Един по един

89.

Разпитите не дадоха никакъв резултат. Никой съсед или продавач в квартала не можа да предложи информация за самоличността на жертвата. Много от тях вече бяха видели снимката в сутрешния вестник или по-лошо, бяха гледали предаването на убиеца предишния ден.

Гарсия разпита строителния работник, който беше намерил трупа. Той беше силен мъж на трийсет и няколко години с татуирани ръце, обръсната глава и руси мустаци. Двамата с баща му притежавали малката ремонтна фирма, в която той работел, и се занимавал с това повече от петнайсет години. Работел по тази къща само от пет дни и ремонтът трябвало да приключи след още четири дни.

Къщата принадлежеше на дребен строителен предприемач, Акил Банерджи, който инвестираше в неизползвани и отчуждени недвижими имоти, ремонтираше ги евтино и после ги продаваше с малка печалба.

Собственикът на къщата и строителният работник отпаднаха като заподозрени. Освен това те имаха солидни алибита за местонахождението си през нощта и за времето, през което убиецът беше говорил по телефона с Хънтър. Но когато двамата детективи се качиха в колата, Робърт получи ново телефонно обаждане, този път от детектив Марио Перес.

— Робърт, мисля, че установихме самоличността на жертвата ви.

— Слушам.

— В твоята кола ли си? — попита Перес.

— Не, в колата на детектив Гарсия.

— Добре, изпращам ти няколко снимки.

Хънтър превключи разговора на високоговорител и използва полицейския компютър в колата, за да влезе в електронната си поща.

— След като медиите призоваха хората да се обадят, ако имат някаква информация, получаваме обаждания цял ден — поясни Перес. — Както се очакваше, повечето са откачалки, търсачи на внимание или хора, които не са сто процента сигурни, с изключение на един.

— Продължавай.

— Преди два часа се обади човек на име Паоло Джирардели. Има пицария в Норуок. Аз говорих с него. Той беше абсолютно сигурен, че мъжът на снимката, която беше публикувана във вестниците днес, е един от сервитьорите му — Итън Уолш. Не е ходил на работа от два дни и не отговаря на телефона си. Господин Джирардели е един от онези горди италианци, които имат снимки в рамки на всичките си служители, окачени на стена в ресторанта му. Той ми изпрати снимката на Итън Уолш и аз ти я препращам.

Хънтър отвори имейла и първият от трите прикачени файла — цветна снимка на трийсетинагодишен мъж с овално лице, топчест нос, закръглени бузи, тънки вежди и къса черна коса. Двамата с Гарсия мълчаливо се втренчиха в мъжа и инстинктивно, макар че не беше необходимо, погледнаха за справка разпечатката, която показваха по улиците от няколко часа. Не изпитваха съмнения.

— Той е — заяви Карлос. — Или негов близнак.

— Итън Уолш няма братя или сестри — заяви Перес. — Проверих го. Данните са във втория прикачен файл. Оказва се, че той е бил експертен компютърен програмист.

— Бил е експертен компютърен програмист? — възкликна Гарсия.

— Точно така.

— Защо един експертен компютърен програмист е работел като сервитьор в пицария в Норуок?

— Ако отворите втория прикачен файл, ще видите официалния ни доклад за Итън Уолш — отвърна Перес и Хънтър щракна на файла. — Третият прикачен файл съдържа няколко статии за него, които намерих в интернет. Те ще ви дадат по-ясна представа защо се е отказал от програмирането на видеоигри.

— Страхотна работа, Марио — похвали го Робърт, докато бързо преглеждаше списъка с фактите. — Можеш ли да продължиш да търсиш и да изровиш всичко, което можеш, за Итън Уолш?

— Вече работя по въпроса. Докато се върнете тук, ще имам повече информация.

— Благодаря. — Хънтър затвори.

Регистрираният адрес на Итън Уолш беше като наемател на апартамент в жилищен блок в Белфлауър, първият квартал на запад от Норуок. В забележка най-отдолу в имейла пишеше, че за да бъде сигурен, детектив Перес се е свързал с полицейския участък в Белфлауър и ги е помолил да изпратят патрулна кола да почукат на вратата на Итън Уолш, но никой не отворил.

Списъкът с фактите съдържаше и името, адреса и телефонния номер на хазяина на Итън Уолш — господин Станислав Рубен. Хънтър веднага му се обади. Господин Рубен му каза, че след час може да се срещнат в апартамента на квартиранта му.