Един по един

13.

Въпреки че намериха трупа, Хънтър и Гарсия не можеха да установят самоличността му. Кожата му се беше разложила от алкалния разтвор и това означаваше, че няма пръстови отпечатъци, нито отличителни татуировки или рождени белези и абсолютно никакви черти на лицето. Анализът на ДНК щеше да отнеме няколко дни, но дори тогава щяха да имат съвпадение само ако ДНК на жертвата беше архивирана в CODIS, комбинираната индексова система за ДНК на ФБР, а това можеше да се случи, ако жертвата беше осъждана за углавно престъпление като сексуално нападение или убийство — много малка вероятност. И още чакаха новини от отдел „Изчезнали лица“.

До разсъмване Майк Бриндъл и екипът му от криминалисти бяха събрали пликче с косми, влакна и остатъци, които можеше да се окажат интересни, но в уличка с четири големи контейнера за отпадъци, всичките претъпкани догоре с боклуци от няколко дни от няколко магазина, никой не се надяваше на пробив.

Хънтър каза на Бриндъл за камиона, излизащ на заден ход от уличката, който беше видял Кеон Луис. Майк отвърна, че вече са открили две следи от автомобилни гуми. Първата, и по-ясната, била от големи, тежки гуми. Най-хубавите отпечатъци били до първия контейнер. Според Бриндъл следите бяха оставени от един или два градски боклукчийски камиона в деня за събиране на отпадъци. Робърт предположи, че Майк е прав, но от лабораторията трябваше да потвърдят това.

Екипът на Бриндъл беше извадил късмет в средата на уличката, където бяха намерили втори, много неясен, частичен отпечатък от автомобилна гума, благодарение на малка дупка, пълна с достатъчно мръсна вода, за да намокри част от гумата. Частичният отпечатък не беше от голямо и тежко превозно средство като боклукчийски камион. Проблемът беше, че когато го бяха открили, по-голямата част от влажния отпечатък се беше изпарила, но с помощта на специален прах и голяма черна желатинова лепенка успяха да получат следи от него. Надяваха се, че от лабораторията ще могат да им кажат нещо за отпечатъка.

Хънтър провери в Централния оперативен отдел. Обаждането на Кеон до телефон 911 беше регистрирано малко преди един часа след полунощ. Робърт изчака два часа преди и след този момент, свърза се с Транспортния отдел в Бюрото във Вали и ги помоли да му изпратят записите от пътните камери в района на произшествието от двайсет и три до три часа. Все още ги чакаше.

— Добре — каза Гарсия и щракна на иконата „Принтирай“ на компютъра си. Хънтър седеше зад бюрото си и разглеждаше снимките от местопрестъплението. Той ги остави и погледна партньора си. — Натриевият хидроксид или содата каустик може да се купи в четири основни състояния — обясни Карлос. — Пелети, перли, в твърдо или в течно състояние. Тъй като една от основните й употреби е като почистващ препарат, може да се намери лесно и да се купи свободно и в интернет в различен вид и размери на опаковките. Много търговци я продават на всеки, без да проверят самоличността му. — Гарсия стана и се приближи до принтера в ъгъла на кабинета. — Можеш да намериш шишета със сода каустик дори в някои супермаркети. Има я и в състава на различни почистващи препарати, включително за отпушване на канали и почистване на фурни. — Той даде разпечатката на Робърт. — Лесно е да се снабдиш със сода каустик. Тази улика води да задънена улица.

Хънтър взе листа и в същия миг телефонът на бюрото му иззвъня.

— Детектив Хънтър, специален отдел „Убийства“ — каза той и се заслуша няколко секунди. — Идваме. — Остави слушалката и кимна на Карлос. — Да тръгваме.

— Къде?

— В моргата. Доктор Хоув е готова с аутопсията.