Един по един

42.

Хънтър и Гарсия прочетоха бележката и я върнаха на криминалиста, който щеше да я занесе в лабораторията за анализ.

— Предполагам, че случаят ще бъде прехвърлен на специалния отдел „Убийства“? — попита Томас Уеб, докато погледът му се стрелкаше между тримата детективи.

Преди Хънтър или Гарсия да отговорят, Санчес вдигна ръце с дланите напред.

— Ваш е. Извършителят е помолил за вас по име, затова, моля, заповядайте.

— Веднага щом получим някакви резултати, вие ще научите първи — обърна се криминалистът към Хънтър и Гарсия и после отиде при екипа си.

— Какво става, по дяволите? — попита Санчес, след като Уеб се отдалечи. — Наблюдавам ви, откакто дойдохте тук. Гледах реакциите ви, докато Уеб разказваше какво е открил екипът му и ви показваше осите, извадени от устата на жената, докато четяхте бележката… Нищо. Никакъв гняв, никаква изненада или възмущение. Дори не трепнахте. Добре, не можахте да видите в какво състояние беше тялото на жената, но дори да го бяхте видели, не мисля, че щеше да ви изненада. — Той продължаваше да наблюдава изпитателно лицата им. — Знам, че сте от специалния отдел „Убийства“ и сигурно сте виждали доста гадости, но според мен колкото и богат опит да имате или колкото и добре да сте обучени, в случай като този би трябвало да покажете някаква реакция.

Те не отговориха.

— Не ми казвайте, че сте виждали такова нещо. Жената, изглежда, е била убита от стотици жестоки оси, най-големите, които съм виждал. Това само по себе си е откачено. Но съдейки по бележката, човек може да си направи извода, че е била убита. Не съм от специалния отдел „Убийства“, но съм бил на много местопрестъпления и съм виждал много трупове. Ченге съм от двайсет и две години. Бог ми е свидетел, че съм виждал гадости, които могат да накарат всеки да повърне. Но не съм виждал такова нещо като това сега. Когато криминалистите извадиха първата оса от устата на жената, кръвната ми захар спадна до пода. Алергичен съм към тези насекоми. А когато извадихме бележката, топките ми се свиха. — Той млъкна и избърса с длан потта от челото и врата си. — Що за психар убива някого, използвайки оси?

Хънтър и Гарсия мълчаха.

— Но дори след като ви казахме, че тялото е обезобразено от стотици ужилвания от оси… дори когато прочетохте бележката, никой от вас не показа ни най-малка реакция. Затова вие двамата или сте най-хладнокръвните копелета, които съм срещал, или очаквахте това. Нека да ви попитам отново какво става, по дяволите? Случвало ли се е и преди?

Измина момент на напрежение.

— Не съвсем същото — най-после отговори Робърт, — но да, случвало се е и преди. И го очаквахме.

Санчес очевидно обмисляше нещо. Не беше сигурен дали иска да знае още подробности. Според обстоятелствата случаят нямаше да бъде възложен на него и той всъщност искрено се радваше. Прокара палец и показалец по мустаците си и погледна мястото, където беше намерен трупът.

— Знаете ли какво? — каза. — Нямам търпение да се пенсионирам и да се махна от този град. Миналата седмица арестувахме баща, който изхвърлил бебето си през прозореца на апартамента си на десетия етаж само защото момиченцето плачело твърде много. Когато след няколко секунди приятелката му осъзнала какво е направил и започнала да изтрезнява, той изхвърлил и нея. Разбихме вратата му, а човекът си седеше в дневната, гледаше бейзбол и ядеше пуканки. Дъщеря му умря. Приятелката му е в кома. Мозъкът й е на каша. Няма застраховка, затова лекарите казват, че ще изключат апаратите. Но на онзи тип изобщо не му пука. — Санчес оправи белите маншети под ръкавите на сакото си и после вратовръзката си. — Този град няма съвест. Няма милост. Няма да се изненадам, ако накрая установите, че извършителят го е направил само за да се забавлява.