Един по един

53.

Докато излизаха от сградата на ФБР, получиха телефонно обаждане от доктор Каролин Хоув. Тя беше приключила с аутопсията на Кристина Стивънсън.

Имаше страхотно задръстване и двамата детективи пътуваха повече от час до Института по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд. Патоанатомът ги чакаше в зала едно за аутопсии, същата, която беше използвала за аутопсията на Кевин Лий Паркър.

Помещението беше още по-студено отпреди. Застоялата, натрапчива, сладникава миризма на дезинфектанти беше по-силна, дори задушлива. Робърт запуши с пръсти носа си няколко пъти, а после скръсти ръце на гърдите си. Кожата му настръхна.

Доктор Хоув ги заведе по-навътре в залата, към последната от трите маси за аутопсии до източната стена.

Тъй като трупът вече беше откаран, когато бяха отишли на паркинга в Санта Моника вчера сутринта, двамата детективи за пръв път видяха безжизненото тяло на Кристина Стивънсън. Обезобразяването й беше още по-страшно, отколкото показваха снимките. Кожата й, някога гладка като коприна, съдейки по фотосите, които бяха намерили в дома й, сега беше жилава и пореста. Подутините по цялото й тяло бяха с различна големина, но всичките гротескни. Невъобразимата болка, която бе изпитала, все още беше изписана на изкривеното й лице като страшна маска.

— Този път подходът е различен — отбеляза съдебният лекар, надявайки нови ръкавици, — но не по-малко садистичен от първото убийство, ако питате мен. — Тя вече беше гледала първия видеозапис.

Хънтър и Гарсия застанаха от лявата страна на масата за аутопсии от неръждаема стомана.

— Тъй като осите не оставят жилото си — започна доктор Хоув, — това им позволява да жилят многократно и е невъзможно да се определи колко пъти е била ужилена жената. Предполагам, че приблизително хиляда пъти.

Гърлото на Карлос се сви и на челото му избиха капки студена пот. Само четири ужилвания го бяха изпратили в болница, когато беше малък. Още помнеше болката и колко зле се чувстваше. Не можеше дори да си представи как би се почувствал след хиляда ужилвания.

— Докато жертвата е лежала по гръб по време на атаката — продължи Каролин, — осите са съсредоточили усилията си върху предната и страничните части на тялото й. Най-малко ужилвания има по тези малки части на гърдите. — Тя посочи с показалеца си. — И в областта около слабините и ханша. Както знаете, причината за това е, че е носела сутиен и бикини. В лабораторията вече ги анализират. Ако открият нещо, вие ще научите първи. — Тя се прокашля. — Освен тези области, както виждате, тя е била ужилена навсякъде, включително вътре в устата, по гърлото, езика, очите и в ноздрите. — Съдебният лекар погледна таблицата на западната стена, където беше изброено теглото на вътрешните органи на покойната. — Извадих мъртви оси дълбоко от ушните кухини, хранопровода и стомаха й.

Гарсия затвори очи и преглътна. Чувстваше се зле.

— Анализът показва, че стомахът й е бил празен — добави доктор Хоув.

Хънтър знаеше, че това не е нещо необичайно в случай на отвличане и убийство, където убийството е извършено само един-два дни след отвличането. Дори ако извършителят се беше опитал да храни жертвата, страхът, безпокойството и несигурността от пленничеството несъмнено потискат апетита и на най-спокойния човек.

— Починала е от спиране на сърцето, вероятно причинено от анафилактичен шок.

От онова, което бяха видели по онлайн предаването, двамата детективи бяха убедени, че жертвата не е била алергична към отровата на осите. Ако беше така, тялото й щеше да престане да функционира веднага след първото ужилване. Без помощ смъртта би настъпила твърде бързо. Много по-бързо от осемнайсетте минути, за които беше издъхнала.

Каролин вдигна глава и забеляза, че Гарсия е отстъпил крачка назад. Не изглеждаше добре.

— Добре ли си, Карлос?

Той кимна, избягвайки да я погледне в очите:

— Да. Продължавай, моля.

— Вероятно знаете, но за да се предизвика анафилактична реакция, човекът трябва да е имал контакт в миналото с вещество, което я причинява, наречено алерген. В случая това е отровата на осите. Процесът се нарича сенсибилизация. Проблемът е, че дори ако жената не е била алергична към алергена, когато има продължителна атака като тази, на която е била подложена, самото количество на отровата, вкарана директно в кръвообращението, лесно може да е предизвикало една от две крайни реакции — или изключително бързо настъпваща сенсибилизация, или пропускане на процеса и изпадане в анафилаксия — тежка алергична реакция.

Гарсия избърса потта от челото си е ръкава на белия си гащеризон.

— Но както казах, спирането на сърцето вероятно е причинено от анафилактичен шок. — Доктор Хоув отвори червена папка, сложена на плота от неръждаема стомана вдясно от нея. — Но има и друга вероятност. Главната характеристика на отровата на тарантуловата оса е, че парализира жертвата. Знаете, че най-големият й враг е паякът тарантула, който може да бъде два-три пъти по-голям от осата.

— Много силна отрова — обади се Хънтър.

— Фатална за естествения й враг — съгласи се патоанатомът. — Но парализиращият й ефект не би трябвало да въздейства на хората, освен ако в кръвоносната система не се инжектира много голямо количество. В случая има много голяма вероятност отровата да е парализирала сърцето на жената.

Погледите на всички отново се отправиха към трупа на масата. В залата настъпи дълго мълчание.

— Прочетох доклада на Майк Бриндъл — каза съдебният лекар, отново привличайки вниманието на детективите. — И прегледах описа на вещите от мястото на отвличането… Собственият й дом, нали?

Робърт кимна.

— Счупените нокти, които Бриндъл е намерил… са нейните. — Каролин посочи ръцете на трупа.

Детективите се приближиха още малко, за да ги разгледат. Ноктите на показалеца и на средния пръст на дясната ръка бяха откъснати. Същото се беше случило и с нокътя на показалеца на лявата ръка.

— Има ли нещо под останалите нокти? — попита Хънтър.

Доктор Хоув направи гримаса.

— Би трябвало да има, нали? В доклада на Бриндъл е описана типична сцена на борба.

— Точно така — потвърди той.

— Ако жертвата се е борила с нападателя, има вероятност под ноктите й да се е забило нещо — влакно от плат, кожа, косъм, прах.

— Нищо ли нямаше? — попита Карлос.

— Била е почистена — отвърна Каролин. — Ноктите й са били изстъргани с белина. Чисти са като на новородено. Убиецът не поема никакви рискове.

Съдебният лекар ги остави да оглеждат пръстите на трупа още няколко секунди и после отново заговори:

— Има още един изненадващ факт. Убиецът е запазил тялото, след като е умряла, като го е охладил.

Хънтър не се изненада особено, беше имал такива подозрения.

— Знаем, че жената е починала преди пет дни, в петък вечерта — обясни доктор Хоув, — но тялото й е било открито едва в понеделник сутринта, или близо седемдесет и два часа по-късно. Средната температура в Лос Анджелис през последната седмица е била двайсет и осем градуса. След три дни престой тялото би трябвало да е подуто и подпухнало и да изхвърля течности отвсякъде. Възпалените подутини от ужилванията на осите би трябвало да са спаднали значително и да са заменени с големи мехури, причинени от телесни газове. Следсмъртното вкочаняване би трябвало да е настъпило и преминало преди два дни. Но до снощи трупът все още беше в късните етапи на вкочаняване. Извършителят е запазил тялото.

Изстудяването забавяше разлагането така, както забавяше развалянето на нарязаното месо и не позволяваше на плодовете и зеленчуците да изгният твърде бързо.

Гарсия и Хънтър знаеха, че в повечето случаи, когато извършителят съхранява цялото тяло след убийството, е вложено много силно чувство. Трите най-често срещани емоции бяха омраза, любов и сластолюбие.

В случая с любовта извършителят обикновено избягваше да обезобразява жертвата и запазваше тялото в автентичното състояние колкото е възможно по-дълго. Не беше готов лесно да изхвърли трупа.

В случая с омразата извършителят наказваше жертвата физически отново и отново, за да потуши гнева си. Обезобразяването беше неизбежно.

А в случая със сластолюбието жертвата обикновено беше изнасилена няколко пъти преди убийството. След смъртта често се извършваше и некрофилия.

— Била ли е изнасилена? — попита Робърт. — Преди или след убийството?

— Не. — Доктор Хоув поклати глава. — Както казах, тъй като е носела бикини, областта в слабините не е била изложена на ужилванията на осите като останалите части на тялото. Не открих следи от насилствено проникване. Няма охлузвания на кожата около вагината, нито семенна течност в нея или по кожата. Няма и остатъци от овлажняване в стените на вагината, което би показало, че извършителят я е изнасилил, но е използвал предпазно средство. От лабораторията ще ни кажат, ако открият семенна течност по бельото й, но не мисля, че ще намерят. Целта на убиеца не е секс. И не смятам, че е бил влюбен в жената. Теоретично това оставя две вероятности.

— Омраза или мания за убиване — каза Хънтър.

Патоанатомът се съгласи.

— Може би не е могъл да изхвърли тялото веднага след убийството и не е искал да започне да се разлага и да мирише — предположи Гарсия.

— Убиецът вероятно е използвал средно голям фризер, за да съхрани трупа — добави съдебният лекар. — Съдейки по гънките на кожата и белезите от кръвонасядането, мога да ви кажа, че по всяка вероятност жертвата е била съхранявана в зародишно положение. — Тя изчака няколко секунди и след това покри трупа с бял чаршаф. — За жалост не мога да ви кажа повече. Смъртта й не е загадка. Всички видяхме какво й се случи. Токсикологичният анализ ще бъде готов след няколко дни.

Детективите кимнаха и забързаха към вратата като ученици, които са чули последния звънец преди лятна ваканция.

— Обади ни се, ако има нещо ново от някой анализ, докторе — каза Робърт.

— Винаги го правя.

Когато доктор Хоув вдигна глава, Хънтър и Гарсия вече бяха преполовили коридора.