Един по един

47.

Хънтър и Гарсия тръгнаха след Бриндъл по късия коридор, водещ по-навътре в къщата и обратно в спалнята на Кристина Стивънсън.

— Направихме ултравиолетов тест на чаршафите, завивките и калъфките на възглавниците — съобщи Майк, водейки двамата детективи към леглото. — Никъде няма следи от семенна течност, но има мънички петна от кръв, главно в този ъгъл на завивките. От лабораторията ще ни кажат дали кръвта е на жертвата или не. — Той посочи мястото и после запали ултравиолетова лампа. — Вижте.

Един лесен и бърз начин за откриване на петна от кръв върху тъмни или червени повърхности беше използването на ултравиолетова светлина, която придава контраст между фона и петното, което изпъква и се забелязва.

Щом светна ултравиолетовата лампа, на тъмносинята завивка ясно се видяха четири малки, размазани петна от кръв. Но те бяха миниатюрни и напълно неубедителни. Можеше да са от леко одраскване със самобръсначка, докато Кристина беше бръснала крака си.

И Майк знаеше това, но още не беше приключил. Той угаси ултравиолетовата лампа и даде на Хънтър и Гарсия малко прозрачно найлоново пликче за веществени доказателства. Вътре имаше дамски часовник с диаманти „Таг Хойер“.

— Намерих го под леглото, близо до стената.

Все още никой от детективите не изглеждаше смаян. В стаята цареше пълен хаос. Предмети с всевъзможни форми и размери бяха съборени и пръснати на пода във всички посоки. Часовникът може би е бил на тоалетката, но после се е озовал под леглото.

— Това не е всичко — каза Бриндъл, който забеляза недоверчивостта на лицата на детективите и им показа друго прозрачно найлоново пликче за веществени доказателства, където имаше три малки неща. — Открих и тези под леглото. Ето, използвайте това — Той им даде лупа с лампа.

Двамата гледаха нещата в пликчето няколко секунди.

— Изрязани нокти — каза Робърт.

— Отчупени нокти — уточни Бриндъл. — Бяха се заклещили в пролуките между дъските на пода. — Той замълча, давайки им възможност да осмислят думите му. — Жертвата, изглежда, се е криела под леглото. Извършителят я е намерил и вероятно я е издърпал за крака. Прахът под леглото е размазан и това говори за нещо тежко… като човек, който е бил измъкнат оттам.

Двамата детективи инстинктивно отстъпиха назад и наклониха глави на една страна, сякаш се опитват да погледнат под леглото.

— Не е имало за какво да се хване — продължи да развива теорията си Майк — и жената е драскала по пода, мъчейки се да се противопостави на дърпането. И тогава ноктите й са се нащърбили и счупили. Щом нападателят я е измъкнал изпод леглото, тя като обезумяла е протягала ръце към всичко, в което би могла да се вкопчи. — Той млъкна и отново погледна завивките. — И мисля, че така е останала кръвта по тях.

Всички насочиха вниманието си към завивките на леглото.

— Изтръгнатият нокът причинява кървене на пръста като от порязване — обясни Бриндъл, — но нащърбеният и счупеният нокът предизвикват кървене само ако е откъснат върхът или страните на кутикулата. Може да няма кървене. Ако има ще бъде минимално. Точно каквото има тук.

Хънтър и Гарсия се замислиха.

— Намерих и тези, заклещени отдолу в пружините на леглото. — Майк им показа още едно пликче за веществени доказателства. Вътре имаше четири руси косъма. — Главата й сигурно се е ударила в долната част на леглото, докато са я измъквали. — Той въздъхна обезпокоено. — Като гледам в какво състояние е стаята, бих казал, че жената се е съпротивлявала с всички сили, ритала е, удряла е всичко, което й попадне, докато съпротивата й е била сломена.

Детективите замислено мълчаха.

Гарсия пръв заговори:

— Във всичко има логика, освен че се е криела под леглото. Това означава, че е знаела за нападателя. — Той погледна плъзгащите се остъклени врати и после пак леглото. — Защо ще се крие тук, когато е можела да избяга от къщата през вратите на вътрешния двор?

В този момент Дилън, криминалистът, който снимаше отпечатъци от плъзгащите се остъклени врати, съобщи:

— Тук има отпечатъци.

Всички се обърнаха към него.

— От лабораторията ще потвърдят, но на пръв поглед линиите са еднакви. Няма съмнение, че са на един и същи човек. Малки пръсти. Изящни ръце. Определено женски.

Дилън беше отличен експерт по пръстовите отпечатъци.

— Ами ключалката? — попита Бриндъл.

— Ключалката не е разбита — отговори той. — Ще трябва да я извадим и да я дадем за анализ, но това е стандартна ключалка. Не е много надеждна. Ако е влязъл в къщата през тази врата, извършителят лесно би могъл да я отключи с универсален шперц.

Универсалният шперц беше специално направен ключ. Той отключваше всички ключалки от един и същи вид. В интернет имаше няколко видеоклипа, които показваха как става това.

Робърт все още гледаше трите пликчета с веществени доказателства, които му беше дал Бриндъл. Той беше съгласен с Карлос. При дадените обстоятелства в криенето под леглото нямаше логика.

— Майкъл, къде точно намери часовника? — попита Хънтър.

Бриндъл му показа мястото.

Робърт легна на пода и погледна под леглото. Внимателно огледа мястото, където беше намерен часовникът, а умът му обмисляше вероятностите.

Пак няма логика в нищо.

Гарсия отиде от другата страна на леглото и застана пред завесите на цветя, в другия край на остъклената врата и ключалката, от които снимаше отпечатъци Дилън. Движението му разсея Хънтър и за момент вниманието му се съсредоточи върху черните обувки и чорапи на Карлос, които виждаше изпод леглото.

Тялото му се напрегна. Мисловният му процес премина от А до Я за една секунда.

— Не — промълви той, приковал поглед в обувките на партньора си.

— Какво? — попита Гарсия.

Хънтър се изправи и насочи вниманието си към завесите зад Карлос.

— Робърт, какво видя? — попита Гарсия.

— Обувките ти.

— Какво?

— Видях обувките ти, докато бях под леглото.

— Е, и?

Хънтър вдигна пръст, давайки знак, че му трябва минута, а после отиде по права линия до завесите и бавно ги разтвори. Коленичи и внимателно огледа пода.

— Да ме вземат дяволите! — процеди през зъби.

— Какво? — Майк пристъпи към него.

— Мисля, че прахът тук е разместен — отговори Робърт и посочи с показалец. — Вероятно от стъпка.

Бриндъл коленичи до него и огледа мястото на пода.

— Мамка му — каза той. — Мисля, че си прав.

— Смятам, че точно това е видяла Кристина — поясни Хънтър. — Обувките на убиеца. Не се е криела под леглото. Може би се е пъхнала отдолу, за да вземе часовника си, но докато е била там, е видяла убиеца. Той се е криел.

В стаята настъпи тишина.

— Добре, да направим снимки — рече Майк, обръщайки се към Дилън. — Ще ми трябва и лепенка. Да видим какъв отпечатък ще снемем от тук.

Робърт бавно плъзна поглед по панорамното стъкло пред него.

— По-добре да снемем отпечатъци от всичко тук — предложи той. — Убиецът може би се е крил и е чакал известно време. — Хънтър се наведе напред няколко сантиметра, доближавайки нос до стъклото, сякаш търсеше размазано петно. — Може да се е облегнал на стъклото и да е оставил… — Робърт се вцепени. Думата заседна в гърлото му.

— Какво? — попита Гарсия, спря зад партньора си и се опита да погледне над рамото му, но нямаше представа какво вижда. Помисли си, че Хънтър е забелязал нещо през прозореца.

Робърт духна върху стъклото — продължително и стараейки се да обхване по-голяма площ. Стъклото се замъгли само за няколко секунди.

И тогава Карлос го видя.

— Не може да бъде.