Един по един

78.

Беше изминал почти един час, откакто pickadeath.com се беше изключил. Капитан Блейк се беше върнала в кабинета си и през повечето време бе разговаряла с кмета на Лос Анджелис, директора на полицията и губернатора на Калифорния. Всички искаха отговори, но тя имаше само още повече въпроси.

Не беше изненадващо, че пресата вече обсипваше отдела за връзки с медиите на лосанджелиската полиция със стотици въпроси и искания за интервюта. Барбара упорито отказваше да насрочи пресконференция, защото много добре знаеше какво ще се случи. От всички краища на залата щяха да ги замерват с въпроси и забележки — някои предизвикателни, други гневни, но всичките подигравателни за работата на полицията и специалния отдел „Убийства“ досега. Капитан Блейк знаеше, че все още няма да могат да дадат отговор на нищо и че това ще зареди с енергия медиите да критикуват усилията им и да направят историята още по-сензационна. Не, засега никакви въпроси.

Вместо това отдел „Връзки с медиите“ на полицията щеше да даде ново изявление за пресата. Изявлението нямаше да разкрие нищо за развитието на разследването. Истинската му цел щеше да бъде да поиска съдействие от медиите, като разпространи призив за разпознаване на последната жертва. Изявлението щеше да бъде придружено от снимка на жертвата, направена в началото на предаването онлайн, с молба всеки вестник да я отпечата и всяка телевизионна станция да я излъчи, колкото е възможно по-скоро. Все някой трябваше да знае кой е мъжът.