Един по един

115.

— Трябва да се извиня за тази груба импровизация — каза Греъм. — Определено не бях планирал така това последно предаване, но тъй като ви подцених с партньора ти, това беше най-доброто, което можах да измисля за няколкото часа, с които разполагах. — Последва кратко мълчание. — Но стига толкова извинения. Обзалагам се, че се питаш как успях да отвлека съпругата на партньора ти, когато навсякъде я следваше полицейска охрана.

Робърт не каза нищо.

— Ако знаеш идентификационния номер на съответната полицейска кола, колко трудно мислиш, че е за човек като мен да хакне полицейската радиочестота, да се престори на диспечер и да отмени полицейския ескорт, детектив?

— Трябва да я пуснеш, Греъм — най-после проговори Хънтър. Все още не виждаше добре мишената. — Тя не е част от плана ти. Никога не е била част от плана ти. Ти искаш мен, не нея. Тя няма нищо общо със случилото се със сина ти, преди или след произшествието на моста.

— Вярно е — призна Греъм. — Тя не беше част от първоначалния ми план. Но както споменах, наложи се да импровизирам и честно казано, мисля, че стана много добре.

ЧАСОВНИК: 1:27,1:26,1:25…

СПАСИ — 29 783.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 29 794.

Робърт се прицели.

— Давай, детектив, стреляй — предизвика го Греъм. — Знам, че искаш. Освен това знам колко добър стрелец си. Прочетох цялото ти досие. От това разстояние можеш да улучиш крилата на муха. Трябва ти само шанс, нали?

Хънтър мълчеше.

— Какво има, детектив Хънтър? Разклати ли се увереността ти? Вече не си ли сигурен в смъртоносния изстрел? А, да. Ако не улучиш, може да убиеш жената на партньора си. И тогава какво ще обясниш?

Робърт не каза нищо.

— Имам още една изненада за теб, детектив Хънтър. Камерата, монтирана високо на стената вдясно от теб, също предава. Не за световната уеб мрежа, а за партньора ти в сградата на Главното управление на полицията и всеки, който е в кабинета с него.

Вниманието на Хънтър не се отклони нито за секунда.

— А, и той също така ни чува. Микрофонът е включен. Затова нека те попитам нещо, детектив Хънтър. Какво мислиш, че би казал партньорът ти в момента? Би ли искал да стреляш или не? Имайки предвид, че ако не ме улучиш и по някакво чудо не уцелиш и съпругата му, тогава ще бъде мой ред да натисна спусъка. — Той притисна пистолета в слепоочието на Ана. — От това разстояние знам, че аз няма да пропусна.

Робърт настръхна.

Сякаш дразнейки го, Фишър се показа за част от секундата.

Робърт затаи дъх. Лявата му ръка стисна по-здраво пистолета, а дясната се отпусна за миг, позволявайки на пръста на спусъка да стане по-гъвкав и ръцете му да контролират по-добре отката. Но фактът, че Ана е живият щит на Греъм, не напускаше мислите му и той се поколеба, давайки възможност на Фишър отново да се скрие зад нея.

ЧАСОВНИК: 1:01, 1:00, 0:59…

СПАСИ — 31 125.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 31 148.

— Сартър веднъж е казал, че единственият реален избор, който човек има в живота, е дали да се самоубие или не — отново заговори Греъм. — Запознат ли си с този цитат, детектив Хънтър?

Той почувства, че го обзема неловко безпокойство.

— Да или не, детектив? — настоя убиецът.

— Да — отговори Хънтър.

— Добре, защото сега ще те принудя да направиш този избор, детектив Хънтър. Искаш ли да спасиш живота на съпругата на партньора си? Тогава искам да опреш пистолета в главата си и да натиснеш спусъка.

В помещението настъпи пълна тишина. Дори въздухът сякаш спря да се движи.

— Имаш време, докато часовникът стигне до нулата — добави Греъм. — Нито секунда повече.

ЧАСОВНИК: 0:47, 0:46,0:45…

СПАСИ — 33 570.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 33 601.

— Изборът е лесен, детектив Хънтър — продължи Фишър. — Невинен живот срещу виновен. Ако опреш пистолета в главата си и натиснеш спусъка, тя ще живее. Гарантирам. Няма да й се случи нищо лошо. Но ако часовникът стигне до нулата и ти още си жив, ще пръсна мозъка й без колебание и без съмнения. — Той зареди оръжието си. — Какво ще се случи след това, няма значение за мен. Както обясних, съдбата на МИСВарварскиВремена не е в твои ръце. Нито ти, нито аз можем да направим нещо, за да я променим. Но ти можеш да промениш съдбата на съпругата на партньора си. Разбираш ли какво става тук, детектив? Искам да знам дали си готов да я спасиш, така както беше готов да спасиш сина ми, или този път ще положиш повече усилия.

Хънтър не отговори.

ЧАСОВНИК: 0:28, 0:27, 0:26…

СПАСИ — 33 888.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 33 903.

— Искам да отнемеш живота си така както моят син отне своя — заяви Греъм с възмутен и отвратен тон. — Искам да гледам как ще го направиш, както ти гледа него.

На Робърт му хрумваха милион неща, но той знаеше, че няма време да мисли за никое от тях.

— Полицаите са готови да жертват живота си за другите, нали така, детектив Хънтър? Наистина ли си готов да го направиш или това е само лъжлив девиз за заблуда? Би ли дал живота си за някой друг, детектив? Би ли дал живота си, за да спасиш невинен човек?

ЧАСОВНИК: 0:16, 0:15, 0:14…

СПАСИ — 34 146.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 34 155.

Хънтър знаеше, че времето му изтича. Освен това знаеше, че е подценил Греъм Фишър, защото от всички вероятности как би могла да завърши срещата му с него, за които беше помислил, да пръсне черепа си не беше една от тях.

Сега разбра, че Греъм наистина го е разигравал от самото начало. Това винаги е бил грандиозният финал на гениалния му план. Както беше казал, той искаше да гледа как Робърт отнема живота си, така както детективът бе гледал как синът му отнема своя. Едва тогава щеше да бъде пълно отмъщението на Греъм Фишър. И беше разиграл перфектно всичко. Дори излъчването на финалния акт за Гарсия, който да може да гледа как Робърт решава дали съпругата на партньора му ще живее, или ще умре.

Хънтър нямаше план, нито време. Оставаше му само една възможност. Знаеше, че Греъм няма да размисли и когато часовникът стигне до нулата, ще убие Ана. В очите на Греъм блестеше същата решителност, каквато имаше в очите на сина му онази нощ на моста. Той не търсеше помощ или спасение. Решението му беше взето отдавна.

— Десет секунди, детектив — подсети го Фишър.

Робърт погледна Ана. В съзнанието му нямаше абсолютно никакво съмнение и колебание.

Той вдигна пистолета към главата си и го сложи под брадичката си, но не затвори очи, както биха направили повечето хора. Държеше ги отворени… гордо… и гледаше право напред.

Деветмилиметровият куршум влиза в черепа и излиза от другата страна за трийсет хилядни от секундата. Разбива черепа и разкъсва мозъка толкова бързо, че нервната система няма време да регистрира никаква болка. Ако ъгълът, под който куршумът влиза в главата, е подбран добре, куршумът прерязва кората на главния мозък и дори таламуса така, че мозъкът престава да функционира и резултатът е мигновена смърт.

Хънтър постави пистолета под възможно най-добрия ъгъл, за да постигне този резултат.

ЧАСОВНИК: 0:04, 0:03, 0:02…

Робърт затаи дъх.