Един по един

22.

Робърт незабавно погледна телефона на бюрото си. Знаеше, че Денис Бакстър от отдел „Компютърни престъпления“ все още проследява прословутия IP адрес. Ако уебсайтът отново беше онлайн, Бакстър сигурно го бе засякъл. Лампичките на телефона на бюрото обаче не проблесваха. Нямаше обаждания.

Хънтър тръгна към компютъра си и отвори на екрана интернет търсачката. Помнеше IP адреса. Написа го в лентата и натисна ENTER.

Робърт се намръщи.

— Този път реших да направя нещо малко по-различно, детектив — каза мъжът по телефона. — Ти не беше забавен първия път и отказваше да избереш, докато аз не избрах огън. И дори тогава се опита да ме измамиш. Това не ми хареса много. Затова се замислих. Вече няма да избираш. Реших да разширя нещата. — Последва кратко, изпълнено с напрежение мълчание. — Гледал ли си някое от телевизионните риалити предавания, където публиката трябва да гласува кой участник харесва най-много?

Хънтър се напрегна.

— Детектив? — настоя мъжът.

— Не съм ги гледал.

— Но знаеш, че такива предавания съществуват, нали? Хайде, детектив, мислех, че си информиран човек.

Робърт не отговори.

— Е, реших, че ще бъде много забавно, ако превърна това в уеб шоу.

Хънтър погледна Гарсия, който току-що беше написал първия IP адрес в търсачката си и бе получил същото съобщение за грешна страница.

— В кабинета ли си? — попита непознатият.

— Да.

— Добре. Искам да провериш този уебсайт. Готов ли си?

Мълчание.

— www.pickadeath.com. — Мъжът се засмя. — Страхотно име3, а?

Детективите въведоха адреса в търсачките си.

Екранът проблесна веднъж. Уебсайтът се зареди точно за три секунди.

На екрана нямаше нищо. Беше напълно тъмен. Робърт провери уебадреса, за да види дали не е сбъркал, но го беше написал правилно.

Карлос отмести поглед от екрана си, погледна партньора си, разочаровано вдигна длани и поклати глава. И неговият екран беше тъмен.

— Гледаш ли? — попита мъжът по телефона.

— Няма нищо, освен тъмен екран — отвърна Хънтър.

— Търпение, детектив. На вярната страница си.

Изведнъж в горния ляв ъгъл на екрана се появиха три малки бели букви — ВШУ.

— Какво е това, по дяволите? — въздъхна Карлос.

Робърт присви очи и напрегнато се загледа в буквите.

Търсеше някакво значение в тях. Погледна Гарсия и поклати глава.

— Мисля, че този път не е химична формула.

След това в горния десен ъгъл на екрана се появиха три малки бели цифри — 678.

— Сега виждаш ли? — попита непознатият.

— Виждам — спокойно отговори Хънтър. — Какво означава това?

Мъжът се засмя.

— Сам ще трябва да разбереш, детектив. Но това е второстепенно. Ето я главната атракция.

Мракът на екрана изведнъж се разпръсна и се появи познатият зеленикав оттенък на образ, предаван с обектив за нощно виждане.

Хънтър и Гарсия очакваха да видят същия стъклен контейнер като преди два дни и нова жертва, съблечена гола и завързана за метален стол. Очакваха, че убиецът ще играе същата садистична игра като първия път — избор между удавяне или изгаряне на жива жертва.

Но не видяха това.

Онова, което видяха, смрази кръвта им.