Порочен кръг

***

Настойчивите трели на звънеца събудиха Вики Вусамазулу. Тя седна в леглото си напълно замаяна. Беше взела приспивателно хапче. Погледна светещия циферблат на часовника на шкафчето до себе си — беше почти два часът сутринта.

Слава богу, че госпожа Чърч е глуха като пън. Вики се опита да изгони съня от очите си, като ги разтри с юмруци. Госпожа Чърч бе хазяйката й. Живееше на горния етаж и Вики знаеше от опит, че когато си ляга, сваля слуховия си апарат. Беше много стриктна и проклета дърта брантия, а Вики бе единствената й наемателка.

Звънецът отново иззвъня. Вики запали лампата, отметна чаршафите и стъпи на пода. Беше в късичка пижамка в цветен мотив. Излезе, леко залитайки, в коридора и отиде до вратата в края му.

Увери се, че двете вериги са надеждно сложени, и едва тогава се надигна на пръсти, за да погледне през шпионката. Посетителят отвън стоеше с гръб към нея.

— Кой е? — раздразнено попита тя. Мъжът се обърна с лице и тя веднага го позна.

Ахна от изненада и удоволствие и веднага се разсъни. Дори не предполагаше, че Алеутеца може да е в града.

— Отвори шибаната врата, кучко — изръмжа той.

— Алеутецо! О, боже…! Ти ли си наистина? Мислех, че повече няма да се върнеш. — Беше толкова възбудена, че ръцете й се оплетоха във веригите. — Чакай! Не си тръгвай. Само секунда… Чакай, Алеутецо, мили…

Успя най-сетне да отвори и изтича навън, за да го прегърне, но той я блъсна встрани и влезе в апартамента. Тръгна по коридора към спалнята й, без да поглежда назад към нея. Тя затвори входната врата, но реши да не се бави с поставянето на веригите. Побърза да го настигне.

— Мислех, че няма да се върнеш. Не трябваше да се съмнявам в теб. Знаех си, че ще удържиш на думата си. Толкова ми липсваше. Толкова, толкова ми липсваше — бърбореше тя несвързано от вълнение.

Той седна на леглото. Гледаше я малко странно.

— Послушна ли беше, докато ме нямаше?

— О, да, да… Стоях си всяка вечер у дома и те чаках. Не съм поглеждала друг мъж. Толкова те обичам.

— Лъжеш ме — каза той с онзи специален, тих и смразяващ глас, от който тя се разтреперваше. — Мисля, че си била една малка лоша кучка. И мисля, че сега ще трябва да те накажа.

Играта й беше добре позната и зърната под тънката тъкан на горнището на пижамата й се втвърдиха.

— Съблечи се! — заповяда й Алеутеца и тя издърпа дрехата през главата си, смачка я на топка и я хвърли на леглото до него. После изу късите гащета от хълбоците си и ги остави да паднат около глезените й. Ритна ги встрани и застана чисто гола пред него.

— Ще ме биеш ли, Алеутецо? — изплашено попита и прикри с ръце слабините си.

— Махни си оттам ръцете и ела тук — повика я той със свит пръст и тя се приближи до него. — Разтвори си краката, кучко.

Тя се разкрачи. Той се наведе напред и сложи ръка между бедрата й.

— По-широко! — заповяда.

Тя усети пръста му да се върти в нея и й се прииска това никога да не свършва. Тласна таза си към него и усети пръста му да докосва клитора й.

— Плъзгава си като кълбо змиорки там, мръсна кучко — каза той. — Но разбираш, че ще трябва да те накажа, понеже си била толкова лоша.

— Да, разбирам.

— Господарю. Наричай ме „господарю“. Или вече забрави? — Той направи нещо с пръста си, което беше толкова болезнено, че тя изскимтя. Усещането бе, като че ли беше разкъсал нещо в нея. Очите й широко се разтвориха от болката, която бе едновременно толкова сластна, че тя усети как приближава върха на първия си оргазъм.

— Да, разбирам, господарю.

Той извади пръста си от нея и го навря в лицето й.

— Виж сега какво направи, малка мръсна кучко! Изцапа чистия ми пръст с гадната си путка.

— Съжалявам, господарю. Не исках…

— На колене! — заповяда той и тя падна на колене пред него. Той й подаде пръста си. — Изсмучи го, за да го изчистиш.

Тя го пое в устата си и той го набута надолу в гърлото й… толкова дълбоко, че раменете й се повдигнаха от рефлекса да повърне.

— Признай… беше ли наистина лоша, докато ме нямаше?

Тя издаде неразбираем звук на несъгласие. Лицето й се изду от задушаване. Той се облегна назад и извади пръста си от устата й. Тя облекчено се разрида и тялото й се разтресе, докато се бореше за въздух. Погледна към него с налети с кръв и плувнали в сълзи очи.

Той извади ръка иззад гърба си и тя видя, че държи нож. Натисна бутона за отваряне и острието щракна под носа й. Беше седемнайсет сантиметра дълго и блестящо като слънчев лъч.

Това вече беше нещо ново. Досега не й бе показвал нож. Опита се да се отдръпне назад на колене, но той сграбчи пижамата й, преметна я през врата й и я задържа като кученце на каишка.

— Говорила си за мен на други хора, нали, кучко?

— Не! — прошепна тя и силно поклати глава.

— Не ме лъжи, краво! — Убоде я по бузата с върха на ножа и тя изквича от изненада и болка.

— Моля те, не ми причинявай повече болка. Тези игри вече не ми харесват. Отсега нататък не искам да ги играя. Прибери ножа си, Алеутецо.

— Но това не е игра. Разказала си на Хектор Крос за мен, кучко.

— Не, не съм.

Но въпреки отрицанието той видя в очите й, че се досеща. Лицето й се изкриви от ужас.

— Да, направила си го. Казала си му къде да ме намери — изсмя се той.

— Моля те… Не разбираш.

Без да обръща внимание на протестите й, той продължи с нисък, приятелски и успокоителен тон:

— Не се безпокой, направи каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. Хвани лявото си ухо и го опъни встрани колкото е възможно. — Тя го изгледа в тъпо неразбиране и той повтори: — Направи го, Виктория. Направи го, ако наистина ме обичаш — настоя.

Тя повдигна ръка, хвана с два пръста меката част на ухото си и го опъна встрани.

— Отлично — промърмори той и с едно бързо замахване отряза ухото й до скалпа.

Тя изкрещя и ужасена погледна отрязаното ухо, което продължаваше да държи между пръстите си.

— Сега го изяж. Сложи го в устата си и го глътни — тихо й нареди той.

Кръвта от раната капеше по гърдите й и се стичаше на струйка между тях. Ала тя не можеше да откъсне погледа си от отрязаното ухо. Той я убоде по шията с ножа, тя се стресна и го погледна.

— Отвори си устата — заповяда той и пак я убоде. Тя отвори уста. — Сега го сложи вътре и го глътни.

— Не! — отказа тя. — Извинявам се… не исках да го направя. Нека ти обясня…

Той докосна веждата й с ножа си.

— Изяж го или ще изчовъркам очите ти едно по едно.

Тя сложи ухото в устата си.

— Видя ли…? Не е толкова лошо. Предполагам, Че дори е доста вкусно, а? — Раменете й отново се разтресоха. — Не, не прави това. Глътни го…

Тя направи усилие да се подчини. Лицето и гърлото й се изкривиха. Накрая успя с мъка да преглътне. Задиша учестено и с дрезгав глас го увери:

— Това е…. Глътнах го.

— Чудесно. Гордея се с теб.

— Моля те, умолявам те… стига толкова! Моля те, не ме наранявай повече! — Виктория горчиво се разрида, мятайки глава наляво-надясно.

— Да спирам ли? — подигравателно се изненада той. — Че ние едва започваме… Защото има нещо, което искаш да ми разкажеш, нали, Вики? Искаш да ми разкажеш с кого си разговаряла за мен, нали?

— Никога не съм казвала на никого за теб, кълна се в гроба на майка ми!

По лицето й се стичаха сълзи. Поемаше въздух на дълбоки разтърсващи вдишвания.

— Лъжеш, Вики. Ще трябва да те принудя да изядеш и другото си ухо.

Той я натисна да падне на колене, сграбчи оставащото й ухо и го опъна встрани като парче гума. Опря ножа върху него и Вики изкрещя.

Настя чу този писък.