Един по един

37.

— Всичко наред ли е? — попита Хънтър, когато на другата сутрин влезе в кабинета им и веднага забеляза, че нещо измъчва партньора му.

Гарсия му разказа какво се е случило в парка предишния ден.

— Съжалявам, че Ана е трябвало да види това — каза Робърт.

— Напоследък смъртта сякаш ме преследва навсякъде и не мога да направя нищо, за да помогна на тези хора.

— От онова, което ми разказа, ти си направил всичко възможно вчера, Карлос, и знаеш, че правим всичко възможно в разследването. — Хънтър се подпря на ръба на бюрото си. — Именно това иска убиецът. Ако позволим да ни завладее отчаяние, тогава ще започнем да правим грешки и да не виждаме разни неща.

Гарсия си пое дълбоко дъх и въздъхна.

— Да, знам. Само съм малко изнервен от цялата история вчера. Мислех, че ще успея да спася онзи човек и ми се иска Ана да не го беше видяла как умира. — Той стана и се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо. — Слизам долу до автомата. — Провери колко монети има в джоба си. — Нуждая се от напитка, зареждаща с енергия. Ти искаш ли?

Робърт поклати глава.

— Не, благодаря.

Гарсия кимна, прибра монетите в джоба си и излезе от кабинета.

Двайсет минути по-късно Хънтър и Гарсия получиха два доклада. Първият беше разпечатка на всички входящи и изходящи разговори на мобилния телефон на Кевин Лий Паркър през последните две седмици. Нямаше нищо необичайно. Всички разговори бяха или със съпругата му, или с Емилио. Както беше казал Емилио, Кевин не бе водил активен социален живот.

Вторият доклад беше за вероятното значение на ВШУ, трите букви, които се бяха появили в горния ляв ъгъл на екрана по време на второто предаване на живо. Беше разделен на пет категории — Информационни технологии (26 справки), Военни и правителство (22 справки), Наука и медицина (32 справки), Организации, училища и други (24 справки) и Бизнес и финанси (18 справки).

Те дълго ги четоха и обмисляха.

— Някое от тях говори ли ти нещо? — попита накрая Гарсия.

Хънтър бавно поклати глава, докато за стотен път четеше списъка с абревиатурите. Нищо не изглеждаше свързано със случая.

Карлос се намръщи, докато четеше първите две справки в категорията „Организации, училища и други“. Той прелисти страницата и погледна справките в категорията Военни и правителство.

— В нищо не виждам смисъл. Това е пълно безумие.

В забележка в края на доклада пишеше, че не е открито нищо за ВШУ 678 или 678 ВШУ. Бяха опитали всичко, дори бяха въвели цифрите като координати на географската карта. 6,78 се оказа място на югозапад от Шри Ланка, в Лакадивско море, а 67,8 също беше във вода на няколко километра от Норвегия в Норвежко море.

Робърт остави доклада и потърка очи. Засега нищо нямаше смисъл. Както беше казала Мишел Кели, стигаха до задънена улица. И в отдел „Изчезнали лица“ все още не бяха открили съвпадение за жената.

Погледът му се отправи към таблото със снимките и се спря на разпечатката на кадър, заснет в първите етапи на предаването. Тогава съдбата на жената още не беше решена. Тя лежеше в стъкления ковчег, вцепенена и объркана, и се молеше за чудо. На лицето й все още беше изписана надежда. ПОГРЕБАНА имаше 325 гласа, а ИЗЯДЕНА — 388.

Карлос най-после остави списъка с абревиатурите и го сложи на бюрото си, когато телефонът му иззвъня.

— Детектив Гарсия, специален отдел „Убийства“ — каза той.

— Детектив, обажда се Емилио Мендоса. — Последва кратко мълчание. — Жената на снимката, която ми даде… Сетих се къде съм я виждал. Гледам я в момента.