Порочен кръг

***

Гостът стоеше пред камината и топлеше гърба си. Държеше в едната си ръка кутия кока-кола и Хектор веднага разбра защо икономът му Стивън се бе отнесъл с подозрение към него. Беше небръснат, а косата му бе сплъстена и мазна. Джинсите му бяха разкъсани и вероятно никога не бяха виждали пералня отвътре. Устните му бяха враждебно свити, а маниерите му като на гузен човек. Всичко в него крещеше, че това е човешка отрепка, един от безнадеждно губещите.

Хектор се приближи до него, подаде му ръка и се представи:

— Здравейте, аз съм Хектор Крос.

Младежът пое ръката му без колебание. Очите му бяха светлокафяви, дружелюбни и интелигентни — в пълен контраст с външния му вид.

— Знам. Потърсих ви в „Гугъл“, господин Крос. И останах крайно впечатлен. Аз съм Яф Саид, но преди да намеря Аллах се казвах Рупърт Марш. — Гласът му бе приятен и решителен.

— Как да ви наричам в такъв случай?

— Вие си изберете, сър.

— „Яф“ означава приятел. Ще ви наричам така, става ли?

— Става и дори повече ми харесва, сър.

— Седни, Яф — покани го Хектор и даде пример, като сам седна на едно от кожените кресла.

— Огънят е чудесен, сър — отклони поканата Яф. — Измръзнах на мотора. Пък и предпочитам да стоя прав в присъствието на по-възрастни и по-успели от мен.

Хектор примигна изненадано. Хлапето има стил, помисли си той и Яф като че ли прочете мислите му.

— Извинете ме за косата и брадата, както и за общия ми външен вид. Но това е работната ми маскировка.

— Аазим Муктар ми каза, че помага на други деца да намерят пътя, който са загубили.

Лицето на Яф грейна при споменаването на името.

— Аазим Муктар го направи за мен. Когато влязох в джамията, бях пълна човешка развалина. Бях отвратен от живота, от себе си и бях натъпкан с наркотици. Той ми показа пътя и ме обърна кръгом. Велик човек… Велик и свят човек. — Гостът се усмихна притеснено.

— Ей… Извинявам се, господин Крос, но прозвуча като телевизионна реклама!

— Знам как се чувстваш. И аз съм един от почитателите му.

— Аазим Муктар ми каза, че търсите някакъв човек. Не ми обясни защо, но аз не искам и да питам.

— Не знам има ли някаква полза от това, но човекът се казва Алеутеца — каза Хектор и Яф се усмихна.

— В моя свят имената означават малко или нищо. Знаете ли как изглежда той, сър?

— Имам снимки — отвърна Хектор.

— Това вече е нещо, сър. Снимките могат доста да опростят работата. Мога ли да ги видя?

— Ще ти ги донеса, но ще отнеме известно време — Хектор стана от стола. — Кога яде за последен път, Яф? Изглеждаш ми малко кльощав.

— Не ми остава много време за ядене.

— Е, сега имаш време. Ще наредя на готвачката да ти приготви сандвичи и купа картофен чипс с кетчуп.

— Благодаря ви, сър. Звучи страхотно. Но без месо, ако може. Вегетарианец съм.

— Яйца и сирене?

— И двете стават.

За около час Дейв отпечата десетина снимки, снети от видеоклиповете на Вики, и Хектор ги отнесе в библиотеката, където Яф току-що бе довършил плато с домати, сирене и мармайтови[8] сандвичи, и вече бе преминал на твърдо сверените яйца и купичката чипс. Той скочи на крака в мига, в който Хектор влезе пак в библиотеката.

— Това са най-добрите сандвичи, които съм ял, откакто майка ми почина преди десет години и аз хванах улицата.

— Според Хектор той не беше повече от двайсет и пет годишен, значи трудният живот го бе споходил още в детска възраст.

— А баща ти? — поинтересува се той, а Яф се усмихна тъжно.

— Изобщо не съм го виждал. Мисля, че и майка ми не знаеше много повече за него. Може би съм един от онези късметлии, които имат само една майка, но двайсет и пет възможни бащи. Просто не знам…

Хектор се усмихна на жестоката самоирония и му подаде снимките.

— Разгледай ги и ми кажи какво мислиш. Но ми направи услуга и седни, моля те. Така ме изнервяш, Яф.

Младежът седна на ръба на стола с лице към Хектор и започна да прелиства снимките, разглеждайки всяка от тях много внимателно.

— Предполагам, обърнал си внимание на татуировката му? — подсказа Хектор.

— Да, това е гангстерски символ на Маалик. Изглежда е от важните. — Накрая той вдигна поглед към Хектор и каза: — Съжалявам, сър. Не познавам този човек, но ми се струва, че е от онези, които правят лошите новини. — Видя разочарованието на Хектор и побърза да добави: — Но не се безпокойте, сър. Ако се появи на сто километра до Лондон, аз ще го открия. Имам много очи на улицата, които ще следят за него. Дайте ми номер на мобилен телефон, на който да мога бързо да се свържа с вас. Типове като този се движат бързо, все едно са истински тигрови акули.

— Ако го засечеш, позвъни ми на този номер — каза Хектор, отиде до бюрото си и надраска номера си на празна картичка. — Ще ме откриеш където и да се намирам. Поискай разговора да бъде за моя сметка. — И подаде картичката на Яф.

После придружи госта си до входната врата, видя го да се качва на скутер BW125 и да запърпорва надолу по улицата.

Вероятно повече няма да се срещнем… макар че знае ли човек, помисли си той и се опита да извади младежа от мислите си. Но през следващите няколко дни той неизменно присъстваше в тях, дори когато Хектор се опитваше да се съсредоточи върху четенето на документацията, наследена от Хейзъл.

„Това е едно объркано общество, в което банкерите вземат премии от десетки милиони, а добрите деца не могат да си намерят работа, поради което гният по улиците и стават лоши — каза си той. — Назрява криза и кой знае какво ще стане след това…“

Това го подсети за Катрин Кайла и го накара да се замисли какво ли й е приготвила съдбата в бъдещия й живот. Изведнъж болезнено осъзна колко много му липсва тя и отчаяно пожела да я види пак. Затова няколко дни по-късно взе Пади, Настя и Дейв Имбис, и всички отлетяха с „Емирейтс“ за Абу Зара.