Порочен кръг

***

Беше два часът след полунощ, когато най-сетне си тръгнаха от полицейското управление на Уинчестър. Никой от тях не бе ял или спал в продължение на поне денонощие, но всички продължаваха да се намират под въздействието на излишък от адреналин. Хектор спря на първия „Макдоналдс“ по пътя им и донесе голяма хартиена торба, пълна с двойни чийзбургери и пластмасови чаши кафе. Това съживи разговора им по пътя до номер 11, по време на който те се опитаха да разберат смисъла на двете атаки срещу Хектор и семейството му и ролята, която странният маскиран калифорнийски водач на банда бе играл и в двата опита за убийство.

— Явно той е следващият по старшинство в командната верига. Двамата с мотоциклета, които убиха Хейзъл, а и тези, които прибрахме току-що, са обикновени изпълнители. Те нямат никаква представа защо правят каквото правят. Не знаят кой издава заповедите. Само ги изпълняват сляпо. Но това само по себе си е многозначително — заключи Хектор.

— Би ли ми обяснил по какъв начин — поинтересува се Пади.

— Добре… При първия опит можеха доста лесно да ме извадят веднъж завинаги от играта, но не се възползваха от шанса си. Само ме изолираха от действието или поне се опитаха да го направят. Съвсем очевидно бе, че са имали заповед да се разправят единствено с Хейзъл. Аз не ги интересувах. Може ли някой да ми обясни защо? Това ме безпокои.

— Труден въпрос — призна Пади.

— Ако действаха логично, би трябвало аз да съм основната мишена, а не Хейзъл. В крайна сметка аз убих главата на клана, хан Типоо Тип. Аз пратих на онзи свят поне петима от синовете му, в това число любимците му Камал и Адам. Пак аз организирах операция „Троянски кон“, която унищожи флотилията им от пиратски лодки. Така че аз трябваше да бъда номер 1 в списъка им.

— Но Хейзъл бе отговорна в същата степен като теб, ако не и в по-голяма. Тя държеше чековата книжка. Ти беше просто неин наемник. Нещо повече, тя всъщност дръпна спусъка при екзекуцията на Адам — изтъкна Пади.

— Всичко това е напълно вярно — възрази Хектор, — но онези нещастници не знаеха тези подробности. А ако са знаели, тогава трябваше да убият и двама ни. Защо в такъв случай има избирателен подход?

— Хектор е прав, сладурче. — Хектор винаги намираше за много забавно, когато Настя се обръщаше към Пади по този начин, защото той изглеждаше като пълно отрицание на подобно определение. — А да не забравяме и тази нощ. Кой е бил мишената на двете запалителни гранати: Хектор или малката Катрин?

— Оженил си се за много проницателно момиче — отбеляза Хектор. — Тя е абсолютно права. Защо Звяра изведнъж размисли и реши, че в крайна сметка му трябвам точно аз?

— А защо те предприеха следващата си атака веднага след като вестниците гръмнаха с новината за Катрин? — сети се изведнъж Настя.

— Да не искаш да кажеш, че им е трябвала Катрин, а не Хек? — скептично подхвърли Пади. — Това не мога да го разбера изобщо. Каква би им била ползата да овъглят новородено бебе…?

Спорът продължи по целия път до Лондон. Въртяха се в кръг, оборваха взаимно хипотезите си и накрая се обединиха около мнението, че нещата просто не се връзват. Звяра бе действал ирационално, а това само по себе си бе необяснимо. Звяра никога не действаше ирационално.

Докато пътуваха през Уест Енд на Сити, Хектор обобщи:

— Единственото, в което съм сигурен, е, че трябва да изведа Катрин от Англия. Мога да се отделя от нея едва след като я приберем на последния етаж на „Сийскейп Маншънс“ в Абу Зара под охраната на най-добрите хора на Пади.

— И къде ще отидеш, и какво ще правиш след това? — осведоми се Пади. — Какви са плановете ти, Хек?

— Ще отида с Тарик Хакам в Мека, за да намеря последната издънка на клана Типоо Тип, ще го отвлека и заведа на безопасно място, където да го разпитам и разбера що за човек е той. След това, ако го намеря за виновен, ще го пратя да гори в огъня на Ада, откъдето се е пръкнал.