Един по един

44.

Къщата на Кристина Стивънсън беше просторна, по-голяма от повечето в тази част на града, но в момента Майк Бриндъл и екипът му бяха съсредоточили усилията си да обработват спалнята.

Стаята беше голяма и удобна, пълна с момичешки неща — от розовата тоалетка до плюшените играчки, но имаше такъв вид, сякаш през нея беше преминал ураган. Играчките и възглавниците бяха разпръснати на пода. Завивките бяха смъкнати наполовина, сякаш някой ги бе сграбчил с две ръце и ги беше дръпнал от леглото. Самото легло беше разместено и таблата беше изкривена. Лампата на нощното шкафче беше разбита на десетки парченца на пода. До нощното шкафче се беше търкулнала бутилка шампанско „Дом Руинар 1998“. Газираната течност се беше изляла на пода. Една част беше попила в дъсчения под, а останалата се беше изпарила, оставяйки малка локва до гърлото на бутилката. На няколко сантиметра лежеше чаша за шампанско.

Розовата тоалетка имаше такъв вид, сякаш някой я беше ритнал в пристъп на ярост. Парфюмите и шишенцата с препарати за коса бяха съборени на пода, заедно с МП3 музикална система, сешоар и различни гримове. Огледалото на тоалетката беше напукано. Въпреки че все още не бяха забелязали кръв, беше пределно ясно, че в стаята е имало борба.

За криминалистите местопрестъпление, където е имало борба, е като да улучат шестица от тотото. Борбата означава, че жертвата се е съпротивлявала и е отвръщала на ударите по някакъв начин. Дори ако нападателят е бил подготвен, когато във вените на жертвата текат реки от адреналин, никой не може да предвиди колко дълга или напрегната ще бъде борбата. След борбата винаги остават веществени доказателства — влакна от дрехи, фоликули на косми и мигли. Ударът в нощното шкафче или тоалетката създава микроскопична резка, невидима за невъоръженото око, но оставя следа от кръв и кожа и следователно ДНК. Колкото и иронично да звучи, от гледна точка на криминалистите борбата беше страхотно нещо.

Криминалист с бял гащеризон с качулка от тайвек снимаше отпечатъци от стъклена врата, която Хънтър и Гарсия бяха намерили широко отворена. Втори криминалист бавно обикаляше стаята, поставяше етикети и снимаше всеки предмет. Майк Бриндъл обработваше леглото и площта около него.

Двамата детективи също бяха с гащеризони с качулки и сега оглеждаха дневната. Тя беше обзаведена приятно. Мебелите бяха елегантни и скъпи. В южния край на помещението имаше добре оборудвана кухня. Вдясно от предната врата бяха наредени три портрета до дълбока купа с изкуствени плодове върху стилно черно шкафче.

Дневната и кухнята бяха идеално подредени. Всичко беше на мястото си. Борбата беше станала само в спалнята.

Бяха намерили чантата на Кристина Стивънсън на пода до шкафчето. Портмонето й беше там, заедно с шофьорската книжка, кредитните карти, ключове за колата и мобилния телефон, чиято батерия се беше изтощила.

Гарсия оглеждаше кухнята, когато смартфонът му изпиука.

— Имаме данните на госпожица Стивънсън — съобщи той, докато проверяваше електронната си поща.

Хънтър се беше втренчил в трите снимки на шкафчето. Едната беше на Кристина, която седеше на някакъв плаж. На втората се усмихваше жена с добродушно лице, изразителни сини очи и пълни устни. Кристина определено беше наследила очите на майка си, правилния нос, високите скули и малката бенка. Жената на снимката имаше почти същата. Последната показваше Кристина с черно-синя коктейлна рокля за коктейли. Държеше чаша шампанско и разговаряше с група елегантно облечени хора.

— С какво разполагаме? — попита Робърт, обръщайки се към партньора си.

— Добре. Ще пропусна онова, което вече знаем. Кристина Стивънсън е родена в Лос Анджелис. Израснала е в Нортридж, където е живяла с майка си Андрея. Няма братя или сестри. Баща й е неизвестен и според доклада Кристина не е имала законен втори баща. Майка й не се е омъжила. Учила е в гимназията в Гранада Хилс и, изглежда, е била добра ученичка — добри оценки, никога не е имала неприятности. Била е мажоретка от втората до последната си година в гимназията. — Карлос превъртя надолу съобщението на телефона си. — Майка й починала от мозъчен аневризъм преди седем години, в същия ден, когато Кристина се е дипломирала със специалност журналистика от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Погледът на Хънтър инстинктивно се насочи към снимката на усмихнатата жена на шкафчето.

— Смъртта на майка й, изглежда, я хвърлила в дълбока депресия — продължи Гарсия, — защото цяла година няма нищо за Кристина. След това я взели на стаж в „Ел Ей Таймс“ и оттогава е работила във вестника.

— Винаги ли е била в развлекателната секция? — попита Хънтър.

— Не. Четири години я прехвърляли от секция на секция — градски новини, международни, политика, икономика, текущи събития, престъпност, дори спорт. Започнала е да води самостоятелна рубрика преди две години. Не се е омъжвала. Няма деца. Не се споменава и за приятел. Няма данни да е употребявала наркотици. Все още проверяват финансовото й състояние, но ипотеката на тази къща е почти изплатена. Кристина е получавала много добра заплата от вестника. Вчера, в неделния брой на „Ел Ей Таймс“, е публикувана голяма статия. Вероятно репортажът, за който говореше Емилио.

— За какво е била статията?

Гарсия превъртя надолу още малко и на лицето му се изписа изненада.

— Чуй това. Сензационна новина за холивудска знаменитост, която се чукала с учителя на детето си, докато съпругът й, също звезда, не бил в града и снимал последните епизоди на телевизионния сериал, в който участва. Статията е на първа страница на развлекателната притурка, със значителна „реклама“ на първа страница на вестника. — Карлос прибра смартфона си. — Поправи ме, ако греша, но подобна статия би ти създала куп нови врагове. Такива, каквито разбиват бракове и съсипват живота на хората.

— Коя е звездата?

Преди Гарсия да отговори, Майк Бриндъл подаде глава през вратата на дневната.

— Робърт, Карлос, елате да видите нещо.