Един по един

16.

След като успя да спи четири и половина часа без прекъсване, фантастично по неговите стандарти, Хънтър отиде на работа в осем и десет сутринта. Гарсия вече беше зад бюрото си и четеше имейлите, пристигнали през нощта, но не откриваше нищо интересно.

Робърт съблече якето си и включи компютъра, когато телефонът на бюрото му иззвъня.

— Детектив Хънтър, специален отдел „Убийства“.

— Робърт, обажда се Майк Бриндъл. Имам резултата от частичния отпечатък от автомобилна гума, който открихме в уличката.

— Добра ли е новината?

— Имаме съвпадение.

— Слушам.

— Отпечатъкът е от гума „Гудиър АТС Ранглър“, по-точно Р265/70R17.

— Какво означава това?

— Обикновена гума за камион — обясни Бриндъл. — Гумите АТС се използват от няколко производителя на камиони като оригинални за нови превозни средства. Въпросната гума е използвана от „Форд“ за камионите им F-150 и F-250 през последните четири години и от „Шевролет“ за техния „Силверадо“ от три години.

— По дяволите!

— Да. Помолих да проверят. Въпреки рецесията в целите Съединени щати „Форд“ са продали сто и двайсет хиляди камиона F-150 и F-250 само през миналата година. „Шевролет“ са продали сто и четирийсет хиляди „Силверадо“. Какъв процент от тези камиони са тъмни на цвят или са купени в Калифорния е нещо, което трябва да разберете ти и екипът ти.

— Ще се заловим с това. Предполагам, че тези гуми се намират лесно.

— Това е вторият проблем. Има ги навсякъде и това означава, че всеки с по-стар или друга марка камион може да отиде в магазина и да сложи на камиона си тези гуми. Но са скъпи и затова повечето хора предпочитат по-евтини, ако купуват гуми за по-стар камион.

Хънтър кимна мълчаливо.

— Както си спомняш, задната уличка беше асфалтирана — продължи Майк. — Това прави много по-трудно намирането на неща като отпечатъци от стъпки, но с помощта на специално осветление успяхме да открием няколко. Принадлежат на най-малко осем души.

„Не съм изненадан“ — помисли си Робърт, като имаше предвид, че в уличката има няколко магазина.

— Но два от тях са много интересни — добави Бриндъл.

— Защо?

— Намерени са до пространството между третия и четвъртия контейнер, където е открит трупът. Отпечатъците са от обувки номер четирийсет и пет. Кеон Луис, единственият друг човек, който знаем, че е обикалял там, носи номер четирийсет и осем. Левият отпечатък от обувка е по-ясен от десния. Това може би показва, че човекът е вървял леко накриво, например е накуцвал, отпускайки по-голяма тежест на левия крак.

— Или че е носел нещо тежко — предположи Хънтър.

— И аз това си помислих.

— Вероятно на лявото си рамо. Не в ръцете.

— Именно — съгласи се Майк. — Изважда трупа от колата, мята го на лявото си рамо и го занася на мястото между контейнерите. — Бриндъл си пое дъх. — Жертвата е била едър мъж.

— Сто и осем килограма — уточни Робърт.

— Не всеки може да носи сто и осем килограма на едното си рамо. Човекът, когото търсите, е едър и силен.

Хънтър не отговори.

— Освен това много е внимавал в уличката — продължи Майк. — Въпреки че намерихме отпечатъци от стъпки, не научихме нищо за подметките. Няма никакви грайфери.

— Увил е с нещо обувките си — заключи Робърт.

— Да. Вероятно с найлонови торбички. Имам и токсикологичния анализ.

— Брей, бързо стана.

— Ние сме най-добрите, приятелю мой.

— Била ли е упоена жертвата?

— Анестезирана. Открихме следи от интравенозна упойка — феноперидин. Това е силен анестетик и ако потърсиш малко, ще откриеш няколко нелегални дрогерии, които са готови да ти го продадат по интернет.

„Чудесата на модерната ера“ — помисли си Хънтър и попита:

— Следи ли каза?

— Да, почти незабележими. Предполагам, че убиецът е използвал упойката само за да усмири жертвата за кратък период вероятно по време на отвличането. След като е затворил мъжът на сигурно място, убиецът не му е дал повече анестетик.

Робърт записа нещо на листче от купчината пред него.

— Имаме и резултатите от анализа на гласа, направен по време на телефонния ти разговор с убиеца — добави Бриндъл. — Той, изглежда, е филтрирал гласа си няколко пъти, само леко променяйки височината на тона. Понякога по-висок, друг път по-нисък. Ето защо въпреки електронните вариации гласът пак звучи нормално и човешки, но няма да го познаеш, ако случайно се заговориш с убиеца на улицата.

Хънтър не каза нищо. С периферното си зрение забеляза, че лицето на Гарсия засия, когато прочете нещо на екрана на компютъра си.

— Както и да е, изпращам ти по електронната поща всички резултати, с които разполагаме досега — каза Майк. — Ако от влакната и космите излезе нещо, ще ти се обадя.

— Благодаря, Майк — рече Хънтър и затвори.

Гарсия щракна на „Разпечатай“.

— Какво има, Карлос?

Гарсия взе разпечатката и я показа на партньора си. Беше черно-бяла снимка на бял мъж между двайсет и пет и трийсет години. Светлокестенявата му коса беше къса и разрошена. Лицето му беше кръгло с пухкави бузи и имаше изпъкнало чело и тънки вежди. Очите му бяха черни и с формата на бадеми. Изражението му беше малко унесено.

Робърт отвори широко очи. Той би познал това лице навсякъде. Беше го гледал часове наред, наблюдавайки го как умира отново и отново. Нямаше съмнение, че гледа снимка на жертвата.