Един по един

102.

Полицейският конвой се състоеше от два черни джипа на специалните части, три полицейски коли без опознавателни знаци и две черно-бели патрулни коли. Във всеки джип имаше по четирима командоси от специалните части. Хънтър, Гарсия и капитан Блейк бяха в първата кола без опознавателни знаци. Мишел Кели беше в автомобила зад тях заедно с двама агенти на СОР от лосанджелиската полиция. Други двама агенти на СОР пътуваха в третата кола без опознавателни знаци. Двете патрулни коли караха подкрепления за всеки случай.

Специалният отдел за разследвания СОР, на лосанджелиската полиция беше елитно тактическо поделение за наблюдение, което съществуваше повече от четирийсет години, въпреки усилията на различни организации за защита на човешките права и политически групировки да го закрият. Броят на убийствата, които те извършваха, беше по-голям от този на всеки друг отдел в полицията, включително специалните части. Екипите му се използваха предимно за тайно наблюдение на едри хищници — индивиди, заподозрени в тежки престъпления, включващи насилие, които не спираха, докато не ги хванеха на местопрестъплението. Агентите на СОР бяха майстори в наблюдението и чакаха да видят заподозреният да извърши ново престъпление, за да се намесят и да го арестуват. Често използваха смъртоносна сила и всичките бяха отлични стрелци.

Адресът ги заведе на малка стръмна улица в западния квадрант на Бойл Хайтс, работнически квартал в източната част на Централен Лос Анджелис.

Всички къщи бяха построени навътре от улицата, но нямаше дървета и храсти. Мястото беше много неприветливо. Горещината през лятото вероятно го затрупваше с мръсотия и напрежението и гневът се множаха с бързината на бактериите.

Домът на Греъм Фишър, номер двайсет и едно, беше сбутан на върха на улицата. Къщата беше като всички останали наоколо, средно голяма, двуетажна, с три спални и климатици на два от прозорците. Три тесни стъпала водеха към бетонната веранда, боядисана в избеляло синьо. Номерът беше написан на ръка с бяло до предната врата. Всички прозорци бяха затворени. Завесите бяха спуснати. Беше тихо. Предният двор беше занемарен. Ивици мръсотия осейваха тревата, която се задушаваше от плевели. Бяла, висока до кръста стоманена ограда опасваше имота. Задната уличка, която обслужваше цялата улица, не беше достатъчно широка, за да влязат превозните средства. Конвоят спря в края на улицата.

— Добре, слушайте — каза с авторитетен глас капитанът на екипа на специалните части Джак Фалън, когато всички се събраха около двата джипа. — Екип Алфа — Морис, Люк и аз — ще нахлуе през предната врата. Ще проверим дневната, трапезарията и мокрото помещение на първия етаж тук. — Докато говореше, той показваше местата на строителния план на къщата, който беше разгънал на предния капак на едната кола. — Екип Бета — Джонсън, Дейвис и Луис — ще мине през задната врата, която води право в кухнята. Ще проверят първо тази стая и после ще отидат горе, където ще огледат двете бани и трите спални. Екип Гама — Лопес и Търковски — ще последват екип Алфа през предната врата и после ще продължат към мазето. — Той млъкна и погледна капитан Блейк. — Агентите на СОР и детективите от специалната секция „Убийства“ ще влязат в къщата само след като ние им се обадим, че вътре всичко е чисто. Ясно ли е? — Фалън погледна строго и решително всеки, който не беше от специалните части.

— Ясно — отговориха Хънтър, Гарсия и агентите на СОР.

Капитанът се обърна към хората си:

— И така, гадняри. Тази сутрин всичко е на наша страна. Нахаканият извратеняк не знае, че идваме за него, затова да нахлуем в къщата бързо и силно и да изненадаме жалкия му задник. Всички знаем, че той е психар, но не такъв, който размахва пистолет. Ето защо, въпреки че може да има оръжия в къщата, вероятно няма да са му под ръка. Независимо от това, отваряйте си очите на четири. Не правете грешки. Не се колебайте. Този тип е умен и пълен с шибани изненади, а вие знаете, че единствените изненади, които аз харесвам, са, когато връхлетим върху отрепките. Веднага щом проверите, че в някоя стая е чисто, обадете се по предавателите. Ако някой забележи мишената, да арестува проклетника. Употребете смъртоносна сила само, повтарям, само в крайна необходимост. Няма да стреляте по всичко. Ясно ли е?

— Ясно, капитане — едновременно отговориха седемте командоси от специалните части.

— Добре, гадняри, да се приготвим. Искам всичко да стане за шейсет секунди или по-малко. Заемете позиции и да изправим пред Страшния съд този гадняр.

Двайсет секунди по-късно капитанът на екипа от специалните части чу първото съобщение за позициите в слушалката в ухото си:

— Екип Бета е на позиция. Готови сме да взривяваме врати, капитане.

Екип Бета беше единственият, който мина по задната уличка. Екипи Алфа и Гама влизаха през задната врата.

За да намали вероятността от предупреждаване на обекта, единият командос бавно подкара джипа нагоре по стръмната улица. Останалите командоси от екипи Алфа и Гама вървяха приведени заедно с превозното средство, криейки се от другата страна.

— Прието — отговори Фалън. — Ще бъдем на позиция след по-малко от десет секунди.

— Прието, капитане.

— Добре, да влизаме — заповяда капитанът на екипи Алфа и Гама.

Командосите се движеха бързо и крадешком, Фалън застана начело, а другите образуваха стандартна формация за прикриване двама по двама. За да не вдигат шум, те прескочиха стоманената ограда, вместо да минат през портата с ръждясали панти.

Капитанът провери готовността на екипите.

— Алфа и Гама са на позиция.

— Прието, капитане — отговори Дейвис от екип Бета.

Морис, заместник-командирът на капитан Джак Фалън, бързо пъхна тръбичка от фиброоптично стъкло под предната врата. Тръбичката беше фиброскоп, свързан с осемсантиметров монитор.

Дейвис направи същото на задната врата.

В къщата нямаше движение.

— В кухнята е мъртвило — съобщи Дейвис. — Тук няма никого.

— И в предната стая няма движение — предаде Морис.

— Тук има яка ключалка, капитане — докладва Дейвис. — Ще трябва да я взривим с пушката за разбиване на ключалки.

Капитанът бързо провери ключалката и пантите на предната врата. Морис направи същото и кимна на Фалън, съгласявайки се с преценката на екип Бета.

Пушката за разбиване на ключалки е обикновена пушка, заредена с разпадащи се патрони, направени специално да разбиват всякакви ключалки и панти без риск от нараняване или отнемане на нечий живот, докато рикошират или летят със смъртоносна скорост, след като минат през вратата. Патроните са трошливи, направени от компактен материал, най-често метален прах, споен като восък. Куршумът разбива ключалката или пантата и мигновено се разпада. Командосите от специалните части шеговито ги наричаха „универсални шперцове“.

— Прието и съгласен — отговори капитанът и даде знак на Люк, който носеше пушка за разбиване на ключалки.

Люк пристъпи напред, подготвяйки оръжието, и от разстояние петнайсет сантиметра се прицели в юрната панта на вратата, а после кимна на Фалън, показвайки му, че е готов.

— Добре, Бета — каза капитанът в микрофона. — Стреляме по моя команда след три… две… една…

Разнесоха се изстрели.