Порочен кръг

***

Когато Хектор и Джо се върнаха от плажа, те се отправиха направо към киносалона и Хектор тихо отвори вратата. Тримата на седалките бяха толкова вглъбени, че за момент никой от тях не усети, че са наблюдавани.

— Хайде, Пади — подкани Настя. — Чети по-бързо. Искам да разбера как свършва… — В този момент тя долови чуждото присъствие и се извърна към вратата. — Хектор, истина ли е това, което се разказва в тази книга, или е поредната ти лоша шега?

— Самата истина е, Нази. Дори аз никога не бих си позволил да се шегувам по този начин.

— Малката ни! Кати…! Трябва да спрем тези две животни, преди да са й сторили нещо!

— Затова сме тук — съгласи се Хектор.

Както Пади, така и Дейв Имбис гледаха Хектор. Израженията им бяха твърди и студени.

— Този замък… Казунду — поде Пади. — Разкажи ни за него. Карл и Джони Конго още ли се крият там?

— Свършихте ли с четенето? — избегна отговора Хектор.

— Не още — призна Пади, — остават ни няколко страници.

— Довършете ги тогава. Джо и аз отиваме да вземем по един душ. Ще се върнем тук след малко. Междувременно позвънете в кухнята и кажете на готвача да забърка нещо набързо и най-вече да направи цяла кофа кафе. Тази нощ може и да не се спи.

Половин час по-късно двамата се върнаха в киносалона и завариха там плата, отрупани със сандвичи. От голяма кана вече ухаеше на кафе.

— Прочетохте ли цялата история? — отново попита Хектор, когато всички се наместиха около масата и започнаха да ликвидират сандвичите, докато отпиваха от горещото кафе.

— Доста жестока история — подчерта Пади.

Когато свършиха с яденето и платата бяха изнесени, той заключи вратата и всички се настаниха по амфитеатрално разположените седалки. Джо се залови за проектора, свърза лаптопа си към него и фокусира лъча върху екрана на задната стена. Хектор крачеше нервно напред-назад по сцената.

— Добре, хора. Знаем с каква цел отиваме там… — Разнесе се шепот в потвърждение. — Мисията е „Издири и убий“. Никакви въпроси и никакви пленници. Влизаме, за да ликвидираме Карл Банок и Джони Конго. Влизаме бързо и излизаме без бавене. Ясно ли е? — Отново получи безмълвно съгласие. — Пади вече ме попита дали мишените още са в замъка на хълма. Отговорът е, че преди четиридесет минути все още са били там.

Тримата го изгледаха със съмнение, което Пади формулира:

— Преди четиридесет минути? Доста актуално. Замъкът е на близо пет хиляди километра оттук, как е възможно да знаеш с такава точност? Хайде, Хектор, да не очакваш да повярваме, че притежаваш свръхестествени сили?

— Джо има средство за наблюдение в замъка на хълма. Свърза се по телефона преди четиридесет минути, зададе въпроса си и отговорът беше, че Карл и Джони са още там.

Всички се обърнаха и изгледаха Джо с наченки на уважение.

— Джо е монтирала това средство? — поиска да се увери Настя.

— Джо го е открила и включила — потвърди Хектор.

— Е, поне знаем, че новата ти дама не е само красива муцунка — констатира Настя. — Добре дошла в екипа, Джо Стенли.

Джо вдигна глава от проектора и се усмихна в знак на благодарност.

— Хей, Джо… ти впечатли Нази, а това не е никак лесно — отбеляза Хектор. — Готова ли си за малкото шоу?

— Готова съм — потвърди Джо. — Само ми кажете кога.

— Задръж за момент, моля те — каза й Хектор и се обърна към другите: — Първо трябва да се убедим, че можете да идентифицирате мишените при среща очи в очи и че сте в състояние да разпознаете гласовете им. Ще започнем с Карл Банок. От повестта знаете много за него. Така че само ще резюмирам: Карл е академичен тип, продукт на добро училище и „Принстън“. Умен и изобретателен е. Освен това е финансов гений. Изглежда добре, рафиниран е и учтив. Бисексуален е и с вкус към извратеното. Най-вече е патологичен садист и педофил. Пълен психопат, без наченки на съвест и без угризения. Мегаломан. За Карл Банок едно нещо стои над всичко и то е Карл Банок. Никога не забравяйте какво е сторил на майка си и сестрите си. Знаете какво планира за Катрин Кайла.

Споменаването на детето увеличи напрежението в стаята до осезаемо ниво, а очите на Настя се свиха в студени сини прорези. Хектор погледна към Джо:

— Вече можеш да започнеш шоуто…

Тя намали осветлението в салона и пусна проектора. Лентата, която бе приготвила, бе с продължителност малко под десет минути. Започваше с клипове от семейния архив на Банок, които Рони Бънтър бе изровил. Първият показваше Карл в първите курсове на „Принстън“. Следваше друг, който го показваше да бяга, ходи и играе тенис, като идеята бе да добият представа за двигателната му култура. Последва поредица къси клипове, в които Карл се обръщаше към акционерите на годишната среща на корпорация „Банок Ойл“, даваше интервю за телевизията и разговаряше с приятели. После дойде ред на видео от процеса срещу Карл, в което той плачеше и молеше за прошка. За финал бяха подбрани няколко къси клипа от скритите камери за наблюдение в замъка на хълма — Ема Пурдом ги бе монтирала за Джо. Клиповете показваха най-вече Карл и Джони да разговарят, но включваха и гадни сцени, в които Карл задоволяваше сексуално Джони Конго и различни други мъже, жени и травестити.

Когато лентата се извъртя и Джо засили осветлението, Хектор каза:

— Сега вече би трябвало да разпознаете Карл Банок дори от разстояние, ако е дегизиран или е без панталон. Има ли въпроси?

— Той е змия, отровна змия — изсъска Настя. — Отвратителен е. Той е най-противното нещо, което някога съм виждала.

— Това не беше въпрос, Нази.

— Добре тогава, ето ми и въпроса — сопна се Настя: — Пречукваме ли го в мига, в който попадне на мушката на когото и да е било от нас, или се опитваме да го пленим, за да говорим първо с него?

— Сама прецени, Нази. Ако има и минимален шанс да се измъкне, тогава го ликвидирайте незабавно. Но ако можете да го заловите, тогава ще ви бъда безкрайно благодарен да ми го докарате да си побъбрим на прощаване.

— Хейзъл беше страхотна жена, а дъщеря й е прелестно създание. Искам да присъствам, когато посочваш на Карл Банок колко лошо се е държал — вметна Пади без никаква усмивка.

— Други въпроси или още коментари? — огледа ги Хектор. — Ако няма, нека обсъдим Джони Конго. Той е друг интересен и необичаен субект.

— Искам добре да го разгледам — отново се обади първа Настя. — Ще ми се да реша кого от двамата мразя повече. И държа те да бъдат лишени завинаги от възможността да сторят нещо лошо на нашето мъниче.

— Джо, чу ли дамата? Представи ни сега Джони Конго.

Първите кадри показваха Джони като сержант от морската пехота в момента на награждаването му от неговия командващ генерал с орден „Сребърна звезда“ за храброст в делтата на Меконг, Виетнам, на фона на минаващия парад на тяхната рота.

— Извън всякакво съмнение е, че Конго е абсолютно безстрашен — коментира Хектор. — Изкарал е два мандата в състава на морската пехота. Както виждате, награден е за храброст и е уволнен с почести като старши сержант. Когато се завърнал в цивилния живот, заловил се с единственото, за което имал трудова квалификация и което му носело истинско удоволствие: убиване на хора. Станал платен наемник, професионален убиец. Също като Карл, и той е психопат и садист. За разлика от Карл има много мръсен, вулгарен език, но нито за миг не го подценявайте. Той притежава вродено животинско коварство. Знаете много за него от описанията на Джо. Но искам да подчертая някои от най-важните неща, които не бива да забравяте за него. Джони има всеяден сексуален апетит. Карл е дългогодишният му сексуален партньор, но двамата изчукват всичко, което им попадне. Джони Конго е чудовищно силен и е страховит противник. Той като бясно куче трябва да бъде застрелян от разстояние и в никакъв случай не бива да се влиза в ръкопашна схватка с него.

Лентата за Джони завърши с поредица клипове, монтирани от Ема Пурдом и заснети от скритите камери в замъка на хълма. Когато екранът потъмня, Джо пак усили осветлението и Хектор продължи:

— Вече имате добра представа за онези, които ще преследваме. Сега Джо ще ви запознае с терена, на който ще проведем лова. Очакваме да намерим Джони и Карл в замъка или в близките му околности, но може да се наложи да ги преследваме и зад загражденията. Замъкът е голяма и неподредена сграда. Той е на над триста години и е построен от арабски каменоделци за султана на Оман. Представлява разгърнат на голяма площ лабиринт от стотици стаи. От мазетата и подземията долу до кулите и минаретата горе това е плетеница, в която чужденецът може лесно да се загуби. Ще започнем със снимки отвън.

Снимките бяха направени от професионалист и впечатляваха. Фонът с езерото и гората бе великолепен. Джо бързо премина нататък.

— Това беше търговската реклама, а сега иде ред на нещо много по-ценно. Джо успя да се сдобие с осъвременени архитектурни скици и строителни планове на вътрешността на замъка.

На екрана се показа първият чертеж, който изобразяваше разпределението на подземията под стените на замъка.

Пади толкова се въодушеви, че заудря с юмрук по коляното си.

— Това е по-ценно от голямата печалба от лотарията! Трябва да призная, че не бях особен ентусиаст да преследваме някого слепешката из лабиринт, в който зад всеки завой може да те дебне засада.

— Откъде, за бога, имаш това, Джо? — попита Дейв Имбис, който бе не по-малко щастлив от Пади. — Ти направо ни спаси живота. В буквалния смисъл…

— Спомнете си какво е казала Маргарет Тачър: „Когато стане напечено, изпратете жена да свърши работата“ — присъедини се към одобрителния хор Настя. — За ваш късмет — на мъжете имам предвид — към екипа се присъедини още една жена.

Хектор повиши глас, за да привлече вниманието им:

— Джо е подготвила комплект чертежи за всеки от вас. — Той погледна към разтворения бележник в лявата си ръка. — И така, вече познаваме мишените и знаем къде е най-вероятно да ги открием. Сега трябва да решим как ще влезем в Казунду. Това може да се окаже проблем, защото тази страна не е леснодостъпна. — Той кимна на Джо, която показа на екрана географска карта на региона. Хектор продължи да говори: — На изток от нея се намира езерото Танганика, което играе ролята на крепостен ров. Широко е почти петдесет километра. Пресичането му с някакъв плавателен съд откъм Танзания не е привлекателна опция. Има една поговорка, която гласи: „Африка е голяма празна земя, където иззад всеки храст те наблюдават чифт очи“. Джони Конго със сигурност разполага с агенти на танзанийска почва. Ще научи, че сме пристигнали, още преди да сме се отделили от източния бряг, така че ще акостираме в Казунду под обстрел.

— А не можем ли да влезем откъм запад, през Демократични република Конго? — попита Дейв Имбис, но Хектор поклати глава.

— Това би означавало марш на скок от осемстотин километра през гъста джунгла и големи реки. Пътища там практически няма. Местните главатари, които контролират тази част на страната, до един са върли приятели на Джони и негови бизнес партньори. Няма да стигнем много далеко.

— В такъв случай излиза, че единственият начин е по въздух. Ще трябва да скочим с парашут. Няма проблем — сви рамене Пади.

— Добро ирландско мислене — похвали го Хектор. — Отличен начин за влизане. Но как ще напуснем, след като си свършим работата? Вече е ясно, че пеша от Казунду няма излизане.

— Самолетът, от който сме скочили, ще трябва да кацне, за да ни прибере — защити идеята си Пади. — По същия начин, както го е направил Джони първия път.

— Джони не е бил в мисия като нашата — „Открий и убий“. Не е трябвало да превзема летището, за да се качи на самолет. Отишъл е там, за да погуби Джъстин и да остане завинаги — изтъкна Хектор. — Нашата ситуация е по-различна. Армията на крал Джъстин е била недоразумение, малка сбирщина глупаци без муниции в автоматите, с които дори не знаели да стрелят. Сегашната банда на Джони е съставена от добре въоръжени мъже, подбрани лично от него и тренирани с помощта на Сам Енгвеняма. Както Джони, така и Сам са военни ветерани. Ние можем да хвърлим там не повече от четиридесет, да кажем, петдесет души на полет. Андрю Муркрофт, който е бил в Казунду, смята, че Джони разполага с около двеста добре обучени мъже. Ще се изправим срещу професионалисти, а не смахнати аборигени. Нещо повече — численото им превъзходство ще бъде значително.

— Мамка му! — тихо, но емоционално изруга Дейв Имбис.

— Именно — съгласи се Хектор. — По думите на Андрю Джони Конго бил съвсем наясно, че самолетната писта е ахилесовата му пета. Нали сам се е възползвал от нея, за да вкара хората си. Така че е построил защитени с пясъчни чували редути в двата й края. В тях има амбразури с гнезда от тежки картечници. Никакъв неканен или не добре дошъл самолет не може нито да кацне, нито да излети, без да бъде направен на решето отпред и отзад, при това даже преди колелата му да са се докоснали или отлепили от земята.

Всички унило се замислиха над ситуацията, която не бе никак обещаваща, докато Джо Стенли не се обади:

— Освен, разбира се, ако не каца собственият „Антонов Кондор“ на Карл.

— Естествено! — снизходително подметна Хектор. — Но нали ние няма да бъдем в неговия собствен кондор?

— Не… — с престорена скромност се съгласи Джо. — Освен, разбира се, ако ти не го отвлечеш.

Думите й бяха последвани от пълна тишина, разкъсана от гръмкия смях на Настя.

— Погледни им лицата, Джо. Забравиха всичките си мъжки остроумия. Хайде, момчета… да чуя какво ще отговорите на дамата.

— Мили боже, дето си в небесата! — поклати глава Хектор в насмешливо недоверие. — Знаех, че си блестяща, но не допусках, че си способна да озариш цялото небе.

— Хектор Крос…! — опита се да отговори Джо, без да се разсмее: — Не смей да ми крадеш стила на говорене. Вместо това иди и открадни този самолет.