Един по един

67.

Гарсия остави Ана в дома на родителите й в Манхатън Бийч и се отправи към апартамента си. Както беше казал на Ана, параноичното ченге в него крещеше: „Провери“, но логиката му подсказваше, че убиецът не е бил в дома им.

Двамата живееха на последния етаж на шестетажна сграда в Монтебело, Югозападен Лос Анджелис. Нямаха балкон или аварийни стълби, водещи към задна уличка. Гарсия беше разследвал много обири по домовете и знаеше, че е най-добре жилището да има само един вход. Той беше монтирал на вратата свръх сигурна ключалка с десет лостчета, която можеше да устои на опити за отваряне с шперц и дрелка и други специални инструменти. Ако някой беше разбил ключалката, навсякъде щеше да има следи. Но нямаше знаци да е отваряна.

Гарсия остана доволен и се обади на Хънтър, който му каза, че отива в централата на ФБР, за да говори с Мишел. Карлос отвърна, че ще се срещнат там.

Робърт чака по-малко от пет минути, когато партньорът му спря на паркинга зад сградата на ФБР на булевард „Уилшър“.

— Как е Ана? — попита Хънтър, когато той слезе от колата си. Знаеше, че се е наложило Карлос да й каже истината.

— Разстроена е, но ти я познаваш. Държи се смело. Оставих я при родителите й, докато отида да я взема. Успя ли да откриеш нещо?

Не беше необходимо Гарсия да казва на Робърт, че както и да убеждава Ана, тя няма да си събере багажа и да напусне Лос Анджелис. Освен това Хънтър знаеше колко решителна и отдадена на работата си е Ана и макар да мислеше, че убиецът я беше взел на прицел само за да докаже твърденията си, двамата с Карлос не бяха готови да рискуват. Те се бяха съгласили, че тъй като не могат да я държат под око денонощно, трябва да го направи някой друг.

— Докладите са написани — каза Робърт. — И вече са одобрени от капитана. Ана ще има денонощна полицейска охрана седем дни в седмицата, докато не я отменим. Преди малко изпратиха патрулна кола пред дома ти.

Гарсия кимна, но не каза нищо. Изглеждаше отнесен и замислен.

— Защо не се прибереш вкъщи, Карлос? Иди да вземеш Ана и стой с нея. Тя се нуждае от теб… и ти също се нуждаеш от нея.

— Знам. И затова съм тук. Да бъда с Ана… И най-добрата охрана на света… Нищо от това няма да има значение, докато онзи психопат е на свобода. Той го доказа днес. — Замълча и погледна партньора си. — И най-малкият поглед към начина на мислене на извършителя може да се окаже огромна стъпка към залавянето му… Ти ме научи на това, помниш ли?

Хънтър кимна.

— Ето защо единственият начин да се приближим до него е да разберем как прави всичко това и Мишел и Хари са единствените, които могат да ни помогнат.

— Гарсия си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Ще взема Ана веднага щом изляза оттук, но в момента ще направя най-доброто, за да я предпазя. — Тръгна към сградата.