Един по един

5.

Изведнъж и с невероятна бързина от тръбите в стъкления контейнер започна да струи вода. Мъжът на стола се изненада и тялото му силно потрепери от страх. Очите му се разшириха от отчаяние, когато осъзна какво става. Въпреки кърпата на устата му той започна да крещи като обезумял, но детективите не чуваха звук.

— Боже мой! — промълви Карлос и допря до устата си стиснатата си в юмрук ръка. — Той не се шегува. Ще го направи. Ще удави горкия човек, по дяволите!

Мъжът в резервоара риташе и се гърчеше ожесточено, но въжетата не му позволяваха да помръдне нито сантиметър. Не можеше да се освободи, каквото и да правеше. Столът беше занитен за пода.

— Това е лудост — добави Гарсия.

Робърт седеше неподвижно и без да мига, гледаше компютърния екран. Знаеше, че не могат да направят абсолютно нищо от кабинета си, освен може би да съберат доказателства.

— Има ли начин да запишем това? — попита той.

Карлос повдигна рамене.

— Не знам. Едва ли.

Хънтър взе слушалката и се свърза с телефонната централа на лосанджелиската полиция.

— Дайте ми шефа на отдел „Компютърни престъпления“. Веднага. Случаят е спешен.

След две секунди чу позвъняване и четири секунди по-късно отговори баритонов глас:

— Денис Бакстър, отдел „Компютърни престъпления“.

— Денис, обажда се детектив Хънтър от специалния отдел „Убийства“.

— Здравей, детектив. С какво мога да ти помогна?

— Кажи ми, има ли начин да запиша нещо, което се излъчва на живо с уебкамера и което в момента гледам на компютъра си?

Бакстър се засмя.

— Брей, толкова ли е гореща мацката?

— Има ли начин или няма, Денис? — Тонът на Робърт прогони закачливостта от гласа на Бакстър.

— Не и ако нямаш инсталиран софтуер за записване от екрана на компютъра си — отговори той.

— Имам ли такова нещо?

— На компютър в кабинет в полицията? Това не е стандартна процедура. Трябва да подадеш молба и ще ти бъде инсталиран след един-два дни.

— Не ми върши работа. Искам да запиша онова, което виждам на екрана си в момента.

Последва кратко мълчание.

— Ами, можем да го направим от тук — каза Бакстър. — Ако гледаш нещо на живо в интернет, дай ми уебадреса. Ще се включа в същия уебсайт и ще го запиша. Как ти се струва?

— Добре. Да опитаме. — Хънтър му продиктува поредицата от цифри, която му беше казал мъжът по телефона преди няколко минути.

— Това IP адрес ли е? — попита Денис.

— Да. Може ли да се проследят?

— Може. Всъщност това е главното им предназначение. IP адресите са почти като регистрационен номер за всеки компютър, свързан с интернет. Щом го имам, мога да ти кажа точното местонахождение на компютъра — източник.

Робърт се намръщи. Възможно ли беше непознатият мъж да е допуснал такава глупава грешка?

— Искаш ли да започна проследяване? — попита Бакстър.

— Да.

— Добре. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо — каза Денис и затвори.

Водата вече стигаше до кръста на младия мъж. Хънтър изчисли, че с тази скорост човекът ще бъде напълно потопен след една-две минути.

— От оперативния отдел казаха, че няма как да проследят обаждането, така ли? — обърна се той към Гарсия.

— Да. Той местел сигнала из целия град.

Водата стигна до корема на човека. Той все още се гърчеше, мъчейки се да се освободи, но постепенно губеше сили и трепереше все повече. Робърт предположи, че това се дължи на комбинация от неконтролируем страх и температурата на водата.

Хънтър и Гарсия не бяха в състояние да говорят и затова мълчаха и гледаха как смъртта се промъква сантиметър по сантиметър към мъжа, завързан за стола.

Телефонът на бюрото на Робърт иззвъня.

— Детектив, реално ли е това? — попита Денис Бакстър.

— В момента нямам причина да мисля, че не е. Записваш ли го?

— Да.

— Успя ли да проследиш IP адреса?

— Още не. Може да отнеме няколко минути.

— Обади ми се, ако разбереш нещо.

— Разбира се.

Водата стигна до гърдите на мъжа и камерата бавно показа в едър план лицето му. Той ридаеше. Надеждата беше изчезнала от очите му. Предаваше се.

— Не искам да гледам — заяви Карлос, стана и започна да крачи из стаята.

Водата стигна до раменете на жертвата. След минута щеше да се издигне над носа му и смъртта щеше да настъпи със следващото поемане на дъх. Мъжът затвори очи и зачака. Вече не се опитваше да се освободи.

Водата стигна до брадичката му и после изведнъж спря. От тръбите не излизаше нито капка.

— Какво става, по дяволите? — Детективите се спогледаха и после отново насочиха очи към екрана. На лицата им се изписа изненада.

— Било е проклета измама — рече Карлос и се приближи до партньора си, като се усмихна нервно. — Някоя откачалка си играеше с нас.

Робърт обаче не беше толкова сигурен.

В същия миг телефонът на бюрото му иззвъня.