Един по един

17.

Хънтър най-сетне примигна.

— Откъде я намери?

Карлос му беше дал разпечатката и вече се беше върнал при компютъра си, и четеше имейла, който току-що бе получил.

— От отдел „Изчезнали лица“. Току-що я изпратиха.

Робърт отново насочи поглед към снимката.

— В сряда са съобщили, че е изчезнал — продължи Гарсия. — Програмата им за лицево разпознаване чак тази сутрин е открила частично съвпадение със снимката, която им изпратихме ние.

— Кой е бил той?

— Името му е Кевин Лий Паркър, двайсет и осем годишен, от Стантън, Ориндж Каунти. Живеел в Джеферсън Парк със съпругата си Анита Лий Паркър. Тя съобщила за изчезването му. Работел като управител на магазин за видеоигри в Хайд Парк.

— От колко време е бил изчезнал?

Карлос придвижи надолу прикрепения файл, който беше пристигнал с имейла.

— От понеделник. Тогава го е видяла за последен път съпругата му. В понеделник сутринта, когато тръгнал за работа. Вечерта не се прибрал.

— Но е съобщила за изчезването му едва в сряда, преди два дни.

Гарсия кимна.

— Така пише тук.

— Знаем ли дали е отишъл на работа в понеделник?

Карлос отново превъртя надолу текста.

— Според жена му, да. Обадила се в магазина във вторник сутринта и те й казали, че той е бил на работа предишния ден.

— Но не и във вторник?

— Не.

— Имал ли е мобилен телефон?

— Да. Госпожа Лий Паркър му звъняла от понеделник вечерта, но той не отговорил.

Хънтър погледна часовника си.

— Добре, да кажем на изследователския екип да провери господин Лий Паркър. Обичайните неща — всичко, което могат да изровят за него.

— Те вече работят по въпроса — отвърна Гарсия.

— Чудесно. — Робърт взе якето си. — Тогава да отидем да поговорим с госпожа Лий Паркър.