Един по един

26.

Телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня и изненада всички като електрически шок. Лампичката, която проблясваше на апарата, показа, че обаждането е вътрешно.

Хънтър незабавно грабна слушалката. Търсеше го Денис Бакстър.

— Робърт, няма да повярваш, но от отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР вече са засекли уебсайта. Опитваха се да разберат какво е това, когато им позвъних.

— Могат ли да помогнат?

— На линията съм с Мишел Кели, шефа на отдела. Можеш ли да направиш конферентен разговора?

— Разбира се. — Хънтър натисна необходимите бутони. — Готово. — Включи високоговорителите.

— После ще ви запозная официално — рече Бакстър.

— Засега — детектив Робърт Хънтър от специалния отдел „Убийства“, запознай се с Мишел Кели, специален агент и шеф на отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР.

— Госпожице Кели — припряно каза Хънтър, — предполагам, че Денис ви е обяснил с какво си имаме работа. Можете ли да помогнете?

— Опитваме се, но засега само се сблъскваме с тухлени стени. — Гласът й беше женствен, но силен, на човек, който определено е свикнал да командва. — Онзи, който прави това, се е погрижил за всичко.

— Госпожице Кели, аз съм капитан Барбара Блейк, шеф на отдел „Обири и убийства“ на лосанджелиската полиция. Какво имате предвид под „погрижил се е за всичко“?

— Единият от триковете в арсенала ни е, че можем да затваряме всяко уеб предаване на територията на Съединените щати.

— Тогава затворете го.

Мишел Кели нервно се изсмя.

— Опитахме се, но пак се появи.

— Какво? Как?

— Не знам до колко разбирате от уебтехнологии и не искам да ви засипвам с технически термини, но IP адресът на сайта непрекъснато се променя.

— Както се прехвърля телефонно обаждане? — попита капитан Блейк.

— Точно така. Всеки нов IP адрес е използван сървър, който представлява огледален образ на истинския. Все едно гледаш нечие отражение в стая, пълна с огледала. Виждаш стотици еднакви образи, но не можеш да определиш откъде идва истинският образ. Разбирате ли ме дотук?

— Да.

— Добре. Сървърът използва изключително ниско време на живот, което диктува кога компютърът ви ще опресни свързаната със системата на имената на домейните информация.

— Извинете…

— Това означава, че компютърът ви постоянно иска от сървъра адреса на уебсайта и всеки път, когато го поправи, сървърът насочва компютъра ви към друго огледало. Затова дори ако успеем да го затворим, ще е без значение, защото сървърът ще покаже на компютъра ви същия уебсайт чрез друго огледало. Това е технически сложно, но означава, че онзи, който го прави, е адски добър закодировач, програмист с фантастични познания за киберпространството.

ЧАСОВНИК: 3:21,3:20,3:19…

ПОГРЕБАНА — 644.

ИЗЯДЕНА — 710.

— Регистрацията на името и домейна са в Тайван — продължи Мишел. — Това добавя още едно ниво на сложност в уравнението с неизвестните. Както вероятно знаете, след като Китайската народна република изяви претенции към островната държава, Съединените щати не признават Тайван като независима страна и това означава, че нямаме дипломатически отношения с тайванците.

— Как така толкова много хора намират уебсайта толкова бързо? — попита Гарсия. — Pickadeath.com не е адрес, който хората биха написали неволно.

— Вече проверихме това — отговори Мишел. — Той използва социалните мрежи. Откраднал е регистрациите на други хора и е поставил съобщение в някои много популярни страници в Туитър и Фейсбук. Тези страници са посещавани от неколкостотин хиляди души на ден. Хората виждат съобщението и ги обзема любопитство, затова влизат да проверят. Причината да гласуват сигурно е, защото мислят, че това не е реално. Вероятно го смятат за някакъв измамнически сайт или игра. — Мишел млъкна, за да си поеме дъх. — Освен това по света има много садисти. Някои от тях с удоволствие биха яли пуканки и пили бира, докато гледат как изтезават до смърт американски граждани. И ако им позволят да участват, още по-добре.

— Има ли нещо, което пречи на хората да гласуват повече от веднъж? — попита Карлос.

— Да — отговори Мишел. — Щом щракнеш на някой от двата бутона, и двата се дезактивират. Никой не може да гласува втори път.

— Откъде знаете? — попита капитан Блейк.

— Защото опитахме.

— Гласували сте за единия от двата метода на смърт?

— За жалост да — обясни Мишел, но в тона й не прозвуча извинение. — Попаднахме на уебсайта, преди да ни се обади Денис. Не знаехме с какво имаме работа и се опитвахме да разберем за какво става дума.

Жената от екрана махна ръце от лицето си. Кръвта и сълзите бяха очертали странни фигури върху страните й, но очите й вече не се стрелкаха насам-натам, търсейки нещо, а бяха изпълнени с неизмерима тъга. Хънтър беше виждал този поглед и имаше чувството, че голяма черна дупка изсмуква стомаха му. Като първа жертва, сякаш беше надарена с шесто чувство, жената бе осъзнала, че никой няма да й помогне и че няма да излезе жива от ковчега.

Всички изпитаха чувство на пълна безпомощност, докато гледаха екрана.

ЧАСОВНИК — 1:58,1:57,1:56…

ПОГРЕБАНА — 23.

ИЗЯДЕНА — 999.