Порочен кръг

***

Четири дни по-късно Карл и Джони се разделиха на летището в Хараре.

Джони се качи на транспортен камион на зимбабвийската армия и бе откаран на повече от триста километра в долината на Замбези до военен тренировъчен лагер в непристъпната джунгла.

Лейтенант Самуел Енгвеняма го посрещна с добре дошъл и го придружи до жилището му в една от сглобяемите бараки. Там Джони се преоблече в бойна униформа и обу войнишките ботуши, оставени върху походното му легло. След това Сам Енгвеняма проведе импровизиран военен парад, за да му представи наличните сили.

Джони Конго остана доволен от видяното. В интерес на истината, бе очаквал нещо много по-лошо. Войниците определено не бяха американски морски пехотинци, но набитото му око разпозна високия им боен дух. С малко работа те щяха да станат достатъчно добри за онова, което ги очакваше.

Най-доволен обаче бе от Сам Енгвеняма. Той бе ветеран от многобройни мръсни сблъсъци из джунглата с родезийската армия на Йън Смит. Беше корав мъж с безстрастния поглед на канибал. Сам видя същото в Джони Конго.

През следващите дни Сам и бойците му трябваше да вложат всичко от себе си, за да бъдат на нивото на издръжливостта на Джони, но не можеха да се сравняват с него в боравенето с ножа, пистолета и автомата, а още по-малко с опита му в бойните изкуства и използването на джунглата. Не след дълго Сам Енгвеняма започна да се отнася с Джони с безусловен респект и лоялност.

Джони беше много взискателен и към края на третата седмица бе трансформирал хората си, ако не изцяло, поне донякъде, в морски пехотинци.