Един по един

75.

— Хей, Спинър, ела да видиш нещо — извика Тим на най-добрия си приятел, докато с широко отворени очи гледаше екрана на смартфона си.

Тим беше на шестнайсет, а Спинър — на седемнайсет. Двамата учеха в гимназията в Глендейл и както правеха всеки ден след училище, се упражняваха да карат скейтборд на рампите в парка „Вердуго“.

Спинър обърна с крак скейтборда си и се завъртя на сто и осемдесет градуса, за да се обърне към приятеля си. Тим си почиваше и седеше на ръба на бъбрековидната площадка, в която караха.

— По дяволите, пич, пак ли си ти? — Той поклати глава. — Трябва да караш повече и да стоиш по-малко в Туитър. Какво има?

— Трябва да дойдеш да видиш, братко. Абсолютно извратено.

Спинър спря и направи гримаса на Джени, също ученичка в гимназията в Глендейл, която се мотаеше в парка заедно с тях. Тя също обичаше да кара скейтборд, но имаше да учи още много, за да стане поне наполовина добра колкото Тим и Спинър.

Спинър и Джени взеха скейтбордовете си и се приближиха до Тим.

— Някакво ново движение ли? — попита Спинър.

— Не, пич. — Той поклати глава. — Помниш ли онзи откачен уебсайт, за който ти казах, pickadeath.com?

— Онзи, за който каза, че е някаква реклама за филм ли? — попита Джени.

— Да, но нали видяхте вестника преди два дни — отговори Тим. — Не е било реклама, братко. Било е реално. Някакъв смахнат перверзник е убил жената на живо онлайн.

— Може би кучката е заслужавала — подхвърли Спинър.

Джени го ощипа по рамото.

— Не бъди гаден, Спинър. Ужасно е да го кажеш.

Той повдигна рамене.

— Само си говорим.

— Все едно. — Тим махна с ръка, за да ги прекъсне. — Току-що получих съобщение по Туитър от Мел. Сайтът отново е онлайн. Вижте тази гадост. — Показа им смартфона си.

Спинър и Джени едновременно се намръщиха, като видяха екрана.

— По дяволите, реално ли е това? — попита Спинър с блеснали очи.

— Миналия път е било реално — отвърна Тим. — Затова мисля, че и сега е наистина. Някой ще умре.

На лицето на момичето се изписа отвращение.

— Това е супер извратено. Ще гледате как някакъв нещастник ще бъде убит на живо по интернет?

— Да, по дяволите — отговори Спинър. — И не знам от какво се оплакваш. Ти гледаш всичките тъпи риалити предавания по телевизията.

— Несравнимо е — възрази тя.

— Изобщо не е така. Това бие всичко. Трябва да го нарекат „Американски мъртъв идол“.

— Харесва ми — каза Тим.

— Няма да го гледам — раздразнено заяви Джени, скочи на скейтборда си и подкара обратно към площадката.

— Гласува ли? — попита Спинър, без да го е грижа за Джени.

— Още не.

— Дай ми секунда. — Спинър извади телефона си от джоба. — Кажи ми адреса и да изпържим нещастника.