Един по един

88.

Трупът беше намерен от строителен работник, който ремонтираше едноетажна къща близо до моста „Атлантик“ в Мейуд. Убиецът беше сложил разчлененото тяло в големи черни найлонови чували и ги бе изхвърлил в контейнера в задния двор на къщата.

Представителите на медиите вече бяха там и когато слязоха от колата, Хънтър и Гарсия бяха посрещнати от безброй въпроси и залп от светкавици на фотоапарат. Детективите не погледнаха настървената глутница репортери.

— Тук няма много какво толкова да се види — каза Майк Бриндъл, шефът на криминалистите, който беше присъствал и на предишните две местопрестъпления, когато Хънтър и Гарсия стигнаха до задния двор на къщата. Той изглеждаше готов да си тръгне. — Поне за криминалистите. Убиецът дори не е влизал тук.

— Как така? — попита Карлос.

— Частите на трупа бяха увити като пощенска пратка — обясни Майк. — И после са били изхвърлени в онзи контейнер. — Посочи яркочервения индустриален контейнер за строителни отпадъци в края на малкия двор. Контейнерът беше три метра, широк два — два и петдесет и висок метър и половина. Вдясно от него стояха двама униформени полицаи.

Хънтър, Гарсия и Бриндъл тръгнаха към него.

— Както виждате — продължи Майк, контейнерът е бутнат до задната ограда на двора, която е само трийсетина метра по-висока от самия контейнер.

— Убиецът е вкарал превозното си средство в задната уличка — обади се Хънтър, предугаждайки какво ще каже Бриндъл.

— Точно така. Хубаво място, тъмно, леснодостъпно и няма кой да го безпокои. Спира зад къщата, измъква частите на тялото от превозното си средство и бързо ги хвърля през оградата в контейнера. Работата е свършена. Връща се в колата си и заминава. Всичко му е отнело по-малко от минута. — Бриндъл извади цигара от джоба си, запали я, дръпна продължително и изпусна дима, докато говореше. — Убиецът умее да планира. Вероятно няколко дни е обикалял и е търсил къде да изхвърли следващата си жертва. Къщата е в началото на пътя и лесно се забелязва и от двете страни, отпред и отзад. Всеки, който минава, може да види, че е празна и в ремонт. И яркочервеният контейнер се забелязва лесно отвън.

— И тъй като къщата е в ремонт — добави Хънтър, — убиецът е знаел, че ако изхвърли трупа късно през нощта, на другия ден ще го намерят работниците.

Бриндъл кимна и отново дръпна от цигарата.

— Огледахме задната уличка. Там няма нищо. Твърд асфалт, няма следи от автомобилни гуми или отпечатъци от стъпки. Няколко фаса и опаковки от дъвка, но нищо точно зад къщата. Не бих се надявал на много.

Те надникнаха в контейнера — парчета гипсокартон, трески, тухли, счупени плочки, парцали и празни кутии от боя.

— Трупът? — попита Гарсия.

— Пътува към Института по съдебна медицина. Изпуснахте го с… — Майк погледна часовника си. — Двайсет и пет минути. Нямаше смисъл да го оглеждаме тук. Частите на тялото са опаковани добре. Ако има някакви улики, те са по самия труп, а не върху найлоновите чували. По-добре да бъдат разопаковани както трябва в контролирана среда.

— Сигурен ли си, че е нашата жертва?

— Да. — Бриндъл извади цифров фотоапарат от чантата си, включи го и го даде на Хънтър. — Срязах единия чувал, където беше главата.

Първата снимка показваше отблизо лицето на жертвата. Очите на мъжа вече бяха започнали да хлътват в черепа, а кожата около лицето и врата му беше придобила зеленикаво-синкав оттенък, който му придаваше вид на извънземен или чудовище от филм на ужасите, но чертите му се виждаха достатъчно ясно и двамата детективи го познаха. Те бавно прегледаха останалите снимки — още няколко в едър план, последвани от други, направени под ъгъл.

— Ще ви ги изпратя по електронната поща веднага щом се върна в лабораторията — каза Майк и отново погледна часовника си.

— Кой е намерил трупа? — попита Робърт и му върна фотоапарата.

— Строителят, който ремонтира къщата. Той е в кухнята с един полицай.

Хънтър кимна и се обърна към Гарсия.

— Имаме ли от онези разпечатки на жертвата, които раздадохме на пресата вчера?

— Да, в колата има няколко.

— Добре. Да накараме няколко униформени полицаи да обиколят улицата и да ги покажат на съседите. Може би жертвата е бил местен човек и затова убиецът е избрал тази къща, за да изхвърли трупа.

— Ще отида да ги взема — каза Карлос и тръгна към колата.