Един по един

104.

Екип Гама беше влязъл в къщата след екип Алфа. Прекоси дневната и когато екип Алфа зави наляво към трапезарията и стигна до коридора на долния етаж, екип Гама свърна надясно. Вратата на мазето беше заключена с военен катинар.

— Трябва да взривим вратата — каза Търковски в микрофона, предупреждавайки другите командоси, че предстои силна експлозия.

— Залавям се — отговори Лопес, вторият член на екип Гама, и насочи пушката за разбиване на ключалки.

Търковски отстъпи крачка назад.

— Направи го.

Мощният взрив разпрати ударни вълни из цялата къща.

Катинарът се разпадна на парчета.

Търковски отвори с ритник вратата и мигновено ги лъхна миризма на мухъл и спарен въздух — зловонна и противна, на старо и мръсно, с привкус на ежедневната калифорнийска жега. Въпреки отвратителната смрад никой от командосите дори не трепна.

Широки дървени стъпала водеха към тъмното мазе.

— Лампата, лампата — извика Търковски, без да спуска картечния си пистолет. Лазерният му мерник търсеше мишена в дъното на стълбите, но не откри нищо.

— Намерих я — отвърна Лопес и протегна ръка към тънкия кабел, който висеше от тавана.

Лампата беше много слаба.

От двете страни на стълбите се извисяваха неизмазани тухлени стени, които образуваха потискащ и клаустрофобичен тунел.

— Имам лошо предчувствие — каза Търковски, докато двамата с Лопес бързо слизаха по стъпалата.

Стъпалата бяха солидни, но всяко едно от тях изскърца под тежестта им. Те стигнаха долу и влязоха в слабо осветено помещение. Дишането им беше учестено и лазерните им мерници кръстосваха сумрака навсякъде, търсейки и най-малкия знак на заплаха, преди накрая да се приковат в западната стена.

— Мамка му! — възкликна Лопес и после се обади по предавателя: — Мазето е чисто. Психарят не е тук.

— Той млъкна и си пое дъх. — Но предполагам, че ще искаш да видиш нещо, капитане. Както и детективите от отдел „Убийства“.