Порочен кръг

***

Онази неделя вечер Бриони се прибра от посещението си в „Деветте бряста“, а в алеята пред къщата бе спрял новият „Форд Мустанг“ на Карл. Точно когато тя влизаше през входната врата, Карл слизаше на бегом по стълбището. Беше в костюм и с вратовръзка. Обувките му бяха лъснати, а косата му зализана и лъскава от брилянтина.

— Здравей, Бри! — извика й той. — Как е малката ни изкукала сестра? Все още ли си играе с феите?

— Саша е добре. Тя е много мило и прекрасно момиче — отговори Бриони, но не можа да се насили да го погледне в лицето… в самодоволното му арогантно лице.

Карл бързо загуби интерес към Саша. Беше споменал името й само за да подразни Бриони. Спря пред високото в цял ръст огледало в основата на стълбището и нагласи възела на вратовръзката си. После извади гребен и внимателно приглади няколкото стърчащи косъма.

— Чака ме голяма нощ. Тя ме преследва вече цял месец. Е, дойде й времето. Как изглеждам, Бри? — обърна се към нея той и разпери ръце: — Та-та…! Мечтата на всяка жена, нали?

Бриони спря пред него и се принуди да го разгледа изучаващо. Много от приятелките й се кълняха, че Карл бил най-красивият мъж, когото някога са виждали. И изведнъж осъзна, че го ненавижда — той беше просто една извратена садистична свиня.

— Знаеш ли, Карл… за първи път забелязвам, че дясното ти око е по-голямо от лявото — подхвърли тя, а той изумено се обърна пак към огледалото. Тя се мушна покрай него и изтича нагоре по стълбите, знаеше, че сега той ще агонизира седмици наред за размера на очите си. Стана й приятно.

Баща й беше извън града. Беше излетял с новия си реактивен самолет за някаква смешна малка страна в Близкия изток, наречена Абу Зара, и щеше да отсъства следващите десетина дни. Беше сама в голямата къща. Позвъни в кухнята и попита Куки дали може да вечеря в столовата за персонала с прислугата, вместо да се храни самичка в голямата стара трапезария. Куки се зарадва. Всички обичаха Бриони.

— Специално ще ви изпека ябълков пай, госпожице Бри.

— Ти си истинско съкровище, Куки. Знаеш, че това е най-любимият ми десерт!

След вечеря Бриони се заключи в нейния кабинет, който бе в съседство със спалнята й, и копира в стария си мобилен телефон записа, който бе направила в „Деветте бряста". Докато слушаше сладкия бебешки глас на Саша да разказва за отвратителните перверзни, тя усети, че отново се изпълва с неудържим гняв.

Улови се, че мисли за ловджийската пушка 10-и калибър в работната стая на баща й на долния етаж. Хенри я бе научил да стреля по глинени гълъби и тя се бе превърнала в доста добър стрелец. Но сега бе на прага да загуби чувството си за мярка и логичното си мислене. Трябваше да положи усилия, за да се върне към първоначалния план.

Когато завърши копирането на записа, тя заключи телефона в нощното си шкафче и седна на бюрото, за Да напише домашното си за следващия ден. Изключи лампата малко преди десет, но остана будна почти до полунощ. Тогава заспа, но бе събудена от рева на мустанга, приближаващ до дългата алея за коли. Карл винаги караше много бързо, когато беше пил. Погледна часовника и видя, че е три и десет през нощта.

На следващата сутрин закуси в кухнята при Куки, а Бонзо я откара до училището, преди Карл да се бе излюпил от спалнята си.

През голямото междучасие повери старата си „Нокия“ с резервното копие на несвързаните разкрития на Саша на най-добрата си приятелка Алисън Демпър. Опасяваше се, че ако държи записа у дома, Карл може случайно да го намери.

— Закълни ми се във всичко най-мило за теб, че няма да кажеш на никого, че съм ти го дала! — помоли тя Алисън, която бе, меко казано, заинтригувана, но послушно плю на пръста си, прекръсти се и се закле в живота си.

След училище Бриони се оплака от главоболие и бе освободена от часа по изкуство. Прибра се направо у дома и зачака брат си Карл да се прибере след работния си ден в централата на „Банок Ойл“. Той обикновено се отбиваше за по бира с приятелите си в „Трубадур Ин“, но тази вечер се прибра с гръм и трясък по алеята малко преди седем.

Бриони седеше до прозореца в спалнята си. Подаде се навън и му извика, докато той излизаше от колата и затръшваше вратата:

— Здрасти, Карл! Ако имаш няколко минутки, бих искала да поговоря с теб. Би ли се качил в спалнята ми?

— Веднага, сестричке.

Чу го да изтрополява по стълбите и след малко почука на вратата.

— Отворено е — каза тя, Карл отвори и спря на прага.

— Какво има?

Тя седеше на леглото, но за него бе преместила креслото в центъра на стаята.

— Влез, Карл. Седни. Искам да си поговорим за Саша.

Той затвори вратата и без желание се отправи към креслото. Излегна се в него и преметна крак през един от подлакътниците.

— И какво да говорим за Саша? Да не е видяла малки зелени човечета от Марс или си мисли, че най-сетне се е превърнала в розова полярна мечка — изсмя се той на собственото си остроумие.

— Би ли изслушал това — подаде му тя телефона.

— Сигурно е любимото ти рап парче…

Бриони го мразеше с такава сила, че беше неспособна да проговори.

Включи телефона и го остави на нощното шкафче.

Кратка пауза и след това се разнесе гласът на Саша. Карл веднага го позна. Поизправи се в креслото, свали крака си от подлакътника и чинно застана, прибрал двата си крака един до друг.

— Не ми хареса, когато накара нещото си да изцвърка в устата ми… имаше гаден вкус — каза Саша и Бриони видя брат й да трепва и да поглежда към прозореца, сякаш търсеше път за бягство. Но вниманието му отново бе привлечено от продължаващия разказ на Саша: — Мъчих се да си спомня името му. Той ми каза, че ми е брат, но аз нямам брат. Показа ми как да държа онова нещо и да го движа в ръката си нагоре-надолу, докато… изцвърка. Харесваше ми, когато ми казваше, че съм умна и колко много ме обичал.

Бриони взе телефона и превъртя записа с няколко секунди напред. Натисна отново бутона за възпроизвеждане и пак остави апарата на шкафчето. Сега гласът на Саша бе по-твърд и зрял:

— Брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя. Правилно ли постъпих, Бриони?

— Разбира се, сестричке моя. Ти си толкова добро момиче и винаги постъпваш правилно.

Бриони посегна и изключи записа, след което тихо попита в настъпилата тишина:

— Как мислиш, Карл, правилно ли си постъпил?

Устните му помръднаха, но не се чу никакъв звук. Той избърса лице в ръкава на сакото си и се загледа в потните следи по тъканта.

След това внезапно скочи, сграбчи телефона от нощното шкафче и без да спира движението на ръката си, го хвърли към вратата на банята. Устройството се разпадна на съставните си части. Младежът прекоси стаята с бързи и решителни крачки и стъпка останките.

Ръцете му трепереха и цялото му тяло се тресеше, когато се обърна с лице към Бриони:

— Тази развратница. Гадната малка курва. Ти и побърканата ти развратна сестра сте измислили всичко това. Признай си — ти си точно толкова луда, колкото е тя. И двете ме ревнувате. Опитвате се да ме дискредитирате пред баща ми. Но той ме обича.

— Баща ти е бил нацистки военнопрестъпник — тихо каза Бриони. — Казвал се е Куртмайер, пращал е хора в газовите камери, а после е въртял верига от бордеи. Ти си издънка на бащиното си гнило семе, Карл Куртмайер.

— Това е лъжа! — изрева той. — Твоя измислица. На теб и на лъжливата малка кучка — продължи да крещи той срещу нея.

— Нищо не съм измисляла — подчерта Бриони, без да повишава глас. — Майка ни ми разказа за баща ти един следобед, докато пиеше джин.

— Лъжа е! Баща ми е Хенри Банок. Аз съм единственият му син. Той ме обича и аз съм негов наследник. Ти и мръсното малко курве просто ревнувате. Искаш да го настроиш срещу мен. Затова разказваш тези отвратителни лъжи.

— Ние не сме ти сторили нищо. Ти си онзи, който се изгаври със собствената ти малка сестра. Ти си я принудил да прави ужасни и отблъскващи неща, а след това си я изнасилил и докарал до лудост.

— Лъжи! — извика той срещу нея. — Баща ми никога няма да повярва на лъжите ти.

— Ще повярва, когато чуе записа. — Бриони стана от леглото и спокойно се изправи пред него. Той се извърна, изтича до смачканите останки на телефона и падна на колене. Събра ги в шепа и ги прибра в джоба си.

— Няма вече запис — каза той. — Изчезна. И никога не е имало. Имало е една фантазия на побъркано момиче.

— Направих копие — отговори Бриони.

Той стана на крака и заплашително се приближи до нея.

— Къде е?

— На място, където не можеш да стигнеш.

— Дай ми го!

— Никога! — изсъска тя в лицето му и той я удари. С отворена длан я зашлеви през лицето. Плесницата я събори назад в леглото. Тя се надигна на лакти, усещайки в устата си вкуса на кръв. По бузата й потече струйка. Но кресна с окървавени устни, като ранена лъвица: — Никога!

Кръвта й го накара да обезумее. Кръвта винаги бе имала това въздействие върху него — забравяше за всичко. Хвърли се отгоре й и натисна раменете й към леглото. Беше два пъти по-възрастен от нея и повече от два пъти по-тежък. Силата му бе неудържима. Разкъса дрехите й и изсумтя:

— Сега ще те науча да ме уважаваш. Ще ти предам същия урок, който предадох на ненормалната ти сестра…

Тя изпищя, но той обхвана гърлото й с лявата си ръка, стисна го силно, а с дясната смъкна надолу бельото й и заби коляното между краката й.

— Можеш да пищиш колкото искаш. Никой няма да те чуе. Никой няма да ти се притече на помощ. Никой никога няма да ти повярва. — Гласът му бе станал дрезгав от похот. — Но се налага да ти предам урок по уважение.

Откопча с едно движение катарамата на колана си и разтвори панталоните си с такава сила, че едно от копчетата изхвърча. Сега бяха кожа до кожа.

Долната половина на тялото й и слабините й бяха по детски лишени от всякакво окосмяване. Тя беше още незрял плод — малък, стегнат и сух. Но той я разтвори безцеремонно и проникна насила в нея.

В агония, тя впи зъби в рамото му, което го накара да изругае и да отпусне задушаващия захват върху гърлото й, за да може да разтвори челюстите й. Сега вече и двамата кървяха.

Тя отметна назад глава и започна да крещи с всички сили, докато той продължаваше да се забива в нея.

В кухнята Куки чу писъците й и извика Бонзо Барнс, шофьора. Двамата се втурнаха нагоре по стълбите и нахлуха в спалнята на Бриони в момента, когато Карл се сгърчи в екстаза на оргазъм върху малкото голо тяло на Бриони.

Бонзо дръпна Карл от сестра му и го хвърли през стаята.

— Какво правиш бе, човек!? Та тя е дете. Сестра ти е, човече! Какво си мислиш, че й правиш? — изръмжа той. Вдигна Карл от пода за гърлото и го раздруса като плъх.

— Не го наранявай, Бонзо — извика му Куки. — Полицията ще се погрижи за него.

Бонзо го пусна и Карл седна на пода.

— Не, не викайте полицията — отчаяно се примоли той. — Баща ми се прибира утре. Той ще се погрижи за всичко. Ще ви плати…

— Млъквай, гадно животно. Предупреждавам те, човече — заплашително се надвеси над него Бонзо.

Бриони плачеше горчиво от шок и болка. Куки я притисна до гърдите си и започна да я утешава:

— Шшшт, миличка… Той няма да ти стори нищо повече. Вече си в безопасност.

Пресегна се и вдигна слушалката на стационарния телефон на нощното шкафче. Номерът за повикване на помощ бе записан фабрично в паметта. Службата се отзова почти незабавно.

— Тук има изнасилено малко момиче. Кърви много лошо. Хванахме перверзника, докато я изнасилваше. Изпратете полиция и линейка.

Двайсет минути по-късно пристигнаха две патрулни коли на полицията. Изслушаха показанията на Куки и Бонзо и се обърнаха към Бриони.

Момичето стана от леглото. Изправи се пред полицаите. Дрехите й бяха разкъсани и окървавени. Лицето й бе подпухнало, едното й око бе насинено и полузатворено. Трепереше неудържимо.

Направи крачка напред към сержанта, но по бедрото изпод полата потече тънка струйка кръв. Простена и се улови за долната част на корема. Сгъна се надве и бавно се отпусна на колене. Куки й помогна да се изправи и я притисна към себе си.

— Мили боже! — ахна сержантът. — Сложете белезниците на този нещастник и веднага го откарайте в участъка.

Хората му сграбчиха Карл и извиха ръцете му зад гърба.

— По-леко, дявол да ви вземе! — протестира Карл. — Няма нужда от грубости.

— А ти трябваше ли да си груб с малкото момиче? — попита го един от тях, докато щракваше белезниците на китките му. После погледна своя сержант: — Арестуваният се съпротивлява, сержант. Дали да не му сложим и прангите на краката за всеки случай?

Сержантът кимна одобрително, после се обърна към Куки:

— Трябва да закараме детето в болницата. Има спешна нужда от лекар.

Куки загърна одеялото около раменете на Бриони. Бонзо я взе на ръце и се затича с нея към чакащата полицейска кола.