Един по един

28.

Очите на Хънтър и капитан Блейк за миг се отместиха от екрана и се приковаха в Гарсия.

— Карлос, какво има? — попита Барбара.

Той си пое дълбоко дъх и преглътна с усилие, а после се овладя и посочи екрана.

— Онова насекомо — все още уплашен каза. — Това е тарантулова оса.

— Какво?

— Тарантулова оса — отговори Хънтър, който също беше разпознал вида.

— Онова огромно нещо е проклета оса? — изуми се капитан Блейк.

Карлос кимна.

— Наричат ги тарантулови оси, защото убиват паяци тарантула, за да ги ядат и да снасят яйцата си.

— Мили боже. Нима ядат човешка плът?

— Не. Никоя оса не яде човешка плът.

Барбара изглеждаше озадачена.

— Но жилото им е едно от най-болезнените ухапвания на насекоми в света — поясни Гарсия. — Все едно забиват осемсантиметрова игла с 300 волта електричество в плътта ти. Повярвайте ми, тези ужилвания са толкова болезнени, та имаш чувството, че откъсват парчета плът от тялото ти.

Не беше необходимо Хънтър да пита, защото изражението му красноречиво поставяше въпроса.

— В Бразилия има един много често срещан вид тарантулови оси, наречени Маримбондо — продължи да обяснява Карлос. — Има ги навсякъде. Когато бях малък, четири ме ужилиха и ме прибраха в болница. Едва не умрях. Болката продължава само няколко минути, но е непоносима. Може да изпаднеш в делириум. Не знам много за тях, но те стават агресивни само ако ги раздразниш. — Той посочи екрана. — Паниката на жертвата и размахването на ръце ги дразнят достатъчно. Най-добре е да лежиш неподвижно.

Хънтър и останалите знаеха, че това е невъзможно. Те не чуваха, но съзнаваха, че бръмченето само на една оса в затворен ковчег е достатъчно, за да изпълни повечето хора с безумен ужас. А при жената вече имаше стотина оси.

— Знам, че тарантуловите оси не могат да изяждат жив никого — добави Карлос, — но отровата от едно ужилване може да парализира тарантула. Ако човек бъде нападнат от цял рояк… — Той отново посочи екрана и поклати глава. — Вие ми кажете.

Жената на екрана беше престанала да се движи, парализирана от силната болка от ужилванията. Сега торсът й беше осеян с големи червени подутини. В стъкления ковчег сигурно имаше повече от сто и петдесет тарантулови оси, които жужаха около нея, но през тръбата влизаха още.

Лицето й също беше ужилено десетки пъти. Очите й се бяха подули толкова жестоко, че бяха почти затворени. Устните й също се бяха подули и бяха станали двойни, а лицето й беше напълно обезобразено, но все още не беше мъртва. Все още дишаше и с полуотворена уста си поемаше отсечено и накъсано дъх, докато тялото й потреперваше.

— Колко може да продължи това? — попита капитан Блейк, която нервно крачеше пред компютъра на Хънтър.

Никой не отговори.

Камерата показа в едър план лицето на жената, когато три тарантулови оси кацнаха на устните й и ги ужилиха отново, а после бавно се придвижиха към езика и изчезнаха в устата й.

Барбара не можеше да гледа повече и отмести очи, когато нещо започна да се преобръща в стомаха й. Тя се помъчи да не повърне в кабинета.

Няколко секунди по-късно от лявата ноздра на жертвата изпълзя тарантулова оса.

Всички мълчаха.

Жената най-после спря да диша.

След малко уебсайтът се изключи.