Един по един

60.

Двете жени вървяха заедно. Две приятелки, които се наслаждаваха на разходката и разглеждането на витрините на магазините някъде в Лос Анджелис, без изобщо да съзнават за злото, което ги преследва. Бяха с гръб към камерата, но не беше необходимо жената вляво да се обръща, за да я познае Гарсия.

— Господи! — дрезгаво възкликна той.

— Ана — прошепна Робърт, който също позна съпругата на Гарсия и стрелна с поглед партньора си. Стомахът му се сви.

За миг Карлос сякаш не беше в състояние да се движи, да говори и дори да мигне. И после избухна:

— Копеле… Кълна се в Бога… ако я докоснеш… ако се приближиш до нея, ще те намеря и ще те убия. Чуваш ли? Ще те убия. Майната й на значката. Не ми пука, че съм ченге. Ще доведа ада и всичките му демони на прага ти, каквото и да стане.

Непознатият пак се засмя:

— Красива е, нали?

— Да ти го начукам, извратена откачалка. Бедна ти е фантазията какво ще ти направя, ако… — Карлос посегна към мобилния си телефон.

— Нека ти кажа какво ще стане, детектив — прекъсна го убиецът, предугаждайки следващия му ход. — Ако й се обадиш, за да я попиташ къде е и ако я видя да изважда мобилния си телефон и тя се обърне да ме види, обещавам ти, че повече няма да я видиш жива. Двете предишни жертви ще ти се сторят като коледно утро в сравнение с онова, което ще й направя. Знаеш, че говоря сериозно. Повярвай ми. Не можеш да дойдеш тук достатъчно бързо.

Отчаяният поглед на Карлос се отмести от телефона му към монитора на бюрото му и после към Хънтър.

Робърт вдигна дясната си ръка, давайки знак на партньора си да не набира номера на Ана.

— Знаеш ли къде е тя? — прошепна той. — Ана каза ли ти къде ще ходи днес?

Гарсия поклати глава.

— Дори не знаех, че ще излиза — отговори по същия начин.

— Знаете ли какво ми е интересно? — продължи човекът по телефона. — И двамата твърдите, че ще ме намерите и ще ме хванете. Детектив Хънтър го каза последния път, когато разговаряхме. Спомняш ли си?

Робърт не отговори.

— Спомняш ли си, детектив Хънтър?

— Да.

— Но истината е, че изобщо не се доближавате до мен, нали?

Мълчание.

— А в това време, както виждате, аз мога да се доближа до близките ви хора и ако реша, мога да отнема живота им. Изборът е мой, не ваш или техен. Мога да стигна дори до вас, ако искам. Аз мога да бъде навсякъде и никъде. Но вие разполагате само с празни заплахи.

— Не е заплаха, скапан кретен, а обещание. — Гласът на Карлос още трепереше от гняв. — Ако я докоснеш, нищо друго няма да има значение. Дори законът. На земята няма да има дупка, където да се скриеш. Разбираш ли какво ти говоря?

— Да — отговори непознатият спокойно като свещеник в изповедалня. — А ще има ли разлика, ако взема приятелката на жена ти?

Детективите отново настръхнаха.

Убиецът не изчака отговор.

— Разбира се, че има. Тогава няма да е лично и реакцията ти няма да е същата, нали, детектив Гарсия? Както ти каза, когато е наш близък, нищо друго няма значение. Дори забравяме кои сме. Може би се превръщаме в чудовища. — Той въздъхна и за пръв път гласът му стана по-рязък. — Знаете ли, повечето хора мислят, че като човешки същества ние винаги имаме избор, независимо в каква ситуация се озоваваме. Бих искал да оспоря тази теория. Смятам, че невинаги имаме избор. Понякога други правят избора вместо нас и като човешки същества ние не можем да направим нищо, освен да реагираме. Например, ако реша да отнема от теб съпругата ти, детектив Гарсия, моят избор, а не твоят, ще промени твоя живот завинаги.

Карлос не знаеше какво да каже.

— Но гневът и емоционалната болка са хубави неща — продължи човекът по телефона след кратко мълчание. — Те показват, че все още сме живи. Че още ни пука. Че другите хора все още имат значение за нас. Прав ли съм в психологическия си анализ, детектив Хънтър?

Робърт се замисли и после отвърна:

— Да.

— Трябва да се гордееш, детектив Гарсия. Ти се справи добре. Реакцията ти ми хареса. Това е реакция на човек, на когото му пука. — Убиецът се изсмя. — Е, мисля, че си свърших работата. Но скоро ще разговаряме отново — и това е обещание.

Линията прекъсна.

Картината изчезна от екраните на компютрите им.

Уебсайтът се изключи.