Порочен кръг

***

Интериорният дизайнер и двамата му помощници показаха на Хектор направеното в „Кръстопътя“. Сега това бе едно завършено във всички подробности жилище. Избраната от Хектор доминираща цветова гама беше светлосиньо и жълто, на места с контрапункт от нюанси на кафявото. Общото впечатление бе за приветлив, функционален, мъжки дом.

Внимателно подбраната домашна прислуга от персонала на номер 11 и „Брандън Хол“ вече обитаваше помещенията, предназначени за тях. Синтия, предишната му готвачка, бе в кухнята, заета с тенджери и тигани.

Новите „Бентли Континентал“ и „Рейндж Роувър“ бяха паркирани в подземния гараж и металните им части блестяха.

Барът и избата за вино бяха заредени с любимите му вина и напитки.

Осветлението в кабинета му беше дискретно, а компютърът бе включен и онлайн. Главната спалня беше произведение на изкуството с огромно легло, достойно за император. Леглото бе застлано с любимите му копринени чаршафи. Към този апартамент имаше мъжка тоалетна, облицована с блестящи керамични плочки, и розова дамска тоалетна, окомплектована съвсем естествено с биде. Костюмите и ризите му бяха изгладени и окачени в гардеробната. Обувките му бяха подредени на стойките и идеално излъскани.

От другата страна на коридора бе детският апартамент на Катрин.

Преди Хектор да се нанесе, Дейв Имбис бе долетял от Абу Зара с куфарчето си с електронни джаджи, бе сканирал целия дом от мазето до таванското помещение и го бе обявил за напълно чист от подслушващи устройства и други „гадости“.

Хектор реши, че за в бъдеще ще живее ту в „Кръстопътя“, ту в „Сийскейп Маншънс“, като прекарва по десет дни на всяко място. По този начин щеше да се наслаждава както на трескавия живот в метрополиса, така и на безметежността на пустинното кралство.

Първата вечер, която прекара в новия си дом, той покани трима стари другари от дните си в авиодесантните служби със съпругите им. Вечерята премина весело и той си легна късно след полунощ.