Един по един

49.

Хънтър се събуди в пет и петнайсет сутринта с главоболие, което би вдигнало и мъртвец от гроба. Той седна в леглото в тъмната си спалня и замаяно се втренчи в празната стена пред него, сякаш ако я гледаше достатъчно дълго и съсредоточено, стената като по магия щеше да започне да отговаря на въпросите, които го измъчваха.

Естествено, не стана така.

Робърт положи усилия да престане да мисли, преди мозъкът му да се размекне напълно. Той се приготви и отиде в денонощната фитнес зала, която се намираше само на три преки от дома му. Интензивните физически упражнения винаги проясняваха главата му.

Два часа по-късно, след като си взе горещ душ, тръгна към Главното управление на полицията.

Гарсия току-що беше пристигнал, когато Хънтър влезе в кабинета им. Няколко секунди по-късно дойде и капитан Барбара Блейк.

— Подгответе се — обяви тя, след като остави вратата да се затръшне зад нея. — Забавилата се буря най-после е тук.

— Буря? — намръщи се Карлос.

— Бурята от лайна — отговори Барбара и хвърли на бюрото му сутрешния брой на вестник „Ел Ей Таймс“. Горната половина на първата страница беше заета от серия малки снимки на Кристина Стивънсън, докато лежи в стъкления ковчег. Бяха наредени в хронологична последователност. Първите три показваха ужасеното й и объркано лице по време на различни етапи на гласуването — ИЗЯДЕНА — 211, след това 745 и накрая 1000. Следващите две я показваха заедно с тарантуловите оси в стъкления контейнер. Лицето й и на двете снимки беше изкривено и деформирано от мъчителна болка.

Последната снимка я показваше с неподвижен и студен втренчен поглед. Тялото й беше осеяно с червени подутини и черни оси, а устните й бяха подпухнали и кървяха.

Осите я бяха жилили до смърт.

Заглавието над снимките гласеше:

Карлос започна да чете статията, която потвърждаваше, че предаването е изглеждало автентично и не е било измама, и описваше какво се е случило, но не с големи подробности. Не се споменаваше, че трупът на Кристина е открит.

Робърт се облегна на бюрото си. Написаното във вестника, изглежда, не го интересуваше.

— Мислех, че ФБР са ви казали, че видеото е свалено от интернет — рече капитан Блейк. — Как са се сдобили с него, по дяволите?

— Не е свалено от интернет — отвърна Хънтър. — Само извън достъпа на повечето хора. Но щом нещо се появи в интернет, то остава там. Дори ако повечето хора не могат да го намерят. „Ел Ей Таймс“ има достатъчно възможности и служители, които да открият видеото.

В стаята започна да става задушно. Барбара се приближи до единствения прозорец и го отвори.

— Засега това е единственият вестник, който е публикувал историята — раздразнено каза. — Но в пресотдела вече са постъпили куп обаждания — от местни до национални и чуждестранни вестници. Лавината от лайна скоро ще се отприщи.

Детективите знаеха, че капитанът говори за всичките онези досадници, които несъмнено щяха да започнат да звънят или да изпращат анонимни писма с всевъзможна фалшива информация, повечето от която трябваше да бъде проверена, защото такъв беше протоколът. Към това щяха да се добавят неизменните телефонни обаждания на лечители и гадатели с видения или послания, получени от гроба, които могат да помогнат за решаването на случая. Всички бяха свикнали с тези неща. Това се случваше всеки път, когато се разчуеше за нов сериен убиец.

— Сутринта се обади кметът — продължи Барбара. — Позвъни в дома ми. Веднага щом оставих телефона, позвъни губернаторът на Калифорния. Всички искат да знаят какво става, по дяволите, и домашният ми телефон, изглежда, е станал гореща линия за информация по случая. — Тя грабна вестника от бюрото на Гарсия и го хвърли в кошчето за боклук, като го събори и изсипа съдържанието му на пода.

— Какво им отговори? — попита Робърт и спокойно сложи кошчето на мястото му.

Тя го погледна. Гримът й беше безупречен както винаги, но днес си беше сложила по-тъмни сенки от обикновено и гневният й поглед беше убийствен. Робърт обаче не трепна и не отмести очи.

— Достатъчно, за да ги уверя, че правим каквото можем. Но не им казах нищо, което не трябва да знаят. Никой не знае, че убиецът първо се е свързал с теб и че вече разследвахме случая, преди да стигне до вестниците. Никой не знае, че убиецът е ликвидирал най-малко една жертва, преди Кристина Стивънсън. И не искам да се разчува. За всички, които се интересуват, започваме разследването на онлайн убийствата днес.

— Устройва ни идеално — съгласи се той.

— Отказах пресконференция на толкова ранен етап от разследването — продължи Барбара, все още раздразнена.

— Но няма да се измъкнем, както ви е добре известно. Все някога ще има пресконференция. И познайте какво? — Тя не изчака отговор. — Вие двамата ще застанете пред взвода за разстрел.

В живота имаше малко неща, които Робърт мразеше повече от пресконференциите. Той въздъхна и се почеса по носа. Главоболието все още го измъчваше въпреки изтощителните физически упражнения.

— Четохте ли неделния брой на „Ел Ей Таймс“? — попита капитан Блейк. — Видяхте ли статията на Кристина Стивънсън?

Двамата детективи кимнаха.

— Е, тя е разкрила аферата на онази „знаменитост“ — добави Барбара. — Не ми пука за таблоидите и клюкарските публикации, но от вчера се наложи подробно да се запозная с тях. Всичките твърдят, че измаменият съпруг вероятно ще подаде молба за развод. — Тя млъкна, но те не реагираха, и затова продължи: — Каквото и да се случи, на връзката им е нанесена непоправима вреда. Постъпката на съпругата може би ще сложи край и на немного успешната й актьорска кариера. Макар че няма да се изненадам, ако получи договор за написване на книга за историята. Искам да кажа, че всички сме виждали и работили по случаи, където убиват хора за по-малко. Смятате ли двойката звезди за заподозрени?

— Проверихме ги — отвърна Гарсия. — Съпругът е снимал филм в Сакраменто от началото на седмицата. Очевидно не е имал представа за любовната връзка, нито че историята ще бъде публикувана. Върнал се в Лос Анджелис в неделя вечерта. Съпругата и любовникът й имат солидни алибита за петък през нощта, когато е умряла Кристина Стивънсън. И алибитата им не са потвърдени един от друг. Разглеждаме и други аспекти, но най-трудната главоблъсканица е как да свържем Кевин Лий Паркър, първата жертва, със статията на Кристина за изневярата на звездата. Със сигурност знаем, че двете убийства са извършени от един и същи човек.

— Ами това ви е работата — отговори Блейк. — Да намерите връзка, ако има такава.

— Както казах, търсим — заяви Карлос. — Вероятността госпожица Стивънсън да е била убита, защото е работела като репортер, е много реална, и ние го съзнаваме. Екипът ни събира всички статии, които е писала за „Ел Ей Таймс“ през последните две години.

— Накарайте ги да работят по-бързо — отсече Барбара и се обърна към таблото със снимките на южната стена. Веднага забеляза новите фотоси. Първата серия бяха направени на паркинга на Дюи Стрийт, Санта Моника, където вчера сутринта беше намерен трупът на Кристина Стивънсън. Когато погледът й се спря на тялото, тя затаи дъх.

В отсъствието на осите деформациите, причинени от ужилванията им, бяха потресаващи. Тялото на Кристина беше неузнаваемо. Тарантуловите оси не бяха проявили милост. Дори очите и езикът й бяха ужилени няколко пъти.

— Господи! — Думата се изплъзна неволно от устата на капитан Блейк. — Добре, че от вестника не са се сдобили с тази снимка.

Втората серия фотографии бяха от спалнята на Кристина.

Барбара ги разгледа бавно и детективите видях, че тялото й се скова, когато стигна до последната снимка.

— Какво е това, по дяволите?