Един по един

15.

Кристина Стивънсън отвори вратата на едноетажната си къща в Санта Моника и запали лампите. Ярката светлина, която обля дневната, я накара да трепне, и тя бързо използва димера, за да намали силата. Главоболието й беше започнало следобед и след няколко дълги часа пред компютърния екран сега бе станало мъчително.

Кристина остави чантата си на пода до вратата и потърка уморените си сини очи. Имаше чувството, че мозъкът й се разтапя. Хапчетата против главоболие не й бяха подействали. Нуждаеше се от дълъг душ, голяма чаша вино и много почивка.

„Всъщност шампанско би било много по-подходящо“ — размисли тя. В края на краищата усилията, които беше положила в работата си през последните няколко седмици, най-после я бяха възнаградили.

На вече слабата светлина в дневната, очите й се спряха на портрета на майка й върху лъскавото черно шкафче до прозореца и Кристина се усмихна тъжно.

Тя не познаваше баща си и не искаше да го познава. Беше зачената в мъжката тоалетна на нощен клуб в Западен Холивуд. Майка й била пияна, а мъжът, с когото правила секс — друсан. Запознали се същата вечер. Той бил хубав и очарователен, а тя била самотна. След като излезли от тоалетната, не го видяла повече.

Когато Кристина беше достатъчно голяма, за да разбере, майка й, й разказа цялата история. Добави, че дори не си спомня името на мъжа. Но майка й не беше лош човек. Въпреки съветите на всичките й приятелки тя бе решила да не прави аборт. Родила дъщеря си и я отгледала сама по най-добрия начин, който могла да си позволи. Спестявала всеки цент и когато Кристина завърши гимназия, майка й беше събрала достатъчно пари, за да я изпрати в университет. Когато четири години по-късно Кристина получи дипломата си, на тържеството по случай завършването нямаше по-горд човек от майка й.

Същата нощ майка й умря в съня си от мозъчен аневризъм. Това се случи преди седем години, но на Кристина все още й липсваше безумно.

Тя отиде в кухнята и отвори хладилника. Имаше бутилка „Дом Руинар“ от 1998 година, която пазеше за специални случаи. Е, сегашният повод безспорно беше специален и Кристина се замисли дали да я отвори.

Жалко, че нямаше с кого да сподели виното. Тя не беше омъжена и въпреки че бе имала много любовни връзки и флиртове, в момента не се срещаше с никого. Помисли още малко и накрая реши, че и без това няма никого, с когото би искала да сподели шампанското. Извади бутилката и я отвори.

Много пъти й бяха казвали, че хубавите вина трябва да дишат. Кристина нямаше представа дали същото важи и за шампанското, но и не я интересуваше. Наля си чаша и отпи голяма глътка. Виното беше божествено. Главоболието й започна да отслабва.

Тя изхлузи обувките си, прекоси дневната и тръгна по коридора, който водеше към спалнята в дъното. Стаята беше голяма и момичешка и Кристина не искаше повечето хора да знаят това. Бледо прасковените стени се допълваха от светлорозов таван. Дълги завеси на цветя закриваха плъзгащите се стъклени врати, които водеха към задния двор и плувния басейн. В ъгъла на спалнята имаше розова тоалетка с огледало и лампи като в гримьорна. Голямото легло до северната стена беше отрупано с възглавници и плюшени играчки.

Кристина остави чашата и бутилката шампанско на нощното шкафче, включи МП3 плейъра си към преносимата стереоуредба на тоалетката и започна да танцува, като се събличаше. Първо свали ризата, а после — джинсите. Върна се при шампанското, отново напълни чашата си, изпи я до половината и застана пред огледалните врати на гардероба. Шампанското започваше да постига желания ефект и тя отново затанцува, докато разкопчаваше сутиена си и смъкваше лилавите си бикини. Вече гола, Кристина прокара ръце по гърдите си, изви тяло в прелъстителна поза, изпрати си въздушна целувка в огледалото и избухна в смях.

Разкопча часовника си с диаманти „Таг Хоер“, подарък от бивш любовник, и докато го сваляше от китката си, часовникът падна на пода, удари я по крака и се плъзна под леглото.

— По дяволите, заболя ме — каза тя и се наведе да разтърка дясното си стъпало, а после, без да гледа, бързо пъхна ръка под леглото. Пръстите й не намериха нищо.

— Мамка му! — Кристина коленичи и доближи лице на два-три сантиметра от пода. — Аха, ето те.

Часовникът беше до стената, близо до таблата на леглото. За да го достигне, трябваше да се вмъкне до половината под леглото. Направи го и погледът й неволно се плъзна по пода към другата страна, чак до плъзгащите се врати и долния край на завесите на цветя. И тогава ги видя.

Черни мъжки обувки с токовете притиснати плътно до остъклената врата.

Шокът и страхът накараха очите й бавно да се плъзнат нагоре по завесите и тя забеляза, че точно на това място гънките не стоят както трябва. За Кристина следващите няколко секунди преминаха като на забавен каданс. Погледът й се премести още малко нагоре и после спря.

През пролуката между завесите в стаята й някой гледаше право към нея.