Порочен кръг

***

На път към изхода той мина през родилното и позвъни на вратата на сестринската стая. Появи се непозната за него сестра.

— Какво мога да направя за вас, господин Крос? Хектор бе леко изненадан, че тя знае името му. Нямаше представа какви вълнения бе предизвикал. Всички бяха научили за необичайното му желание.

— Търся сестра Бони.

— Бони Хепуърт? Смяната й свърши преди час.

— Кога ще дойде на работа отново?

— В шест часа довечера.

— Благодаря ви. Мога ли да видя дъщеря си? Тя се роди снощи.

— Да, знам. — Жената погледна в клипборда и откри името: — Катрин. Добре… Знаете ли къде е стаята за наблюдение? Ще се видим там.

Хектор притисна лице в стъклото.

— Струва ми се по-очовечена, отколкото преди няколко часа. — Сестрата го изгледа неодобрително. Явно тези хора не обичаха пренебрежителните подмятания за децата, затова продължи: — Кога ще я изпишат?

— Ами… — запъна се сестрата. — Тя е родена преждевременно и майка й… О! Извинявайте, но дори не мога да го изрека.

— Кога мога да дойда и да я взема? — настоя Хектор.

— Вероятно след три-четири дни, ако всичко се развива нормално, но разбира се, крайното решение ще бъде на доктора.

— Довечера ще дойда да я посетя — обеща той.

Излезе навън и отиде при рейнджроувъра на паркинга. Обиколи колата, за да огледа щетите. Беше покрита със слой засъхнала кал, а предната броня бе огъната навътре. Качи се, запали двигателя и пое към „Брандън Хол“.

Караше по прекия път откъм Уинчестър и мина покрай мястото на засадата. Мястото бе заградено с полицейски ленти, но ферарито на Хейзъл вече бе откарано и тук имаше само трима полицаи, които измерваха разни следи и претърсваха терена за неоткрити улики.

Хектор забави на бариерата, но един от полицаите му махна с ръка да не се задържа.

Вратата му отвори икономът.

— Прекрасно е, че ви виждам, сър. Обезпокоихме се, когато снощи с мадам не се върнахте. Мадам не е ли с вас? — погледна той през рамото на Хектор, който не отговори на въпроса.

— Моля те, кажи на Мари да ми донесе кана кафе. След това, в два следобед, събери целия персонал в синия хол.

Качи се на горния етаж. Посегна към самобръсначката си, но импулсивно реши да не се бръсне в памет на Хейзъл. Взе си само душ и влезе в стаята си по халат. Мари донесе подноса с кафето.

— Закусихте ли вече с мадам?

— Не се безпокой за закуската. Съобщи ли ти господин Рейнолдс за срещата следобед?

— Да, направи го, сър.

Хектор се облече в обичайното си всекидневно облекло и отиде в кабинета си в дъното на коридора. Седна зад бюрото си и посегна към телефона. Пади му отговори на четвъртото позвъняване.

— Пади, ужасно е да ти го съобщя, но… Хейзъл не оживя. Почина тази сутрин в пет.

Настъпи продължителна тишина, докато Пади намери точните думи, след което остро изрече:

— Моите съболезнования, Хек. Ще се доберем до кучите синове, които ти причиниха това. Заклевам се! Кога ще е погребението? Настя и аз бихме искали да присъстваме.

Настя бе обучената от руските тайни служби съпруга на Пади, красива рускиня, блондинка, дублирала Хейзъл в операция „Троянски кон“, когато бяха заличили от лицето на земята укреплението на пиратите в Сомалия.

— Частна кремация. Никаква шумотевица. Винаги е искала да бъде така. Обаче, ако можете да дойдете тук, вие двамата сте сред малкото, които Хейзъл би желала да присъстват. Къде сте?

— В Абу Зара. „Емирейтс“ имат пряк полет до „Хийтроу“ утре сутринта. Ще го вземем — кратко го увери Пади.

— Ела! — каза му Хектор. — Кремацията няма да се състои веднага. Полицията ще иска да се направи аутопсия. Но вие елате. Двамата с теб трябва да поговорим. И да планираме някои неща.

— А бебето, Хек? Оживя ли малкото създание?

— Роди се с цезарово сечение, преди Хейзъл да… — запъна се. Не искаше да произнася думата. Беше толкова окончателна. Побърза да продължи: — Казва се Катрин. И е разкошна.

— В такъв случай прилича на Хейзъл, не на теб. — Смехът на Хектор прозвуча повече като изграчване и Пади продължи: — Налага се да я скрием, Хек. Ако звярът научи за нея, те ще се върнат и за двама ви.

— Точно това ме безпокои, Пади. Аз не им трябвам. Интересуваше ги само Хейзъл.

— Разкажи ми — подкани го Пади.

— Можеха да стрелят необезпокоявани в мен, но не го направиха. Съвсем съзнателно ми преградиха пътя. Разтовариха цял тон тухли на шосето, за да блокират достъпа ми.

Двамата замълчаха, обмисляйки загадката.

— Не знам отговора. Не разбирам логиката — призна накрая Пади. — Може би са били предупредени да не се залавят с теб. Не знам… Предполагам, ще се изясни, докато се разправим с тях. Но няма да рискуваме с твоята Катрин. Ще я скрием на място, където да не могат да я открият.

— Добре, Пади, преди да тръгнеш от Абу Зара, намери там безопасна къща за Катрин. Опитай се да наемеш най-горния етаж на някой от новите небостъргачи, които емирът строи на брега — нещо, което лесно да се защитава.

— Ще говоря лично с принц Мохамед. Няма проблем…

Принцът беше зет на емира и контролираше не само финансите, армията и полицията, но и строителната програма на държавата. Беше задължен на „Банок Ойл“, компанията, пробила дупката, направила Абу Зара една от най-проспериращите малки държави на света.

— Прекрасно! Изпрати ми имейл с данните за полета ви, Пади. Ще ви посрещна.

Затвори и натисна бутона на интеркома. Агата, секретарката на Хейзъл, която се намираше в кабинет в края на коридора, отговори веднага.

— Агата, ако обичаш, ела веднага при мен.

— Госпожа Крос с вас ли е, сър? Има някои писма, които трябва да подпише.

— Ела в кабинета ми и ще ти обясня всичко.

Когато Агата почука на вратата, Хектор натисна с коляно бутона и я отвори. Агата влезе. Беше със строг делови сив костюм. Сивата й коса бе грижливо оформена. Тази жена работеше за Хейзъл от времето на брака й с Хенри Банок.

— Седни, моля те. — Тя седна срещу него и приглади полата си върху коленете.

— Имам трагични новини, Агата…

Тя се надигна наполовина от стола с лице, изкривено от страх.

— Госпожа Крос, нали? Нещо ужасно…

— Седни, Агата. Разчитам на теб да запазиш спокойствие и да бъдеш силна, каквато си била винаги. — Той пое дълбоко въздух и изрече фаталните думи: — Жена ми е мъртва.

Тя се разплака беззвучно.

— Как почина? Беше толкова млада и жизнена. Просто не ми се струва възможно…

— Беше убита — обясни той и тя рязко стана.

— Може ли да използвам тоалетната ви, господин Крос. Мисля, че ми се повдига.

— Не бързай…

През вратата се чуваха звуци от повръщане. После водата бе пусната и тя излезе. Очите й бяха зачервени, но всеки косъм в косата й бе на мястото си. Седна пак на стола и го погледна.

— И вие сте плакали… — Той наклони глава в знак на потвърждение и тя продължи: — Така ви харесвам още повече. А бебето?

— Момиченце е — отговори той и тя тъжно се усмихна.

— Да. Хейзъл и аз го знаехме. Добре ли е?

— Прекрасна е. Но трябва много да внимаваме фактът за раждането и оцеляването й да не стане публично достояние. Ако това се случи, тя ще бъде в същата опасност, в която беше Хейзъл. Налага се да я скрием. Ще ми трябва помощта ти.

— И ще я получите, разбира се, каквото и да поискате.

— Всичко с времето си. Първо искам от теб да намериш в Уинчестър погребална фирма. Веднага след като полицията приключи с разследването си и освободи тялото, погребалните агенти трябва да го вземат от болницата „Роял Хемпшър“ и да го подготвят за кремация. После трябва да направят всичко възможно кремацията да се състои колкото може по-бързо.

— Друго?

— В сейфа на жена ми има голям дебел плик с червени восъчни печати. Донеси ми го, моля.

— Веднага… знам за кой плик говорите. — Тя стана и го погледна настойчиво. — И двамата трябва да сме смели. Ти би го очаквала от нас.

Агата излезе от стаята, но се върна след няколко минути и остави издутия плик на бюрото на Хектор.

— Благодаря ти. Има още нещо… Трябва да информираме онези, които трябва да знаят, какво се е случило с жена ми. Бъди така добра да прегледаш адресната книжка на Хейзъл и да направиш списък с имената. Дай ми го. Аз ще съставя съобщението, което да им бъде изпратено.

Хектор я изчака да излезе, преди да разгледа плика. Беше адресиран на ръка до него. Обърна го, за да се увери, че печатите са непокътнати.

Хейзъл бе написала на гърба на плика с решителния си почерк: „Да се разпечата в случай, че умра“.

Той подпъхна върха на извития арабски нож за хартия и отвори плика. От него се изсипа наръч документи. В горния край на купчината бе закрепено с кламер писмо. Разпозна почерка й и го прободе остра болка, когато прочете обръщението:

Мили мой, Хектор,

Надявам се никога да не прочетеш това, защото обратното би означавало, че се е случило немислимото и двамата с теб сме разделени завинаги…

По-нататък тонът на писмото ставаше по-делови. Тя му описваше размера и разпределението на състоянието й.

…По-голямата част от собствеността на мое разположение през време на живота ми в действителност се притежава от „Семеен тръст Хенри Банок". Това включва ранчото в Хюстън, онова в Колорадо, апартаментите във Вашингтон и Сан Франциско, къщата в Белгрейвия и „Брандън Хол" в Хемпшър. Всички те ще бъдат върнати на тръста от момента на моята смърт…

Хектор изсумтя. Нищо дотук не го изненадваше. Той и за миг не би помислил да продължи да живее в който и да е било от тези величествени домове. Не би понесъл духът на Хейзъл да витае до него из празните им стаи.

…Единственото, което действително се води на мое име, е островът на Сейшелите и 4,75 % от пазарната капитализация на „Банок Ойл“. Съгласно условията в завещанието на Хенри, аз администрирах и гласувах с другите 48 %, но и тези дялове се връщат на тръста след смъртта ми.

В случай че ние двамата с теб имаме собствени деца, те ще получат щедра издръжка от тръста. Хенри беше добър съпруг и истински светец. Той съзнаваше, че почти сигурно ще си отиде преди мен и че аз най-вероятно отново ще се омъжа. И не искаше аз и още неродените ми деца да бъдем наказани заради това. Сигурна съм, че е уредил каквото е нужно за което и да е от децата ми, независимо дали бащата е той, или не е той.

Знам, че ще изпаднеш в „екстаз“, след като започнеш да си общуваш с тръста, но ще се наложи да го направиш заради нашите деца. Ще използвам собствения ти израз, за да обрисувам тези господа:

Сбирщина скръндзави адвокати с лица като цукала.

Моля те, бъди мил с тях, скъпи, дори ако те влудяват. Хенри ги е заклел да пазят мълчание.

Те не могат и няма да ти кажат нищо за тръста. Няма да ти съобщят имената на другите бенефициенти, нито какви са активите на тръста. Хенри съвсем съзнателно избра Каймановите острови за база на тръста, понеже тази малка държава прилага в действие принципа за неразкриване на информацията. Те няма да се впечатлят дори от заповед, издадена от Върховния съд на Съединените щати.

Ти обаче можеш да бъдеш сигурен, че нашите деца ще получат всичко, което им е нужно, без управителите на тръста дори да заекнат за нещо. Хенри винаги е бил крайно щедър. Едно от условията му бе всеки долар, спечелен от бенефициент, да бъде допълван с три долара от тръста. Така че, когато Кайла спечелваше по 100 долара за гледане на детето на съсед, тръстът веднага й изплащаше още 300. Когато от „Банок Ойл“ ми изплатиха няколко милиона долара като директорско възнаграждение… Да обяснявам ли още?

Управителят на „Семеен тръст Хенри Банок“ е Роналд Бънтър от „Бънтър & Теобалд“ — юридическа кантора в Остин, Тексас. Агата ще ти даде адреса му и телефонните му номера.

Какво още…? О, да! В допълнение на горното притежавам малко рубли, шекели и дребни суми във всевъзможни инвестиционни банки и финансови институции, пръснати по целия свят. Не съм напълно сигурна колко има в тях, но по последни груби сметки бяха към пет-шестстотин милиона долара. Списъкът на тези банки е приложен към това писмо, заедно с имената на упълномощените да разполагат със сметките ми. Приложени са и паролите, които ще ти дадат нужния достъп. Става дума за номерирани сметки, така че ще имаш на разположение средствата в тях, без да ти се налага да се занимаваш с бюрокрация. Нито си длъжен да плащаш данъци, освен ако не пожелаеш. Ако те познавам, както съм убедена, че те познавам, мой мили глупчо, ти ще направиш точно това.

Какво се казваше в Евангелието от Св. Хектор, което си ми цитирал?

„Плащай всички данъци, които дължиш. Нито грош повече, нито грош по-малко. Това е единственият начин да имаш здрав сън.“

Ти винаги си знаел как да ме разсмееш.

G5 принадлежи на „Банок Ойл“, а фирменият „Боинг" е собственост на тръста. Но като директор на „Банок Ойл" ти винаги ще имаш на свое разположение някой от другите самолети на компанията. Окей, знам, че предпочиташ да летиш с търговските линии, плебей такъв. Всички коли и коне са мои. Шофирай внимателно и залагай на тях мъдро. Колкото и да е тъжно, картините са на тръста… всички тези прекрасни Гогени и Монета (въздишам!). Дрехите, обувките и чантите, кожените палта и всичките бижута са мои, същото се отнася и до останалите дреболии, които са разхвърляни насам-натам. Това е положението.

Оставям всичко това на теб в завещанието ми, към което е прикачен този ферман.

Сбогом, Хектор, моя истинска любов. Не съм искала да те напускам, напротив, толкова много се забавлявах.

Ще те обичам във вечността,

Хейзъл

Една последна мисъл, най-скъпи ми от всичко на света. Не тъгувай много дълго след кончината ми. Спомняй си за мен с радост, но си намери друга спътница. Човек като теб просто не е създаден да живее като монах. Но се погрижи да бъде добра жена, защото иначе ще се върна и ще й отровя живота.

Той скочи от бюрото и излезе през двойната врата на балкона. Наведе се през парапета и погледна надолу към реката, но любимата му гледка бе замъглена от сълзите в очите му.

„Никога не съм искал нищо от всичко това. То е прекалено много… 4,75 % от всички издадени акции на „Банок Ойл“? Боже мой! Това е огромна сума! Винаги съм искал само теб.“

В кабинета зад него иззвъня интеркомът и той влезе обратно, за да вземе слушалката:

— Да, Агата?

— Списъкът, който поискахте, господин Крос, е готов.

— Благодаря. Донеси ми го, ако обичаш.

Съставеният от Агата списък съдържаше над петстотин имена — все на приятели на Хейзъл и на нейните делови партньори. С химикалка в ръката Хектор го съкрати на четиристотин и десет. След това загради няколко от имената:

— Това са хората, които трябва да научат незабавно. Те трябва да разберат преди останалите и преди медиите да са се развихрили. Другите можеш да уведомиш утре.

Спешните включваха Джон Нелсън в Южна Африка, брат на Грейс Нелсън, майката на Хейзъл, и Джон Бигелоу в Хюстън, бивш американски сенатор, който беше вицепрезидент на „Банок Ойл“, докато Хейзъл бе президент и генерален изпълнителен директор. Друго от заградените имена бе на Роналд Бънтър от юридическата кантора „Бънтър & Теобалд“ в Остин, Тексас.

Хектор отвори на чист лист в бележника и написа на него:

С мъка в сърцето ви съобщавам за смъртта при трагични обстоятелства на обичната ми съпруга Хейзъл Банок-Крос.

Ще получите най-скоро покана за опелото.

Хектор Крос

Агата взе коригирания списък и черновата на съобщението и му напомни:

— Вече е почти два часът. Персоналът ви очаква в дневната, сър.