Един по един

117.

ЧАСОВНИК: 0:03, 0:02, 0:01…

И точно тогава хазартната игра на Хънтър го възнагради.

Греъм беше прав. От това разстояние Робърт се нуждаеше само от шанс и със сигурност сто процента щеше да улучи мишената.

Греъм беше казал, че иска да гледа как Хънтър ще отнеме живота си. Проблемът беше, че от мястото, където се криеше Фишър, видимостта му към Хънтър беше блокирана от металния стол с висока облегалка, за който беше завързана Ана.

Робърт държеше очите си широко отворени, гледаше право към стола и чакаше шанс. Когато часовникът стигна до 0:01, Греъм Фишър направи точно онова, което той очакваше.

Първо, Греъм отклони вниманието си от пистолета и от Ана. След това леко се придвижи встрани, отчасти изоставяйки безопасността на живия щит. Правейки го, той беше принуден да покаже още малко от тялото си, докато протягаше врат, за да види по-добре нещо, което не искаше да пропусне — финалния акт на гениалния си план.

И това беше шансът, от който Хънтър се нуждаеше.

Той се хвърли надясно и протегна ръка. Времето сякаш превключи на забавен каданс. Всички звуци в главата му утихнаха и бяха заменени с вакуум. Робърт съзнаваше само две неща — мишената и ударите на сърцето му, което блъскаше в гърдите и думкаше в мозъка му. Докато се хвърляше във въздуха, той улови погледа на Греъм и натисна спусъка на пистолета си.

В реално време всичко това стана толкова бързо, че Фишър не можа да реагира.

Куршумът на Хънтър се заби в дясното рамо на Греъм с абсолютна точност, разкъса мускулите, раздроби костите и преряза сухожилията.

Греъм изпусна пистолета, който изтрака на пода. Силният удар на свръхскоростния, мощен куршум с централно възпламеняване блъсна назад тялото му и го събори на земята. От Греъм се издигна червеникава мъгла, която оцвети въздуха. В стаята се разнесе горчивата миризма на кордит.

Робърт също падна на пода след изстрела и се претърколи два пъти встрани, но не изпусна от прицел мишената.

Фишър издаде гърлен рев и притисна лявата си ръка до дясното рамо, което сега представляваше кървава каша от кръв и разкъсана плът. Той почувства, че стаята се завъртя около него, когато му се зави свят от силната болка и внезапната загуба на кръв. Само в холивудски филм може човек да бъде прострелян със свръхскоростен експлодиращ куршум и пак да има сили да се движи пъргаво. Няколко секунди по-късно Греъм припадна.

Хънтър скочи на крака и за секунда преодоля краткото разстояние до Фишър.

— Дори не си помисляй да помръднеш — твърдо каза той, насочил пистолета си към главата му, но Греъм лежеше в несвяст на земята, поне за момента.

Робърт не загуби време, изви ръцете му зад гърба и му сложи белезници, без да обръща внимание на новата болка, която несъмнено се беше стрелнала в дясната ръка на Греъм. След това бързо провери как е Ана.

Тя беше силно упоена. Зениците й бяха разширени. Тялото й не реагираше, но пулсът й беше силен и не изглеждаше ранена.

И в същия миг Робърт чу най-ужасяващия и агонизиращ писък. Той изви тяло по посока на писъка и металната клетка и едва тогава вниманието му отново се насочи към монитора на компютъра вляво от нея.

ЧАСОВНИК: 0:00.

СПАСИ — 34 471.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 34 502.

— Господи, не!

Той хукна към клетката, но процесът ЕКЗЕКУТИРАЙ вече беше започнал. Механичната ръка от телена мрежа започваше да се притиска в лицето на жената. Острите като лазер жици вече разкъсваха кожата и плътта й и покриваха лицето й с червена маска от лепкава кръв.

Хънтър отстъпи крачка назад, прицели се в ключалката на вратата на клетката и стреля два пъти. Куршумите дори не я одраскаха. Той изстреля още два куршума. Нищо.

Жиците разрязваха хрущяла на носа на жената. Без да е в състояние да избегне най-основната човешка реакция към болката, тя започна да пищи, но движенията на челюстта и главата й само местеха и търкаха лицето й в острата телена мрежа, която вече се беше впила дълбоко в плътта й и я караше да реже не само хоризонтално, но и отвесно, разкъсвайки и осакатявайки каквото беше останало.

Робърт направи крачка встрани и се огледа наоколо, готов да помогне, но без да знае как. Трябваше да намери нещо.

И тогава изведнъж телената маска спря да разрязва лицето на жената и започна да се отдръпва назад, влачейки парчета кожа, плът и хрущял. Хънтър чу силно бръмчене, последвано от изщракване на ключалка.

Вратата на клетката се отвори.

Греъм беше казал, че ако ЕКЗЕКУТИРАЙ получи повече гласове, когато часовникът стигне до нулата, таймерът ще отвори вратата след пет минути, достатъчно време маската му на ужасите да подложи жената на изключително мъчителна и болезнена болка и после да я убие. Целият процес обаче продължи по-малко от петдесет секунди.

Нещо се беше повредило.

Робърт отвори вратата на клетката и бързо се приближи до жената, която трепереше неудържимо и щеше да изпадне в шок.

Телефонът, който му беше дал таксиметровият шофьор, все още беше в джоба му. Хънтър се обади за помощ, развърза жената, обви с две ръце окървавеното й лице, седна на пода и зачака помощта да дойде.