сигурно завиждаха всичките й приятелки.

Той си пое дълбоко дъх и остави вълнението да се спусне като лавина по гърба му. Във вените му нахлу адреналин, докато проверяваше снимачното оборудване и запалваше двигателя.

Цял ден я беше следил, чакайки удобен момент да нанесе удара си. Знаеше, че успехът му зависи от избирането на идеалния момент. Ако моментът не беше идеален, нещата бързо можеше да се объркат.

След толкова много часове моментът най-после беше настъпил.

Шоуто му отново щеше да излезе онлайн.