Един по един

105.

Греъм Фишър търпеливо изчака червената светлина на светофара да се смени със зелена и зави надясно по Източна четвърта улица в Бойл Хайтс. Движението беше бавно както винаги по това време на утрото и се процеждаше като вода през фуния. Няколко секунди по-късно той зави наляво по Саут Сейнт Луис Стрийт и в същия миг изтръпна. На около седемдесет и пет метра през него, в края на стръмната улица, на която живееше, видя седем превозни средства, паркирани набързо. Две от тях бяха черно-бели полицейски патрулни коли. До първото превозно средство се беше събрала група командоси.

Той незабавно намали скоростта, но не панически рязко, и включи мигач за ляв завой на следващата пряка. Спокойно спря пред първата къща вдясно, бръкна в жабката и извади слънчевите си очила. Смъкна бейзболната шапка ниско над челото си, слезе от колата и без да бърза, се качи до върха на улицата, където беше паркиран бял микробус. Греъм се скри зад микробуса и надникна да огледа автомобилите и групата командоси, струпали се в края на неговата улица.

Първият човек, когото позна, беше детектив Робърт Хънтър, а вторият — детектив Карлос Гарсия. С тях беше екип от осем силни командоси от специалните части, две жени, четирима застрашителни на вид мъже и четирима униформени полицаи. Общо двайсет души. Всичките бяха въоръжени до зъби. Очевидно се подготвяха за изненадващо нападение и той не се съмняваше в чия къща ще нахлуят през следващите няколко секунди.

Знаеше, че този ден ще дойде. Всъщност го очакваше. Само че не го очакваше толкова скоро, поне преди да е приключил.

Приковал поглед в групата, Греъм отново преговори плана си и реши, че въпреки всичко е безупречен. Единствената разлика беше, че сега се налагаше да ускори нещата, да ги придвижи малко напред и да импровизира. Но това нямаше да бъде проблем. Той знаеше точно какво иска да направи.

Греъм се върна при колата си и се изкикоти налудничаво — пронизителен звук, който съчетаваше в едно нервност и радост.

— Да видим как си подготвен за онова, което ще ти се случи, детектив Хънтър — измърмори, треперейки от вълнение. Качи се в колата си и потегли.