Порочен кръг

***

На десетия ден на процеса Мелъди Страус стана, за да изложи тезата на обвинението, и бе посрещната с порой от възражения от страна на защитата.

Още от самото начало адвокатите на обвиняемия поставиха под съмнение способността на Саша Жан Банок да даде показания поради умственото й състояние.

И двете страни призоваха експерти за свидетели. Мелъди Страус призова двама служители от персонала на психиатрична клиника „Деветте бряста“, които се бяха занимавали със Саша в течение на дълги години. И двамата свидетелстваха, че напоследък Саша показва подчертано трайно подобрение на паметта и способността да възпроизвежда събития от миналото си. Това те отдаваха на влиянието на по-малката й сестра Бриони Лий и на преживения от нея катарзис, след като си бе спомнила травматизиращото събитие, по-точно верига от събития, случили се с нея в ранното й детство.

По време на разпита те дадоха допълнителни показания, че симптомите на Саша и умственото й състояние са учебен пример за ефекта на упражнявано в ранно детство сексуално насилие при утежняващи обстоятелства и в условията на рецидив.

Призованият от защитата експерт бе почетен професор в катедрата по психология в лосанджелиския Университет на Калифорния, който каза, че е прегледал Саша и по негово мнение тя не е в състояние да даде показания под клетва, защото не разбира значението на този акт. Професорът застъпи мнението, че всякакви дадени от нея показания биха били абсолютно ненадеждни, а процесът на разпита ще бъде толкова травмиращ, че има сериозна вероятност тя да получи значителни трайни психически увреждания от преживяното.

Мелъди поиска от съдията да позволи Саша да даде показания в неговия кабинет, като защитата и журито наблюдават и слушат от съседна стая по система за вътрешна телевизионна връзка, така че момичето да не подозира за тяхното присъствие. След научен дебат по предложението съдия Чембърлейн го отхвърли.

След това Мелъди поиска от съдията да позволи възпроизвеждането пред журито на записа на Бриони, в който Саша говори за връзката си с брат си Карл.

Това отново предизвика буря от възражения от страна на защитата и съдия Чембърлейн отново отклони искането на обвинението.

Това постави Мелъди пред съдбоносен избор: тя можеше да предизвика съдбата и да призове Саша Жан като свидетел или да се откаже от обвинението в „сексуално насилие при утежняващи обстоятелства спрямо едно или повече лица под четиринайсетгодишна възраст в условия на рецидив“. И да отиде на процес единствено с показанията на Бриони Лий за нейното изнасилване.

Мелъди Страус се обърна за съвет към Бриони Лий Банок. За краткото време на познанството им между двете се бе развила специална връзка. Бриони бързо бе харесала прокурорката и бе започнала да й има доверие, а Мелъди бе впечатлена от зрелостта, куража и здравия разум на момичето. Трогателна бе и дълбоката обич и вярност към сестра й, придружени с интуитивно разбиране на състоянието на обремененото момиче.

— Какво ще направи Саша, ако пред всички тези хора я попитам какво й е сторил Карл? — зададе Мелъди измъчващия я въпрос, на който Бриони отговори без колебание.

Ще се свлече на пода и ще се свие на кълбо като зародиш, ще засмуче палеца си, ще заудря глава в земята и ще се пренесе в нейния измислен свят.

На следващия ден, за да защити и опази Бриони, Мелъди Страус оттегли обвинението в повтарящо се сексуално насилие при утежняващи обстоятелства спрямо малолетни, което би могло да доведе до смъртно наказание.

Пришпорена от този относителен неуспех, Мелъди Страус се нахвърли с нови сили в обосноваването на останалите обвинения срещу Карл Банок в цялата им пълнота.

Тя призова на свидетелската скамейка Бриони Банок. Защитата отвърна с поредица от възражения: Бриони била невръстно дете, не разбирала задаваните й въпроси, била неспособна да даде достоверни и смислени показания.

Съдия Чембърлейн обяви двучасово прекъсване, за да обмисли възраженията. Поговори на четири очи с Бриони в кабинета си и се върна в залата, за да обяви пред журито:

— Тази млада госпожица ми демонстрира повече интелект и зрялост от мнозина тридесет- и четиридесетгодишни мъже и жени, заставали някога пред мен в тази зала. Възражението на защитата се отхвърля. Госпожица Бриони Лий Банок може да заеме мястото на свидетелската скамейка.

И докато тя стоеше там, водещият адвокат за защитата Джон Маршъс се приближи, за да я срине и унищожи доверието в нея.

Мелъди Страус бе подготвила Бриони за изпитанието, като я бе инструктирала как да се държи и я бе осведомила какъв тип въпроси може да й бъдат зададени.

— Отговаряй кратко и по същество — я бе посъветвала тя. — Не си позволявай да се отклоняваш.

Бриони се представи като свидетел ветеран. Отговори на всички въпроси ясно и вежливо.

— Кога за първи път заподозря, че сестра ти е била сексуално малтретирана? — попита я Мелъди.

— Когато тя ме предупреди да не позволявам на никого да ме докосва по интимните части, защото това ще ме нарани. Бях сигурна, че някой й го е причинил.

— Възражение! Предположение! — моментално скочи на крака Джон Маршъс.

— Възражението се отхвърля — заяви съдия Чембърлейн.

— Каза ли тя кой й го е причинил?

— Не първия път, но колкото повече говореше, толкова повече неща си спомняше. Мисля, че се бе опитала да забрави отвратителните неща, които са й се случили.

— И накрая си спомни името?

— Да, госпожо. Помня точните й думи. Тя каза: „Да, сега си спомням, че пак брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя“.

— Възражение! — изрева Джон Маршъс. — Преразказва!

— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Свидетелката описва разговор, на който лично е присъствала. Журито да се съобрази със значението на този отговор.

Мелъди Страус премина към събитията след като Бриони бе обвинила Карл Банок със записа на описаните от Саша поредица гаври с нея.

— Възражение! Споменатият запис е с недоказан произход и беше изключен от списъка на веществените доказателства — извика Джон Маршъс.

— Госпожице Страус…? — покани я съдията да възрази.

— Ваша чест, аз нямам за цел да използвам записа като веществено доказателство, просто се позовавам на него, за да изясним последователността на събитията от онази вечер.

— Възражението се отхвърля. Можете да продължите.

Бриони описа как Карл я е нападнал.

— Той поиска да разбере какво съм направила с моето копие на оригиналния запис на казаното от Саша. Отказах да му съобщя. Тогава той ме удари по лицето и ме събори на леглото.

— Причини ли ти някакви наранявания?

— Лявото ми око отече и посиня. Носът ми кървеше, а устната ми бе сцепена, поради което устата ми се пълнеше с кръв.

Жените в състава на журито ахнаха, зашепнаха помежду си и се спогледаха ужасено.

На първия ред на присъстващите в залата Хенри Банок се смръщи и гневно изгледа доведения си син, който седеше в заграждението за арестувани. Той не бе пропуснал нито час от гледането на делото и се надяваше с присъствието си да окуражи Бриони в това изпитание.

— Какво стана, след като той те удари и събори на леглото, Бриони? — попита Мелъди Страус.

— Карл ме заплаши, че ще ме научи да го уважавам по начина, по който е постъпил със сестра ми Саша.

— Когато казваш Карл, имаш ли предвид брат си Карл Банок, обвиняемия?

— Точно така, госпожо.

Джон Маршъс не пропусна да се намеси:

— Възражение! Карл Банок не е брат на свидетелката.

— Приемам поправката — не по-малко бързо реагира Мелъди Страус. — Трябваше да кажа „доведения ти брат“. Тази роднинска връзка също е включена в дефиницията за кръвосмешение в наказателния кодекс на щата Тексас.

— Възражение!

— Оттеглям последната си забележка и я запазвам за пледоарията си. — Тя се обърна пак към Бриони: — И какво направи тогава обвиняемият?

— Качи се върху мен и ме разсъблече.

— Ти опита ли се да му се противопоставиш?

— Опитах с всички сили, но той е много по-голям и по-силен от мен, госпожо. Освен това аз бях все още замаяна от нанесения ми удар.

— Какво се случи, след като той те разсъблече?

— Извади пениса си…

Седящият до масата на защитата Карл Банок покри лице с ръцете си и звучно се разплака. Джон Маршъс скочи на крака.

— Ваша чест, клиентът ми е смазан от тези обвинения. Призовавам ви да проявите разбиране и настоявам за прекъсване, за да дойде той на себе си.

— Господин Маршъс, по всичко личи, че клиентът ви е силен и решителен индивид. Уверен съм, че ще може да издържи още малко. Свидетелят може да отговори на въпроса.

— Извади пениса си и насила го вкара в мен, във влагалището ми — преглътна тежко Бриони и избърса очите си. — Заболя ме силно. Беше най-силната болка, която някога съм изпитвала. Изпищях и започнах да се боря, но той не преставаше да го натиска в мен. Тогава се появи Бонзо и го издърпа, но болката не спираше и видях, че кървя… оттам. Дойде и Куки, прегърна ме, каза ми, че това е краят и че Карл никога повече няма да може да ме нарани. Каза, че няма да позволи на никого да ме нарани пак. — Бриони се сви на стола, зарови лице в ръцете си и се разрида.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест — тихо каза Мелъди Страус.

Джон Маршъс скочи на крака.

— Кръстосан разпит, Ваша чест.

— Съдът прекъсва работа до утре, десет сутринта. Ще се наложи да проведете кръстосания си разпит тогава, господин Маршъс.