Порочен кръг

***

Карл Банок и Джони Конго седяха един до друг в килията на Джони и гледаха видеото на екрана на компютъра. Бяха го пуснали за трети път, но и двамата бяха все така възбудени и въодушевени както при първия път.

От четиристотин часа заснет материал Амарантус бе подбрал въз основа на професионалния си опит и бе монтирал четиридесет минути. Крайният резултат бе отвратителен и мъчителен за всеки, с изключение на най-големите садисти. Карл и Джони му се наслаждаваха. Те бурно избухваха в смях в сюблимните моменти, сякаш бяха свидетели на невероятна комедия.

— Пусни го пак! — помоли Джони. — Толкова е забавно. Много ми харесва, когато давят дъртата кучка. Като извадят главата й от водата, от носа й изригва струя от вода и сополи.

— Да, това си го бива. Но на мен още повече ми харесва как Бриони коленичи пред главния пич и се моли за живота на майка си, а той я рита в устата и тя сяда на задника си, плюейки кръв и строшени зъби. Това е наистина готино, пич.

Ала и двамата бяха единодушни, че финалната сцена е най-добрата от цялото шоу. Макар вече да го бяха гледали, те се накланяха в очакване на момента, когато Бриони, смазана и изкормена, надига глава от калта и вика баща си. Двамата в хор я имитираха, подигравателно ридаейки:

— Татко!

После избухваха в радостен смях, когато Бриони обръщаше в агония очи към небето, докато прасетата се боричкаха над нея.

— Тази сцена направо ме убива! — едва не се задави от собствения си смях Карл. — Не знам откъде го изкопа този Амарантус, но той заслужава „Оскар“.

— Да, пич. Човекът направо си е гений. Всеки път, като гледам тази част с „Татко!“, се надървям както не можеш да си представиш!

— Това не означава нищо. Ти се надървяш от всичко, чернилко, дори от минаващ автобус — подразни го Карл.

— Да, мога и от автобус — съгласи се Джони. — Стига да е пълен с ученички. Но не искаш ли да погледнеш какво имам сега?

— Добре — прояви интерес Карл. — Покажи ми го!

Джони се облегна на стола си, показа всичко и Карл гръмко се изсмя.

— Можеш да потопиш руски боен кораб с това черно торпедо.

— И какво ще направим по въпроса, белокожко?

— Знаеш отлично какво ще направя аз, чернилко — каза Карл и коленичи пред него.

Когато по-късно си поеха дъх, Джони попита:

— Кажи ми, кога ще изпратиш видеото на… татко си? — Изрече последната дума със същия патос като на умиращото момиче във видеото и двамата отново се разсмяха.

После Карл отговори сериозно:

— Веднага щом измислим начин Хенри Банок да не може да проследи откъде е изпратено.

— Баща ти не е забогатял с глупост — изтъкна Джони. — Щом го види, и веднага ще се досети откъде е лентата.

— Да, пич, нали и аз искам точно това. Това е моето наказание за онова, което ми причини. Искам да го знае, но и никога да не може да ми го припише.