Порочен кръг

***

Същата година Бриони Лий навърши дванайсет години и тази година остана незабравима за семейство Банок.

През май Хенри вкара в експлоатация първия си петролен кладенец в открито море, а пазарната капитализация на „Банок Ойл“ стигна десет милиарда долара. През юли той купи „Гълфстрийм V“ за лични цели и по правило го пилотираше сам.

Същия месец семейство Банок се преместиха в новия им дом на Форест Драйв. Проектирано лично от Андрю Муркрофт от архитектурното ателие „Муркрофт и Хей“, имението се разпростираше на шейсет декара градини, а къщата се състоеше от осем самостоятелни апартамента и бе отличена с наградата за най-хубава къща на Американската организация на архитектите.

През юни Карл Питър Банок навърши двайсет и две години и се дипломира с отличие в „Принстън“. След това постъпи на работа в централата на „Банок Ойл“ в Хюстън.

През юли Хенри Банок помоли стария си приятел адвоката Рони Бънтър да учреди „Семеен тръст Хенри Банок“, който да се грижи през превратностите на съдбата за всички членове на семейството през целия им живот. Двамата се трудиха много над формулировката на условията в членовете и клаузите на договора за доверително управление и през август Хенри удовлетворен го подписа.

Роналд Бънтър прибра оригинала в хранилището на фирмата си, а Хенри сложи единственото копие в собствения си сейф в дома си.

През август същата година лекарите в „Деветте бряста“ съобщиха на Хенри и Марлене, че Саша Жан никога няма да може да живее без надзор и следователно ще има нужда от постоянни грижи до края на живота си. Хенри не коментира заключението, а Марлене се заключи в луксозния си нов апартамент с бутилка джин „Бомбай Сапфайър“.

През септември Марлене Имелда Банок постъпи за тримесечна рехабилитационна програма за алкохолици в клиника в Хюстън.

През октомври Хенри Банок се разведе с Марлене Имелда Банок и получи пълни родителски права над двете им дъщери — Саша и Бриони. Карл вече беше пълнолетен, поради което името му отсъстваше от документите по развода. Когато бе изписана от клиниката, Марлене замина да живее сама на Каймановите острови във великолепно имение на брега, където за нея се грижеше многочислена прислуга. Всичко това бе част от споразумението за разтрогване на брака.

В края на октомври Управлението за гражданска авиация отказа да поднови свидетелството на Хенри Банок за пилотиране на граждански самолет. Причината — влошено здравословно състояние.

— Какви, по дяволите, ги говорите? — гневно се нахвърли Хенри върху лекаря, който бе провел прегледа. — Купил съм си „Гълфстрийм“ за дванайсет милиона долара. Не можете да анулирате разрешителното ми сега. Здрав съм колкото бях, когато пилотирах изтребителите „Сейбър“ в Корея.

— Нека ви напомня с уважение, господин Банок, че това е било преди трийсет години. Само че от тогава до сега сте работили като товарен кон. Кога за последен път ползвахте отпуск?

— Какво общо има това с проблема, дявол да го вземе? Аз нямам време за отпуск и почивки.

— Точно това исках да подчертая, сър! Кажете ми в такъв случай колко хавански пури сте изпушили след Корея? Колкото бутилки „Джак Даниелс“ сте изпразнили? Колко време сте прекарали в залата за фитнес?

— Държиш се много дръзко с мен, приятелю! — почервеня Хенри. — Това си е лично моя работа.

— Извинявам се. Но трябва да ви съобщя, че страдате от класически случай на предсърдно мъждене.

— Спести ми проклетия си жаргон. За какво мъждене дрънкаш?

— Опитвам се да ви обясня, че сърцето ви танцува като надрусан със стероиди Джийн Кели. Но това е само половината истина. Кръвното ви налягане е в космоса при Нийл Армстронг. Ако ви бях личен лекар, незабавно щях да ви назнача кумадин, господин Банок.

— В такъв случай, слава богу, че не си ми личен лекар. Чувал съм за този кумадин. И знам отлично, че е отрова за плъхове и изобщо няма вкуса на „Джак Даниелс“, така че можеш сам да си го назначиш, да го направиш на топче и да си го завреш отзад, доктор Менгеле! — С тези думи Хенри стана и гневно напусна кабинета.

Дори без пилотската си книжка Хенри продължи да пилотира любимия си „Гълфстрийм“. До него седяха двама високоплатени професионални пилоти в готовност да го заместят в случай на нужда.

Но понякога посред нощ той се събуждаше, усещайки сърцето си да пърха в гърдите му. Отказа да се прегледа при друг лекар. Не искаше да чува отново смъртната си присъда.

След предупреждението, че дните му са преброени, той започна да работи дори още повече. Мисълта да се откаже от хаванските пури и уискито беше непоносима и той я изгони от съзнанието си.

През ноември Бриони Лий спечели щатската математическа олимпиада в конкуренция с ученици три-четири години по-големи от нея, с което дотолкова впечатли съучениците си, че те гласуваха за нея като най-вероятното лице, което някога би могло да стане президент на Съединените щати. Тя беше поела от майка си грижата за редовните посещения на по-голямата си сестра.

Всяка неделя Бонзо Барнс, цветнокожият шофьор и телохранител на Хенри, я откарваше до „Деветте бряста“, където тя прекарваше деня със Саша. Бонзо бе бивш претендент за шампионската титла по бокс в тежка категория. Като повечето възрастни, той също обожаваше малката Бриони. Тя сядаше отпред до него и двамата щастливо си бъбреха по целия път до Пасадина и обратно.

През декември същата година, докато баща му бе в Абу Зара за ревизия на концесиите на „Банок Ойл“ в тази страна, Карл Питър Банок най-сетне разби паролите на сейфа на Хенри Банок.

Карл бе открил място на терасата над плувния басейн, откъдето можеше скришом да наднича в кабинета на баща си. Една събота сутрин той наблюдаваше през бинокъл „Цайс“ с десеткратно увеличение как Хенри сяда зад бюрото си и отлепя копринената подплата на черния си кожен бележник. След това извади скритата там визитна картичка.

На гърба на визитката Хенри бе написал с едрия си почерк дълга поредица от букви и цифри. Той стана и прекоси стаята до стоманената врата на личния си сейф. Правейки често справка с написаното на картичката, Хенри завъртя в двете посоки диска на ключалката, за да набере паролата, след което завъртя колелото за заключване в посока, обратна на часовниковата стрелка, и отвори масивната врата.

Наложи се Карл да изчака няколко седмици Хенри да замине в поредната си командировка, но след това разполагаше с десет дни и нощи, за да свърши работата.

Първата нощ, след поредица влудяващи опити да налучка, той успя да надвие сложната последователност от знаци, деактивира заключващия механизъм и отвори стоманената врата на хранилището.

На следващата нощ фотографира вътрешността му и разположението на съдържанието. Преди да посмее да мръдне каквото и да е било, той искаше да е сигурен, че ще може да върне всичко в първоначалното му положение. Знаеше, че баща му веднага би забелязал евентуална промяна.

Носеше хирургически ръкавици през цялото време, за да не остави отпечатъци в сейфа, и работеше с изключителна прецизност, като обръщаше внимание и на най-дребните детайли.

На третата нощ вече можеше да започне разглеждането на съдържанието на хранилището. Златните кюлчета бяха струпани на пода, където тежестта им се поемаше от стоманата и бетонните основи. Пресметна на око, че купчината беше на стойност около петдесет-шейсет милиона долара.

Поведението на Хенри винаги бе диктувано от особена смес на безразсъдна смелост и благоразумна предпазливост. Тази купчина явно представляваше малкият му кризисен фонд.

На първата редица полици бяха военните медали на Хенри и грамотите от дните му в американската авиация, редом със снимки и сувенири, имащи значение за него. Следваха полици с папки с документи, сертификати за притежание на акции, облигации и нотариални актове на многобройните имоти и концесии, които Хенри притежаваше като физическо лице. Другите му значителни активи бяха на името на „Банок Ойл Корпорейшън“.

Карл намери онова, което търсеше, най-отгоре.

Вече знаеше за съществуването на „Семеен тръст Хенри Банок“. Още докато бе следвал в „Принстън“, той бе започнал да бърника в телефоните на баща си в спалнята и кабинета му. Дори бе опитал да получи достъп до частните му телефонни линии в централата на „Банок Ойл“, но защитният кордон около сградата се бе оказал непреодолим.

Карл се бе примирил да подслушва само линията към основната спалня, по която Хенри провеждаше многобройни разговори с бившите си съпруги и метреси. По-важно обаче бе, че Карл успя да запише разговорите, които Хенри бе провел от кабинета си долу, сред които имаше такива с деловите му партньори, и най-вече с неговите адвокати.

Карл бе успял да проследи някои от дискусиите между Хенри и Роналд Бънтър, главния му адвокат, докато двамата бяха сглобявали „скелета“ на учредителния договор за семейния тръст. Той обаче бе получил само бегла представа за точното съдържание и условията в окончателния текст на договора.

И ето че сега бе намерил копието за Хенри, представляващо обемист том, по средата на най-горната полица.

Но не подходи прибързано към него. Разгледа го подробно с лупа, преди да го разтвори. Записа си номерата на страниците, които Хенри бе слепил с микроскопични капчици лепило. Раздели ги внимателно и отново ги слепи, когато приключи с тях.

Между страница 30 и 31 намери косъма, оставен там от Хенри, за да заложи капан за натрапниците. Позна, че е от космите на самия Хенри — къдрав и жилав, явно откъснат от бакенбардите му. Карл го прибра грижливо в чист бял плик и го върна на мястото му, след като свърши с документа.

Всички тези предпазни мерки оставиха на Карл три спокойни нощи преди завръщането на баща му от Близкия изток. През тези нощи той успя да прегледа договора на „Семеен тръст Хенри Банок“.

Онова, което прочете, го изпълни с усещане за нова мощ. Семейният тръст му даваше всесилна власт. Сега беше въоръжен срещу света и скрит зад многомилиардна броня. Беше неуязвим.