Един по един

71.

Гарсия още говореше по телефона с изследователския екип, когато забеляза изражението на Хънтър — толкова студено, че можеше да смрази въздуха в кабинета. Изражение, което можеше да означава само едно — убиецът отново действаше.

Карлос мигновено си помисли за Ана и сърцето му едва не се пръсна в гърдите. Прекъсна разговора по средата на изречението, тресна слушалката и трескаво придърпа към себе си клавиатурата на бюрото си.

Хънтър включи на високоговорител и също посегна към клавиатурата си.

— Не, не, не… — прошепна Гарсия, докато с разтреперани ръце пишеше адреса в търсачката.

Уебсайтът се зареди на компютърните екрани на двамата детективи само за две секунди.

Те присвиха очи и озадачено се втренчиха в картината.

— Мамка му! — гневно възкликна Карлос и се облегна назад на стола. Инстинктивната му емоционална реакция беше облекчение. Те гледаха образ отблизо на нечие лице, но не беше Ана, а бял мъж на около трийсет и пет години с овално лице, топчест нос, закръглени бузи, тънки вежди и къса тъмна коса.

Картината беше обагрена в зеленикав оттенък и това показваше, че убиецът отново използва обектив за нощно виждане. Също като с първите две жертви предаването се излъчваше от тъмно място.

Очите на мъжа се стрелкаха насам-натам, уплашени… объркани… умоляващи… търсещи отговор. Лесно можеше да се каже, че цветът на кожата му е бял, но беше невъзможно да се определи със сигурност заради зеленикавата светлина. Кожената превръзка на устата му беше стегната толкова плътно, че се впиваше в кожата му. Лицето му беше обляно в пот и изразяваше страх.

Хънтър мълчаливо направи знак на Гарсия да се обади на Мишел и Хари от отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР. Знаеше, че оперативният отдел вече записва обаждането.

Карлос бързо извади мобилния си телефон и закри с ръка устата си, за да намали до минимум звука.

— Уебсайтът отново е онлайн — прошепна той, когато Мишел отговори.

— Знаем — каза тя с напрегнат глас. — Тъкмо щях да ви се обаждам. Опитваме се, но той пак използва огледални сайтове и отразява предаването от един сървър на друг. Не можем да го проследим.

Гарсия подозираше, че случаят ще е такъв.

— Той обади ли ви се пак? — попита тя.

— В момента е на линията. — Карлос стана и сложи телефона си на бюрото на Робърт, за да може Мишел да слуша.

Изведнъж, също като при втората жертва, се появи думата ВИНОВЕН, разположена в средата на долната част на екрана.

А после в горния десен ъгъл се изписа нова поредица от цифри — 0123. Детективите зачакаха да се появят и букви, но горният ляв ъгъл остана празен.

— Правилата са същите като последния път, детектив — каза убиецът, като се смееше. — Но днес се чувствам щедър… и смея да кажа дори малко самонадеян. Затова вместо хиляда гласа за десет минути, нека бъдат десет хиляди гласа за десет минути. Какво ще кажеш? Това би трябвало да ти даде шанс за успех.

Хънтър не отговори.

На половината разстояние в дясната страна на екрана се появи думата РАЗПЪВАНЕ, последвана от нула и зелен бутон, а след част от секундата точно под нея се изписа СМАЗВАНЕ, също последвана от нула и бутон. Двата бутона бяха дезактивирани за момента.

Детективите едновременно се намръщиха, гледайки екрана. Камерата започна бавно да се отдалечава.

Малко по малко се видя цялото тяло на мъжа. Той беше само по черни боксерки. Не беше слаб, но определено не можеше да се нарече и дебел. Изглежда, лежеше на нещо като широка дървена маса. Ръцете му бяха протегнати високо над главата и явно завързани. Мишниците му бяха избръснати. Краката му бяха разтворени малко по-широко от дължината на раменете.

След няколко дълги секунди камерата спря. Едва тогава Хънтър и Гарсия видяха ръцете и краката на жертвата и разбраха какво означава садистичният процес на гласуване.