Порочен кръг

***

Настя се върна от гостуването си при Виктория с един час закъснение за вечерята. Тримата мъже я чакаха в дневната, пременени в униформи за официална вечеря. И тримата приключваха с вторите си уискита. Когато тя се появи на прага, всички станаха.

— Как мина, мила? — изпревари останалите Пади.

— Нека първо се кача и преоблека. Ще ми отнеме само минутка, а после ще сляза и ще ви разкажа цялата история.

Когато слезе при тях, те веднага се увериха, че чакането си е заслужавало. Беше си сложила диамантите и изглеждаше зашеметяващо. Като домакин, Хектор я хвана под ръка и я въведе в трапезарията. Първото ястие бе рибно филе, сервирано с гъби по провансалски, сотирани в шафранов сос.

Храната ги принуди да запазят уважително мълчание в продължение на няколко минути, след което Настя въздъхна доволно и попи устни със салфетка, преди да проговори:

— Виктория е едно много сладко дете. Харесвам я. Естествено, че е страшно наивна и си мисли само за мъже… като всяко здраво, нормално момиче на нейната възраст. Но не е изцяло покварена. Изпи две чаши вино и сега ме смята за най-добрата си приятелка. Самотна е, както позна Хектор. Нуждае се от някого, с когото да си говори. Накрая едва успях да се откъсна от нея. Мисли си, че Алеутеца ще се върне от Америка и ще се ожени за нея.

— Значи той е заминал за там. Връзва се с акцента и татуировката му. Тя знае ли, че е замесен в убийството на Хейзъл?

Настя твърдо отговори:

— Сигурна съм, че не знае. Разбира се, аз не можех да я притискам с въпроси във връзка с това, но понеже знаеше, че работя за Хектор, тя сама повдигна тази тема. Знаеше всичко за убийството на Хейзъл от телевизията и вестниците. Но не беше направила връзка с Алеутеца. Той й е казал, че е важна клечка в петролния бизнес в Калифорния. Помолил я да му уреди среща с Хейзъл. Уж искал да заинтригува „Банок Ойл“ и Хейзъл с някаква сделка, която подготвял лично. Накарал Виктория да му съобщи кога Хейзъл излиза от кабинета на д-р Донован онзи ден, за да може да я пресрещне, уж случайно. Нали ви казах, че е крайно наивна и възглупава. Но ми харесва:

— Предполагам, сега няма да отвлечем Вики и да я накараме да пропее? — подхвърли Пади. — Разочарован съм. Щеше да бъде толкова забавно.

Хектор се усмихна и отговори:

— Напълно съм убеден, че Настя е права. Момичето е балама. Не е особено умна и не знае нищо. Но има някаква вероятност Алеутеца да се върне за нова порция секс, който тя раздава така свободно. За момента това е единственото, с което тя е полезна както за него, така и за нас. Дали Вики има телефонния му номер или някакви други данни за връзка?

— Попитах я, но тя твърди, че никога не отговарял на позвъняванията й. Според нея единствената причина за това е, че той няма роуминг в Америка. Единствено знае, че й е обещал да се върне, след което щели да се задомят. Вярва му, че ще удържи на думата си.

— Поддържай контакт с нея, Настя, моля те. Това може наистина да се случи.

— А ние какво ще правим дотогава, шефе? — попита Дейв Имбис. — В нова задънена улица ли попаднахме, или…?

Всички се вторачиха в него, но Хектор не отговори веднага. Отпи глътка от чашата си и задържа виното в устата си.

— Това шабли върви прекрасно с рибното филе.

— Известно ни е, че си голям ценител, но това не е отговор на въпроса на Дейв — изтъкна Настя.

Положението бе спасено от появата на иконома Стивън и Хектор се обърна към него с видимо облекчение.

— Какво има, Стивън?

— Извинявам се, че ви безпокоя, сър. На входа има един джентълмен. Честно казано, сър, по-скоро е опърпан младеж, отколкото джентълмен. Опитах се да го отпратя, но беше крайно настойчив. Каза ми, че бил изпратен от някой си Сам Мъкър. Твърди, че вие знаете за кого ставало дума. Въпросът бил на живот и смърт… такива бяха точните му думи.

Хектор помисли малко.

— Сам Мъкър…? Нямам ни най-малка представа за кого говори. Минава десет часът и ние сме посред вечеря. Моля те, Стивън, помоли го вежливо да се разкара.

— С най-голям удоволствие, господин Крос! — потисна усмивката си Стивън и се насочи към вратата с твърда стъпка.

Когато я затвори зад себе си, Хектор изведнъж скочи от стола си начело на масата.

— По дяволите! — извика той. — Искал е да каже Лазим Муктар! Стивън, веднага се върни!

Вратата се отвори и на прага отново се показа физиономията на иконома.

— Извикахте ли ме, сър?

— Да! Смяна на плана… Покани младежа в библиотеката и му предложи питие. Отнасяй се с него като с джентълмен, каквото и да прави. Кажи му, че веднага идвам… — После се обърна към Дейв: — Не, млади Дейв, момчето ми! Не мисля, че сме попаднали в нова задънена улица. По-скоро смятам, че истинското забавление тепърва предстои. — Той позвъни на прислужника и нареди: — Кажи на готвача да поддържа топла за мен останалата част от тази чудесна вечеря. — След това стана и каза на останалите: — Не ме чакайте, защото може да се забавя.

После излезе от трапезарията и се отправи към библиотеката.

Колкото по-малко хора видеха агента на Аазим Муктар, толкова по-добре за тях.